Решение № 928 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по подадена жалба от адв.Д. Р. от САК, в качеството на пълномощник на И. П. М., ЕГН **********, с адрес хх против Заповед за задържане на лице с рег.№226зз974/08.11.2025 г., издадена от полицейски орган: Л. С. Н., заемащ длъжността: „командир на отделение при 02 РУСДВР“, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“. Жалбоподателят навежда доводи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на установените правила в разпоредбата на чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като липсват ясно посочени, както правно, така и фактическо основание за задържане, а последното съставлява нарушение на закона по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, доколкото горепосочената липса е нарушила правото на защита на задържаното лице до степен да не може да узнае на какво 1 Рег.№ 928 / 16.03.2026 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Margarita Dimitrova Dimitrova на 16.03.2026 г. в 08:35:39 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 16.03.2026 г. в 08:35:53 ч. основание е задържан, както и че обжалваната заповед е издадена в противоречие с целите на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Д. Р. от САК, след приключване на съдебното дирене, моли съда да отмени обжалваната заповед на посочените в жалбата основания, като незаконосъобразна и нецелесъобразна. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по жалбата Л. С. Н., чрез упълномощен процесуален представител – юрк.хх моли съда да потвърди обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна. В тази насока навежда доводи, че същата е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като терминологията за извършване на престъпление по смисъла на ЗМВР е различна, спрямо тази в НК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава нормативно предвидения минимален размер за предоставения вид правна помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото. Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения: Със заповед за задържане на лице №226зз974/08.11.2025 г., издадена от Л. С. Н. – командир на отделение при 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Margarita Dimitrova Dimitrova на 16.03.2026 г. в 08:35:39 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 16.03.2026 г. в 08:35:53 ч. 02 РУСДВР, жалбоподателят хх е задържан на 08.11.2025 г. в 08:37 часа, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ-СДВР, и е освободен на 08.11.2025 г. в 14:00 часа. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактическо – „данни за извършено престъпление /управление на МПС след употреба на алкохол/“. От събраните по делото писмени доказателства – процесната заповед, протокол за личен обиск на лице, заверено копие от книга за задържани лица, декларация за уведомямане на задържан за правата му, разписка за върнати вещи, докладни записки, съставени АУАН и ЗППАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, става ясно, че на 08.11.2025 г., около 08:27 часа, в гр.София, на бул.“Княгиня Мария Луиза“ срещу №94, е спрян за проверка лек автомобил хх, движещ се в посока от ул.“Струга“ към ул.“Козлодуй“, управляван от жалбоподателя И. П. М., който при извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №ARBA0144, уредът отчел положителен резултат от 1,79 промила на хиляда в издишвания въздух. Съгласно данните в придружаващото преписката писмо, във връзка със задържането на И. П. М. е образувано 1 досъдебно производство за извършено на 08.11.2025 г., около 08:37 часа, в гр.София, престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация от 1,79 промила в издишания въздух, установено с техническо средство. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, съобразно заеманата длъжност, в кръга на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Margarita Dimitrova Dimitrova на 16.03.2026 г. в 08:35:39 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 16.03.2026 г. в 08:35:53 ч. съгласно представените удостоверения за заемана длъжност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в нарушение на закона и неговата цел. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а т.2 – да задържат и лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В конкретния случай в процесната заповед е отразено, че жалбоподателят М. е задържан за срок до 24 часа, поради наличие на данни за извършено престъпление /управление на МПС след употреба на алкохол/, но макар в обжалваната заповед да е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл.72, ал.1, т.1, от ЗМВР, то същата не съответства на законовите изисквания относно нейното съдържание, тъй като не са посочени фактическите основания за задържането на жалбоподателя, т.е. обжалваният акт не е обоснован от фактическа страна с отразяване на извършени конкретни действия или бездействия на жалбоподателя, съдържащи данни за извършено престъпление, с които последният да е бил надлежно запознат. Няма данни за дата, час, място и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за което се твърди да са установени данни. С оглед на горното, обжалваната заповед се явява издадена без ясно формулирано фактическо описание на установената в хода на разследването деятелност от задържаното лице. Задържането е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и преустанови извършването на противоправно деяние, както и да предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно 4 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Margarita Dimitrova Dimitrova на 16.03.2026 г. в 08:35:39 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 16.03.2026 г. в 08:35:53 ч. преследване чрез заличаване или укрИ.е на улики и/или лица или други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В случая не е ясно защо жалбоподателят М. е задържан и с какво неговото близо пет часа и половина задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел. Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка, което в случая очевидно не е така. Полицейският орган не е посочил осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. Мотивите, които следва да изложи полицейския орган трябва задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по ясен и недвусмислен начин да съдържат съображенията на компетентния административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта, да се запознае с основанията за издаването му, за да се защити по фактите, съответно да се реализира в пълен обем съдебен контрол относно законосъобразността на задържането. Съгласно ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако 2 административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно даденото тълкуване в т.4 от ТРешение №1/18.04.2006 г. по а.д. №1/2006 г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59, ал.1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС №4/1976 г., т.7; ТРешение №16/1975 г. на ОСГК 5 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Margarita Dimitrova Dimitrova на 16.03.2026 г. в 08:35:39 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 16.03.2026 г. в 08:35:53 ч. на ВС и ТРешение №4/2004 г. на ОС на ВАС. В конкретния случай, процесната заповед очевидно препраща към данни от приложените документи към преписката за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, но посоченото фактическо основание за задържане на жалбоподателя М. - „данни за извършено престъпление /управление на МПС след употреба на алкохол/, за което е било образувано досъдебно производство, не е равнозначно на извличане на фактическото основание за нейното издаване от други, приложени по делото документи. При тези факти, не се установява наличието на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаването на заповедта, тъй като приложената административна преписка не съдържа каквито да е било данни за съпричастност на жалбоподателя М. в извършването на престъпление към момента на неговото задържане. По делото липсват данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия. Следователно, процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не се допуска засягане на правата и законните интереси на гражданите в поголяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В случая заповедта превишава целта на закона, тъй като разкрИ.ето и предотвратяването на предполагаемото престъпно деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето, и съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него. В този смисъл, посочените голословно в акта фактически обстоятелства не съответстват на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да 6 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Margarita Dimitrova Dimitrova на 16.03.2026 г. в 08:35:39 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 16.03.2026 г. в 08:35:53 ч. прилага процесната ПАМ, която се явява необоснована и непропорционална. В нарушение на закона, в издадената заповед не е посочено какво е самото фактическо основание за издаване на заповедта, доколкото по никакъв начин не са описани фактите, които очертават конкретно извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи изпълнителното деяние на престъпление, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон и на целта на закона и следва да бъде отменена на това основание. С оглед изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото, а именно: претендираното адвокатско възнаграждение за един адвокат и заплатената държавна такса. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят М. е заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева /равняващи се на 460,16 евро/ и държавна такса в размер на 10 лева /равняващи се на 5,11 евро/. В полза на жалбоподателя, при вземане предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна и липсата на правна и фактическа сложност на делото, следва да се присъди минимално предвиденото адвокатско възнаграждение в размер 750 лева /равняващи се на 383,47 евро/ в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и заплатената държавна такса в размер на 10 лева 3