Определение № 4277 от 17.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4277 гр. Варна, 16.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100502310 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивни жалби от Д. С. Р., с вх.№ 297840/10.09.2021г. и вх.№ 268667/26.09.2022г. срещу решение № 262381/27.07.2021г. постановено по гр.д. № 20951/2019г. на ВРС, допълнено с решение №260388/01.09.2022г, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Христина Я. Р. и Т. С. Р. евентуални искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до 20-122019г. на 5/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с.Близнаци, община Аврен, обл.Варна, ул.“Невен“№3, с площ от 1285 кв.м., на 5/6 идеални части от сградата с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м., ;на 5/6 ид.ч. от втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; на 5/6 ид.ч. от трета сграда, с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., като неоснователен и недоказан; в условие на евентуалност за приемане за установено, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода 2009г.- 20.12.2019г. на 5/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с.Близнаци, община Аврен, област Варна, ул.“Невен“№3, с площ от 1285 кв.м ; в условие на евентуалност за приемане за установено межзу страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода1989г. до 20.12.2019г. на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор *** , със ЗП 59 кв.м.; на 5/6 ид.ч. от сградас идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж , със ЗП 39 кв.м.; на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор *** съ ЗП 32 кв.м., находящи се в с.Близнаци, община Аврен, ул.“Невен“ №3 и е прекратено производството по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от въззивника срещу Х. С. Р. и Т. С. Р. за приемане на установено, че въззивникът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот и построените в него сгради, на основание давностно владение в периода от 1989г. – 20.12.2019г. поради липса на правен интерес.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния и закон и необосновано. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е прието от съда, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Твърди, че първоначално постановеното по делото решение е обезсилено поради произнасяне по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане, като посочва, че неправилно въззивният състав е постановил делото да се разгледа от същия първоинстонционен състав. Твърди, че за него е налице 1 правен интерес да установи, че е придобил целия недвижим имот само въз основа на давностно владение, а не по наследяване за периода преди 2009г. Предявил е в условие на евентуалност три иска за собственост, първият от които е за придобиване по давност на целия имот и сградите в него, като неправилно първоинстонционният съд е приел, че главният иск съдържа искане да се установи наследствената част на въззивника върху имота от наследството, оставено от баща му.

Твърди, че не е отправял такова искане, като претенцията му касае период, в който наследодателя е бил жив. Твърди, че е владял целия имот, включително и по отношение на наследодателя, който му е предал и владението на имота. Оспорва като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на осъществявано от него явно и спокойно владение в периода от 1989г. до настоящия момент. Заявява, че е единствен владелец на имота и не е допускал в него ответниците. Поддържа, че е завладял имота окончателно след 1989г., след като е взел решение да дари на брат си половината от своя личен имот. В условие на евентуалност твърди, че е владял и обработвал имота след смъртта на баща си и не е допускал друг в имота; други лица не са заявявали претенции за имота, поради което въззивникът е придобил по давност частта от имота, извън наследството оставено от баща му. Счита, че издадения през 2016г. КНА не е прекъсвал давността, тъй като не е издаден по инциатива на останалите наследници и не представлява действие, с което те са отнели фактическата власт върху имота, нито действие, с което въззивникът е признал правата им. Преди този КНА, жалбоподателят е провел процедура по признаване на собствените му права върху целия имот. Излага също, че е отблъснал владението на ответниците явно, тъй като имотът е бил заключен и обитаван само от жалбоподателя, още преди смъртта на баща му, извършвал е подобрения в имота в продължение на 30 години, поради което и възраженията на ответниците, че не са знаели и неса били съгласни с действията му са неоснователни. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да се уважи главния иск за установяване на правото на собственост на жалбоподателя върху целия имот, на основание давностно владение, упражнявано в периода 1989 – 2019г., евентуално упражнявано в периода след смъртта на бащата на въззивника до настоящия момент върху 5/6 ид.ч. от имота, евентуално- само върху сградите, находящи се в имота.

Отправени са искания за допускане на въпроси по реда на чл.176 ГПК към ответниците: Вярно ли е, че в полза на Т. Р. е направено дарение от брат му Д. Р., при условие, че Д. Р. получи като обезщетение права върху процесния имот?; Вярно ли е , че от 1989г. до 2019г. ответниците не са посещавали процесния имот и всички строителни работи в периода след 1989г. са извършени и заплатени от Д. Р.?; за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, който да установи, че понастоящем Д. Р. държи процесния имот, държи ключа за него, ползва го и го свои.

Искането е обосновано с твърдения, че доколкото са били налице основания за отвод на съдията, е било безпредметно събирането им в първоинстонционното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите страни Х. Р. и Т. Р. са депозирали отговор на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.

Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Исканията за разпореждане по реда на чл.176 ГПК ответниците да се явят и отговорят на формулиранете в жалбата въпроси и за допускане на гласни доказателства за установяване на твърденията, че към настоящия момент Д. Р. държи процесния имот, държи ключа за него, ползва го и го свои, следва да бъдат оставени без уважение. ВРС не е извършил процесуално нарушение при допускането на поисканите от страните доказателства и разпределението на доказателствената тежест за доказване на твърдяните факти. С определението си по чл.140 ГПК и в съдебно заседание, съдът се е произнесъл по всички направени от страните доказателствени искания, като е уважил исканията на ищеца и на ответника за събиране на писмени и гласни доказателства.

Ищецът не е навел и твърдения за нововъзникнали факти и обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК.

Настоящият състав на съда, счита, че не са налице предпоставките за допустимост на доказателствата съгласно чл.266, ал.3 ГПК, във връзка с оставеното без уважение искане за отвод 2 на съдебния състав в първоинстонционното производство, като не е налице и задължение за съда служебно да допуска и събира доказателства по смисъла на т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното, исканията са недопустими, като преклудирани, предвид разпоредбата на чл.266 ГПК, поради което следва да се остави без уважение.

Воден от горното, , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивни жалби от Д. С. Р., с вх.№ 297840/10.09.2021г. и вх.№ 268667/26.09.2022г. срещу решение № 262381/27.07.2021г. постановено по гр.д. № 20951/2019г. на ВРС, допълнено с решение №260388/01.09.2022г.

ОСТАВЯ без уважение исканията на жалбоподателеля: за задължаване на ответниците по реда на чл.176 ГПК да се явят лично в съдебно заседание и да отговорят на въпросите: Вярно ли е, че в полза на Т. Р. е направено дарение от брат му Д. Р., при условие, че Д. Р. получи като обезщетение права върху процесния имот?; Вярно ли е , че от 1989г. до 2019г. ответниците не са посещавали процесния имот и всички строителни работи в периода след 1989г. са извършени и заплатени от Д. Р.?; за допускане до разпит на един свидетел, който да установи, че понастоящем Д. Р. държи процесния имот, държи ключа за него, ползва го и го свои, като недопустими.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 06.12.2022г. от 10 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3