Решение № 94 от 12.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600148 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 14 от 15.03.2023 г. по НОХД № 516/2022г. по описа на Старозагорския окръжен съд подсъдимият Г. В. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от 08.04.2021г. – 22.04.2021г. в * е причинил по непредпазливост смъртта на майка си – П. П. Н. /починала на 22.04.2021г./, вследствие на умишлено нанесена на 08.04.2021г. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол /мост/, мозъчен оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия тилен отвор и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляваща опасен рецидив, поради което и на основание чл.124, ал.3, пр. 2, вр. ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и на основание чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е признат за невинен в това, че в периода от 08.04.2021г. – 22.04.2021г. в * умишлено е умъртвил 1 майка си П. П. Н., като убийството представлява опасен рецидив и е оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр. второ и т.12, пр. първо, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия Г. Г. наказание от 9 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НПК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода, времето през което същият е бил предварително задържан и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 09.04.2021г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. Г. В. Г. е осъден да заплати в полза на държавата, направените общо разноски от 10 663,55 лева, от които по сметка на ОД на МВР – *, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 012,05 лева и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора, направените съдебни разноски от 8 651,50 лева.

Подсъдимият Г. Г. и неговият служебен защитник – адв. А. от АК – * са останали недоволни от присъдата, като намират, че същата е неправилна и наложеното наказание е несправедливо, защото не отговаря на целите на закона. Считат, че съдът неправилно е приел, че по делото е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е определил наказанието много над средния му размер. Не е съобразено това, че подс. Г. не се е укривал, не е съзнавал, че майка му е в тежко състояние, като й е оказал помощ, направил е самопризнания, че е ударил майка си с ръка в областта на лицето, довел до леталния изход. Намират, че ако с обвинителния акт не е било внесено обвинение по чл.116 от НК, при което с оглед на чл.369а от НПК съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК не се допуска при умишлено причиняване на смърт, с направените самопризнания от подсъдимия, същият би получил едно много по-леко наказание. Затова се иска изменението на присъдата и намаляване на наложеното наказание.

Преписи от жалбите са изпратени на съответните други страни по делото, но не са взели отношение.

2

Настоящият състав във връзка с изясняването на обективната истина по случая, назначи допълнителна СМЕ с участието на вещите лица д-р Т. С., д-р Т. Т. и д-р Т. П., на които се постави задача да посочат каква телесна повреда е била причинена на пострадалата П. Н. в резултат от нанесените й на 08.04.2021г. удари от подсъдимия Г. Г., с увреждания, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол /мост/, мозъчен оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия тилен отвор и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове.

Последните представиха заключение, което беше прието в съдебно заседание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че подадената жалба на подсъдимия и неговия защитник е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена. Представената в съдебно заседание допълнителна СМЕ определя нанесената на пострадалата телесната повреда, като по-тежка от възприетата от съда, но при липсата на протест, не може да се утежни положението на подсъдимия.

В мотивите си окръжният съд е обсъдил подробно обстоятелствата във връзка с извършеното деяние и данните за личността на подсъдимия, като е достигнал до правилния извод за налагането на наказанието към максимално предвиденото в закона и не се налага неговото коригиране.

Подсъдимият Г. Г. се явява лично и със служебния си защитник - адв.

А., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения за явна несправедливост на присъдата. Молят да се вземе предвид, че въпреки лошите характеристични данни за подсъдимия, същият в нито един момент от развитието на делото не го е възпрепятствал или отричал стореното, което трябва да се приеме за смекчаващо обстоятелство. Поддържат виждането си, че ако пред окръжния съд е било внесено обвинение не по чл.116 от НК, а по чл.124 от НК, биха се възползвали от съкратеното съдебно следствие и неговият подзащитен би получил по-леко наказание от наложеното.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Стара Загора по внесен обвинителен акт срещу подс. Г. В. Г., за това че в периода 08.04.2021г. 22.04.2021г. в * умишлено умъртвил майка си П. П. Н., като убийството 3 представлява опасен рецидив - престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.2 и т.12, пр. 1, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б.„б“ от НК.

Производството по делото е проведено по общия ред с разпит на подсъдимия, свидетелите, вещите лица изготвили заключенията на СМЕ, КППЕ, прочетеното заключение на ФЗХ, петорна СМФЕ, приети са и множество писмени доказателства.

При тези условия Старозагорският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Г. е роден на 18.04.1978 г. в гр. *, български гражданин от * етнос, с основно образование, неженен, без постоянна трудова заетост, осъждан в Р. България и в Р. *.

От изисканата от окръжния съд актуална справка за съдимост и бюлетините към нея се установява, че в периода от 1996 г. - 2022 г. подсъдимият Г. е осъждан общо 23 пъти за извършени престъпления от общ характер, за които са му налагани различни по вид наказания, вкл. и лишаване от свобода - предимно за престъпления против собствеността /по чл.195, ал.1 от НК/, престъпления против личността - чл.131, ал.1 ,т.4, пр.2, вр. с чл.129, ал.2, т.8 от НК и такива против реда и общественото спокойствие по чл.325, ал.4, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. Наред с това същият е осъждан общо 7 пъти за престъпления по чл.296, ал.1 от НК, макар и в кратък интервал от време. Повечето от наказанията за извършените от него деяния са му налагани при условията на чл.55 от НК, поради което до този момент е получавал главно неголеми наказания лишаване от свобода и пробация.

Освен това, докато е бил в *, също е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно. Наложените му наказания явно не са дали резултат, тъй като същият е продължил да живее, без да полага обществено полезен труд, злоупотребявал с наркотични вещества и е подлагал близките си на постоянен психически и физически тормоз.

След извършване на престъплението по настоящото дело, докато е бил в затвора, подс. Г. е осъден с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1523/2022 г. на РС-Стара Загора от 22.03.2022 г. за извършено деяние по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. /наказанието от 6 месеца лишаване от свобода по това дело е било кумулирано с други присъди и към момента е изтърпяно/.

4

От значение за квалификацията на деянието на подс. Г. са приети, следните му осъждания преди извършване на деянието:

- с определение за одобряване на споразумение от 23.02.2016г. по НОХД № 420/2016г. по описа на РС- Стара Загора , в сила от същата дата е осъден на наказание 6 месеца „Лишаване от свобода при строг режим, изтърпяно на 04.08.2016г. и

- с присъда № 16069/2019г. на Окръжен съд - *, Р. *, влязла в сила на 30.10.2019г., същият е осъден на 4 месеца лишаване от свобода ефективно /видно от отговора на МП с Писмо на изх.№ 11-09-256 от 03.02.2022 г. на Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“, с приложена разпечаткаизвлечение от ЕИС за съдимост на л. 19-30, том 2 от ДП/.

Поради гореизложеното, съдът е преценил, че деянието по настоящото дело е извършено от подс. Г. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.“б“ от НК, защото това е станало след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.

След изтърпяване на наказанието си в Р. *, подсъдимият Г. се завърнал в България и заживял в дома на родителите си - майка му П. Н. и баща му В.

Н., в собствената им къща в гр.*, кв.*, ул. „*“ № 60. При тях живеела и дъщеря им В. Г. - сестра на подсъдимия, с нейния син - св. А. В..

По време на общото им съжителство често са възниквали скандали между подсъдимия и родителите му като Г. е упражнявал насилие спрямо възрастните хора и сестра си. Тези обстоятелства са безспорно установени не само от показанията на разпитаните по делото свидетели, но и данните в справката му за съдимост, изисканото и приложено по делото Решение от 12.05.2015 г. по гр. дело № 1468/ 2015 г. на РС-Стара Загора. Видно от тях, подсъдимият Г. е осъждан общо седем пъти за неизпълнение на това съдебно решение за ограничителни мерки по Закона за домашното насилие в периода 06.04.2015 - 01.06.2015 г., които наказания са били кумулирани с определение от 17.09.2015 г. по ЧНД 2203/2015 г. по описа на РС-Стара Загора. Някои от проявите му на тормоз по отношение на родителите и сестра му не били съобщавани на органите на полицията. Една от последните му прояви е била само два месеца преди деянието /видно от материалите по изисканата 5 прокурорска преписка № 1999/2021 г. по описа на РП-Стара Загора, с твърдения на Н. за извършено физическо насилие на 28.01.2021 г., приключила с постановление за отказ да се образува ДП и прекратяване, поради оттегляне на жалбата от пострадалата на 22.02.2021 г./. По преписката е приложен и протокол за полицейско предупреждение на подсъдимия от 18.03.2021 г. „да не влиза в конфликти и саморазправа, както и да не отправя заплахи за живота и здравето на П. Н.“.

На инкриминираната дата - 08.04.2021 год., около 10.00 часа, на двора на къщата между св. В. Н., и подс. Г. възникнал поредния спор поради направена забележка от бащата спрямо сина му да не пуска силно водата от чешмата. Св. В. Г., докато се намирала в къщата, чула, че двамата се карат отвън. После в къщата дошъл баща й, като й показал, че Г. го бил намокрил с вода. След това влязъл Г. и веднага се развикал на баща си, да не му казва какво да прави. Подс. Г. взел една чиния и с нея ударил баща си по устата и носа. От носа и от устата на св. Н. потекла кръв.

Тогава майка му, пострадалата П. Н., се намесила, за да предотврати понататъшно насилие спрямо мъжа си в опит да го защити. Подсъдимият Г., ядосан от това поведение на майка си, нападнал и нея. Започнал първоначално да й се кара и крещи, че не му дава храна /по- точно един домат/. Пострадалата била седнала на леглото си и си свивала цигара, когато той се нахвърлил да я бие. До телевизора имало един стъклен буркан. Той взел буркана и с него я ударил по главата, без същият да се счупи. Вследствие на удара пострадалата паднала на земята и започнала да вика. Там обаче отново била ударена от подсъдимия в дясната слепоочната област на главата и в дясната очница като по делото не е могло да се установи точно колко удара са й били нанесени в тази област, както и какви удари още са и били нанесени. Основната причина затова е, че по време на разследването по делото не е била назначена на СМЕ на пострадалата, докато е била жива, както и на подсъдимия.