Решение № 5846 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5846 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100502389 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20403/11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 31906/23 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, е уважен предявения от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 7 241,28 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, регресно вземане по щета № 26022030100011 във връзка с ПТП, настъпило на 03.01.2022 г. в гр. Пловдив, на бул.

„България“, ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното погасяване на дълга. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 7 241,28 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.01.2022 г. в гр. Пловдив, на бул.

„България“, по щета № 26022030100011, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Според между страните е въпроса свързан с наличието на виновно поведение от страна на водача на л.к. марка „Пежо 508“, както и въпроса относно наличието на съпричиняване от страна на водача на л.к. марка . „БМВ 850“.

След анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило на 03.01.2022 г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС предприема маневра – завой надясно, като с поведението си слага началото на причинноследствения процес довел до настъпилото увреждане.

Първоинстанционният съд е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване 2 обстоятелството, че към 03.01.2022 г. л.а. „БМВ 850“ с рег. № ******** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № 0307Х0024965 със срок на валидност: 17.09.2021 г. – 16.09.2022 г. Със заявление за изплащане на обезщетение от 04.01.2022 г. застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана щета № 26022030100011. Съставени са опис на щетите, калкулация по щетата и доклад по преписката. На 25.03.2022 г. ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7 226, 28 лв. Безспорно е между страните също така, че към 03.01.2022 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 508“ с рег. № ******** е била застрахована при ответника.

От заключението по допуснатата СТЕ експертизата, се установява, че водачът на застрахования при ответника автомобил е предприел маневра – завой надясно навлизайки в крайната дясна лента, в която се е движел застрахования при ищеца лек автомобил, т.е. при смяна на лентите за движение от ляво надясно. Настоящият състав кредитира заключението като обективно, изчерпателно и правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал. Изводите на експерта се подкрепят и от събраните гласни доказателствени средства и приложения по делото протокол за ПТП. Съдът не кредитира показанията на водача, управлявал застрахованото при ответника МПС, единствено в частта, че преди да предприеме маневрата „е погледнал в огледалото за задно виждане, нещо е светело далече назад, подал е мигач, започнал е да се престроява“. В тази част показанията на свидетеля остават изолирани от останалия събран доказателствен материал, освен това противоречат и на формалната логика. Безспорно процесното ПТП се е осъществило на разстояние между 20 и 30 м от светофарно кръстовище, което към момента на инцидента е показвал червен сигнал. Относно този факт свидетелските показания на двамата водачи се покриват изцяло. Поради което възможността водачът на застрахования при ищеца автомобил да се е движел с несъобразена скорост, която би затруднила водачът на застрахования при ответника автомобил да възприеме движещото се МПС, е почти нулева.

Тъй като двата автомобила са били в непосредствена близост до регулираното от светофарна уредба кръстовище, което показвало и червен сигнал.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. По делото се твърди, че водачът на л.к. се е движел с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗдвП, както и че е шофирала под въздействие на стрес и след употребата на алкохол и наркотични вещества, които факти остават изцяло недоказани.

Противоправното поведение на виновния водач се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗдвП, което е поставило началото на причинно-следствения процес довел до настъпването на процесните вреди. Водачът на МПС „Пежо 508“ с рег. № ******** е започнал да извършва маневра завой надясно без да се увери, че от дясната му страна се намира друго МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според който 3 водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, действителната стойност на нанесените щети към датата на ПТП е в размер на 7 785,44 лева.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. И константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

След обследване на представените по делото документи, вещото лице достига до извода, че претендираните от ищеца щети, настъпили при процесното ПТП, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното ПТП.

Относно ликвидационните разноски:

Същите представляват разход на застрахователя за изготвяне на щетата по определяне на дължимото на застрахования обезщетение. Затова и независимо, че не се плащат на застрахования, при предявен иск по чл. 411 КЗ подлежат на възстановяване от застрахователя на виновния за ПТП, водач.

Въз основа на изложеното исковите претенции на ищеца следва да бъдат уважени и доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено.

4

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 454 лева. Релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, поради което съдът намалява размера на адвокатско възнаграждение на 900 лева.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20403/11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 31906/23 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 900 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5