Решение № 79 от 09.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600027 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивна жалба от адв.Станко Кралев – БАК, като защитник на подсъдимия Н. Х. П. против Присъда №13 от 30.10.2025 г., постановена по НОХД №9/2024 г. по описа на Районен съд – Царево. С оспорената присъда подс. Н. Х. П., ЕГН********** о т гр.София е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1 от НК и по чл.270, ал.1 НК, за които на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода съответно за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лв. и на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му било наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години; на основание чл.270, ал.1 НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо найтежко наказание в размер на 1 година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.2 и ал.3 НК към определеното общо най-тежко наказание е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години и наказанието глоба в размер на 500 лв. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение 1 наказанието лишаване от свобода в размер на 6 месеца, наложено му с влязло в сила споразумение по НОХД№5735/2021 г. на Софийския районен съд, което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, като така приведеното наказание лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по производството разноски общо в размер на 545,70 лв. Направено е и произнасяне по веществените доказателства.

С въззивната жалба с е твърди, че присъдата на РС-Царево е неправилна поради противоречие с материалния закон и допуснати множество съществени процесуални нарушения. Намира, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствената съвкупност, за да постанови осъдителната присъда. Моли да се отмени първоинстанционното произнасяне и да се постанови такова, с което подсъдимият П. да бъде оправдан.

В съдебно заседание адв.Кралев поддържа изнесеното в частната жалба, като развива доводи, че не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност; че са налице многобройни писмени доказателства за това, че РУ Царево отказва да предостави видеозаписи от монтираните камери в помещението, където е бил тестван подсъдимият, като са дадени едниединствени видеозаписи и то - от арестното помещение, където всъщност нищо не се е случвало; не били обсъдени възраженията на защитата за липса на безпристрастност на полицейските служители; не били обсъдени и обстоятелствата относно същината на възражението на защитата за това, че е била сдъвкана от подсъдимия касетата, че предявената в хода на съдебното следствие касета няма следи от такова дъвкане, като се позовава на част от показанията на св.Ж. Д.; не са взети предвид възраженията на защитата дали тестовата касета, с която е тестван подсъдимият, е тестова касета, която първо да е показала положителна проба за наличие на наркотично вещество и че след това, това е същата касета, която е представена по досъдебното производство – от защитата бил проследен начинът на приобщаване на тази касета и безспорното обстоятелство, че тя нито е приобщена по реда на НПК, нито най-вече е съхранявана по този ред, защото е видно, че всъщност става въпрос за едно фолио, един плик от фолио, който с телбод е щракнат и там вътре има една касета, която е без всякакви идентификационни белези; възражение има и по второто обвинение, по чл.270 от НК - че няма как подсъдимият да не е изпълнил полицейско разпореждане, ако прокуратурата твърди,че същността на това разпореждане всъщност са включените светлинни и звукови сигнали, които според обвинението налагали той да спре.

Позовава се на правни норми от съответната наредба за движение на МПС със специален режим, на законовата норма от ЗДвП, която изрично предвижда какво е неговото задължение, като твърди, че то в никакъв случай не е да спре.

Позовава се на законови норми - какъв е законово регламентираният сигнал към водачите на МПС да спрат за проверка. В резултат на така изнесеното защитата намира, че сме изправени пред една пълна липса на мотиви, затова 2 се отправя искане към съда обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс. П., редовно призован, се явява лично и намира жалбата за основателна, като поддържа изцяло казаното от неговия защитник. В последната си дума твърди, че е невинен и моли за оправдателна присъда.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на адв.Кралев за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по общия ред.

Установена била фактическа обстановка, която настоящият съдебен състав възприема напълно и се съгласява с нея, поради което същата не следва да бъде приповтаряна. Правилно първоинстанционният съд е възприел и анализирал доказателствата по делото, като в резултат на тази си дейност е пресъздал абсолютно достоверно коментираната фактическа обстановка.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд споделя изцяло заключенията на първата инстанция и нам ира, че правилно РС-Царево е стигнал до извода, че деянието на подс. П. осъществява възведените му с обвинителния акт престъпления по чл.343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1 от НК и по чл.270, ал.1 НК. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първата инстанция относно обективната и субективната страна на престъплението, поради което не е нужно да се приповтарят. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице необсъдени противоречия в свидетелските показания, както твърди защитата.

Към разсъжденията на първата инстанция относно субективната страна на деянието следва да се добавят и обясненията на самия подсъдим относно случилото се, като се проследи хронологично заявеното от него, което настоящият съдебен състав е сторил по-долу в решението си.

Съдът не споделя възражението на защитата относно това, че от страна на РПУ-Царево е отказано да се предоставят записи от помещението, където е бил тестван подсъдимият и са дадени само записи от самото арестно помещение, където нищо не се било случвало. Видно от материалите по делото е, че обяснение относно непредставянето на записите са били изискани след указание на наблюдаващия прокурор в негово постановление от 3

15.12.2022 г. Било изискано обяснение от РУП-Царево от страна на наблюдаващия прокурор, при което станало ясно, че писмото на разследващия полицай не било въведено деловодно на 22.07.2022 г., а било изготвено в единствен екземпляр и оставено в материалите по делото, поради което по него не постъпила информация. Едва на 08.12.2022 г. искането за даване на информация е достигнало до оторизирания за това служител. Това обстоятелство е обяснено, видно от доказателствата по делото, със забавяне от страна на командирования към това време разследващ полицай. По делото, макар и по-късно са приобщени исканите записи, или поне тези от тях, които съществуват – от камери 1, 4, 5, 6 и 7. Очевидно не може да се възприеме тезата на защитата, че няколкократно са искани и не са давани записи.

Предоставени са записи от помещенията, за които има изготвени такива, като дори и да бяха предоставени към месец юли 2022 г., когато изначално са били изискани, те биха били в същия вид и обем. Забавянето не е довело до невъзможност на събиране на доказателствата.

Съдът не споделя и възражението на защитата, че тестовата касета от пробата за наркотици на подсъдимия не е приобщена към доказателствената съвкупност по реда, предвиден в НПК и не е била съответно съхранявана.

Видно от приемо-предавателен протокол, л.74 от ДП, е, че касетата, подробно идентифицирана и описана, била предадена от мл. автоконтрольор в РУЦарево, Г. П., на разследващия полицай И. И.. Видно от приемо-предавателен протокол, л.73 от ДП, е, че касетата била предадена от разследващия полицай на домакина на РУ-Царево – Ж.М.. Доколкото протоколът е уреден в чл.127 и следващите от НПК като веществено доказателствено средство, то той е способ за събиране на веществени доказателства, уреден в НПК (вж. чл.131 НПК). След събирането на вещественото доказателство чрез извършване и протоколиране на действия по предаването му, същото е било надлежно предадено за съхранение от домакина на РУ-Царево. Защитата твърди, че липсват идентификационни белези при предаването и съхраняването на обсъжданата касета, но това, видно от събраните писмени доказателствени средства, както и от лично извършения от настоящия състав преглед на вещественото доказателство не отговаря на действителното фактическо положение – в прозрачен полиетиленов плик е разположен сребърен на цвят плик. Върху прозрачния плик има поставен жълт етикет, надлежно обозначен, като прозрачният плик е запечатан с два сребърни печата, на които се чете „229“. Сребъният плик е с надпис „М. Ж. Н.“, с посочено ЕГН и надпис „положителен“. Установява се, че вещественото доказателство било правилно съхранено и надписано с надпис, който позволява идентифицирането му.

Нещо повече – при предявяване на вещественото доказателство в съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 30.10.2025 г., не са постъпили възражения относно начина на съхраняването му, нито относно начина на приобщаването му, нито относно това дали това веществено доказателство е същото, което е било ползвано при установяването наличието на наркотично вещество в организма на подсъдимия.

4

Защитата твърди, че от първоинстанционния съд не са били обсъдени възраженията за липсата на безпристрастност у полицейските служители.

Това обстоятелство е намерило своето отражение в мотивите на РС-Царево, като е обсъдено с оглед качествата на служителите като полицейски органи и липсата на установени мотиви за тяхна пристрастност. Характеризирани са като държавни служители, които нямат никакъв интерес от развитието и изхода на наказателното производство. Този извод се подкрепя и от данните за липса на образувани дисциплинарни производства и наложени дисциплинарни наказания на тези свидетели във връзка с настоящото наказателно производство (л.391 от първоинстанционното дело).

Съдът не се съгласява и с твърдението на защитата, че обясненията, дадени от подсъдимия следва да се ползват с пълно доверие като източник на доказаване. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, обясненията се ползват с двояка природа, като биват както източник на доказване, така и израз на правото на защита на подсъдимия. В обясненията, дадени от подс. П., в различните му процесуални качества при развитието на процеса, се наблюдава липса на последователност и се установяват съществени противоречия. Първоначално, в качеството си на задържан (л.13 от ДП), той описва, че си тръгнал пеша към дома си и едва когато пристигнал там отключил автомобила си, паркиран отпред, седнал в него и си пуснал музика, когато го връхлетяли два патрула на МВР. Бил извън колата си и бил хвърлил ключа на земята. По-късно, при привличането му в качеството му на обвиняем, с протокол, предявен на 22.07.2022 г., дава обяснения, в които твърди, че му бил нанесен побой от жената-полицай, както и от другите полицаи, „в страни, до храстите“. Казва, че когато полицаите пристигнали, той бил до автомобила си и си търсел ключовете, които били паднали. Твърди, че съседите му, които станали свидетели на това, се обадили по телефона на майка му и на баща му. На по-късен етап, в съдебното производство пред първа инстанция, се появява версията, че не се е прибрал пеша, а автомобилът бил управляван от майка му (показания на св.П. на л.157-159 от първоинстанционното производство и обяснения на подс.П. на л.425-426 от пъвоинстанционното производство). Тези необясними очевидни противоречия в развитието на защитната теза водят до това, както правилно е преценил и првоинстанционният съд, да се дискредитират обясненията на подсъдимия и да се възприемат единствено като израз на защитна теза. Тази логика била приложена от РС-Царево и по отношение на твърденията на подсъдимия, че захапал тампона при взимане на пробата му за употреба на наркотични вещества – от една страна се установява недостоверност на обясненията като цяло, а от друга страна те влизат в тотално противоречие с останалите свидетелски показания и изобщо – с цялата събрана доказателствена съвкупност. По отношение конкретно на захапването на тампона в обясненията на подсъдимия се установяват също несъответствия и противоречия – при обясненията, дадени от него при първото му привличане в качеството на обвиняем казва: „Аз не желаех това нещо и захапах тампона.