Решение № 7179 от 24.10.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 24.10.2019 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА в.гр.дело № 2676 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и чл. 248 от ГПК.

С решение № 502963 от 08.10.2018 г., постановено по гр.дело № 16586/2018 г. по описа на СРС, Г.О., 55 състав, са отхвърлени исковете, предявени от П.П.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /чрез адв. Н.Т./, срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София № 1, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ- за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № 9/ 21.02.2018 г. на работодателя – ответник за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, както и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност в ответното предприятие, като неоснователни и недоказани. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК П.П.Я., ЕГН ********** да заплати на „Л.С.“ЕАД, ЕИК********, сумата от 300.00 лв., представляваща направени по делото разноски от ответника.

Срещу решението на СРС, 145 с-в, е постъпила въззивна жалба от П.П.Я., подадена чрез пълномощника адв. Т., с искане същото да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно, а обжалваната заповед № 9/ 21.02.2018 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД е незаконосъобразна по съображения, подробно изложени в жалбата. Релевирани са доводи за направилност на извода на съда, че в първоинстанционното производство се е установило извършеното от жалбоподателя на нарушенията, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание. Наведени са аргументи за неправилност на констатацията на съда, че ответното дружество е било изпълнило задълженията си по чл. 193, ал.1 от КТ.

Претендира се присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „Л.С.“ЕАД, чрез пълномощника си юрк. П. Й., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че съдържащите се в жалбата твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото. Моли съда жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение - потвърдено.

Постъпила е и частна жалба, озаглавена като въззивна жалба, от П.П.Я., подадена чрез пълномощника адв. Т., срещу определение № 537204 от 16.11.2018 г., постановено по гр. д. № 16856/18 г. на СРС, II ГО, 55 състав, с което П.П.Я. е осъден на основание чл. 78, ал.8 вр. с ал. 3 ГПК да доплати на „Л.С.“ ЕАД сумата от 200 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се прави искане същото да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното определение на СРС, 55 състав.

Постъпил е отговор на частната жалба, подадена от „Л.С.“ ЕАД, чрез юрк. Й., с който се оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Моли съда същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното определение на СРС, 55 състав.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищца П.П.Я. срещу ответника „Л.С.“ЕАД, при условията на обективно съединяване, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай със заповед № 9/ 21.02.2018 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, на основание чл.188, т.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.187, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, и при спазени изискванията на чл.189, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от Кодекса на труда, на П.П.Я. е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, считано от датата на връчване на заповедта. С процесната заповед е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда трудовият договор на служителя и „Л.С.“ЕАД.

В мотивите на процесната заповед е посочено, че на 05.01.2018 г. ищецът е извършил акт на незаконна намеса, като е отнел от багажа на г-жа Л.М.-Х., пътуваща с полет W64305/LTN, малка чанта, тип портмоне, което е съдържало: лични документи, банкови карти, 200 лв., 50 евро и флашка с работна информация. Посочено е, че във връзка с подадената жалба от г-жа Л.М.-Х. е извършена проверка на системата за видеонаблюдение, при която е установено, че регистрацията на багажа е извършена около 20.05 ч. на гише № 10, Терминал 1 за полет W64305/LTN; че около 20.37 ч., след като П.Я. е изчакал служителя по сигурността, който е дежурен по това време в хале Заминаване, да се отдалечи, взема багажа от лентата и го поставя на количката, на която се събира багажът за полет W64305/LTN и след като прави „параван“ с друг багаж, за да прикрие действията си, бърка в него; че около 20.38 ч. премства багажа на количката за полет W64305/LTN, като го е затрупал с друг багаж. Посочено е, че описаните действия, извършени от служителя П.Я., са в противоречие както с възложените му отговорности и задължения, така и с установените отговорности и процедури, с които същият е запознат. Прието е за установено, че с тези си деяния, ищцецът П.Я. е извършил умишлени нарушения на трудовата дисциплина, а именно нарушения по чл.187, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца П.П.Я. срещу ответника „Л.С.“ЕАД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 от КТ. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите, изложени в жалбата, са изцяло неоснователни.

Във връзка с твърденията, изложени във въззивната жалба, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед № 9/ 21.02.2018 г., издадена от изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, с която на основание чл.188, т.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.187, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и т.

10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение е наложено дисциплинарно наказание – уволнение на ищеца на П.П.Я., считано от датата на връчване на заповедта, са правилни и в съответствие на материалния закон.

В настоящия случай съдът приема за изцяло неоснователно твърдението на ищеца за неправилност на извода на съда, че в първоинстационното производство е установено извършването от П.П.Я. на нарушенията, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание. Настоящият състав споделя констатациите на първоинстанционния съда, че записите от стационарните камери ясно показват извършените от ищеца действия по отношение на багажа на Л.М.-Х., чиито багаж е единственият, за който е установено нарушаване на съдържанието му от регистрираните багажи за полет № W64305/LTN. Първоинстанционният съд мотивирано е приел, че обстоятелството, че от записа на камерата не се установява какво точно се взима от него, се дължи на извършена предварителна подготовка, изразяваща се в направата на параван от друг багаж срещу запсващата камера и заемането на позиция, която скрива директните действия от системаа за видеонаблюдение, която служителят е познавал и което поведение сочи наличие на умисъл. Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че посегателството над багажа, който се явява защитен по смисъла на приетите правила, щом е регистриран и предаден за товарене с багажен етикет, се явява акт на незаконна намеса, понеже нарушава неговата цялост и съдържание – нарушения на трудовата дисциплина по чл. 183, т.3 КТ, визирано в трудовия договор на служителя , длъжностната му характеристика, както и по чл. 187, т.

10 вр. чл. 127, т. 2 и т. 3 вр. чл. 126 от Правилника за вътрешния ред.

Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че нарушение на така визираните правила е и последващото преместване на багажа за друг полет от същия служител, като обосновано е приел, че не е налице допусната грешка, а целенасочено поведение, тъй като непосредстено след манипулираето му , ищецът го е взел без причина от количката за полета, за който е бил регистриран, а количката не е подлежала на пренареждане на друго средство за товарене, както и че именно ищецът е отговорен за попълване на бинго картите за товарите за обрабоотване на полети, които са сгрешени. По отношение на направените от жалбоподателя – ищец възражения, че не се установява кой е извършител на нарушението, в обжалвания съдебен акт са изложени констатации, които кореспондират със съдържащите се по делото доказателства и се споделят от настоящия състав, а именно – видно от графика за месец януари 2018 г., на 05.01.2018 г. ищецът е бил на 12 часова смяна до 21.30 ч., която според присъствената книга е застъпил, както и в отделението за натоварване на багажа за полета в 21.30 ч. за Лондон само той е манипулирал с регистрирания багаж. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че той е обработвал багажа за този полет, както и пребиваването му в помещението, от което са записите, не се отрича от ищеца, нито се представят доказателства, опровергаващи тези факти. Първоинстанциооният съд е съобразил и обстоятелството, че самоличността му е била установена при наблюдение на записа и изготвяне на доклада за случая от друг служител на ответника, както и че е установено от вещото лице, че записите не са манипулирани. Настоящият състав споделя изложените констатации на първоинстанционния съд като съответстващи на събраните по делото доказателства, преценявани както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Авторството на извършените действия се установява и от отговорите на допълнителните въпроси, поставени на вещото лице, че натоварването на багажа се извършва от едно и също лице и че видеозаписите от камерите показват от различен ъгъл действията в едно и също време.Съвкупната преценка на събрания и проверен по делото доказателствен материал обуславя категоричен извод за аворството на извършените действия, представляващи дисциплнарни нарушения, за които на жалбоподателя-ищец е наложено процесното дисциплинарно наказание.