Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 11.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 30/2024
Вид
Решение № 47
Подписан
11.03.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.Б. против Решение № 1528/ 06.12.2023 г. по гр. д. № 144/ 2023 на ОС - П., с което е осъдена да заплати на Г. Д. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П. и ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П., както и сумата от 4800 лв. – обезщетение за платени разходи за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение, като се поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, както и че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове или евентуално да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемият Г. Д. Р. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

Г. Д. Р. е п редявил против П.Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П., както и за сумата от 4800 лв. – обезщетение за имуществени вреди – платени разходи за адвокатско възнаграждение.

Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 5000 лв. до 35 000 лв. е влязло в сила поради необжалването му от ищеца.

Решението се обжалва от П. с доводи за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди, а при условията на евентуалност – за неговата прекомерност. На проведеното във въззивното производство съдебно заседание представителят на П. не поддържа заявеното във въззивната жалба становище за недължимост на обезщетението за неимуществени вреди, а само за неговата прекомерност.

Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период.

Наказателното производство е

2 средство за осъществяване на наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на престъпление. Поради това всяко наказателно преследване по правило провокира редица негативни изживявания у обвиненото лице, изразяващи се в несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.

В разглеждания случай окръжният съд е приел, че претърпените от ищеца негативни преживявания не надвишават по интензитет обичайните за подобни случаи, с оглед на което е уважил иска за сумата от 5000 лв.

Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за намаляване размера на така определеното обезщетение. Действително спрямо ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение – подписка, наказателното производство – от повдигането на обвинение на 03.02.2021 г. – до неговото приключване с влязлата в сила на 22.12.2022 г. оправдателната присъда по ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П. е продължило неособено дълъг период от време – 1 година, 10 месеца и 19 дни, като следва да се отчете, че през този период по молба на ищеца са били отложени 4 от общо 8 съдебни заседания в двете инстанции, макар и реабилитиран е многократно осъждан – 6 пъти, което обосновава по – ниска степен на засягане на неговата личност, но, от друга страна, следва да се съобрази тежестта на обвинението, което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, фактът на постановената ефективна осъдителна присъда (лишаване от свобода за срок от 1 година), което несъмнено е породило чувство на силен страх, стрес и обреченост, както и макар че за един непродължителен период от време е следвало да съобрази начина си на живот с изпълнение на своите процесуални ангажименти. Както се отбеляза, всяко наказателно преследване по правило е свързано с редица негативни емоции и чувства, които държавата следва да обезщети, като в случая присъденото от окръжния съд обезщетение представлява разумен баланс на обстоятелствата, които налагат по – висок 3 размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер. Определеното обезщетение от 5000 лв. е в съответствие с интензитета на претърпените от ищеца страдания, както и със социално – икономическата конюнктура в страната към момента на неговата дължимост, поради което не са налице основания за неговото намаляване. В тази част решението е правилно и следва да се потвърди.

Въззивната жалба е основателна в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв. Съгласно ТР от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, помалък от платения в наказателния процес. Според изложените в тълкувателното решение съображения основание за намаляването му е неговата прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, критерий за което вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случая претендираното адвокатско възнаграждение касае само съдебната фаза на наказателното производство, като при преценка на съответния му на фактическата и правна сложност на делото размер следва да се съобрази тежестта на обвинението, което е за тежко умишлено престъпление (чл. 194, ал. 1 НК с предвидено наказание до 8 години лишаване от свобода), обстоятелството, че съдебното производство е протекло бързо и без особени усложнения (на две инстанции с по 2 съдебни заседания във всяка), като следва да се отчете и че въззивното производство е инициирано по жалба на ищеца срещу ефективна осъдителна присъда, което повишава интереса от адвокатска защита, а същевременно и нейната цена. При така установените обстоятелства: от една страна тежестта на обвинението и завишения интерес от адвокатска защита във въззивната инстанция, а, от друга, бързото приключване на съдебното производство, обичайният и разумен размер на адвокатското възнаграждение съобразно правната и фактическа сложност на делото следва да се определи на 3000 лв. В този смисъл платеното от ищеца адвокатско възнаграждение над посочения размер от 3000 лв. до 5800 лв. (2000 лв. за първата инстанция и 3800 лв. за втората), не е било необходимо за осъществяване на защитата по наказателното дело и 4 поради своята прекомерност не се намира в причинна връзка с увреждането – повдигнатото и поддържано незаконно обвинение. Изложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която исковата претенция е уважена над сумата от 3000 лв., вместо което се постанови ново, с което същата се отхвърли за разликата до предявения и уважен размер от 4800 лв.

С оглед изхода на спора следва да се ревизират и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Съобразно уважената част на иска за имуществени вреди на ищеца следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 1875 лв. – (3000/ 4800) х 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, а по претенцията за неимуществени вреди предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1500 лв. Или за двете инстанции ищецът има право на разноски общо в размер на 4165 лв.: 1) по иска за имуществени вреди – 1875 лв. за двете инстанции; 2) по иска за неимуществени вреди – 770 лв. за първата инстанция и 1500 лв. за втората; 3) 20 лв. за ДТ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1528/ 06.12.2023 г. по гр. д. № 144/ 2023 на ОС – П. в частта, в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Д. Р. на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата над 3000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П. и ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П., до сумата от 4800 лв., представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Р. против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата 3000 лв. до пълния предявен размер от 4800 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П. и ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П., представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Д. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., 5 представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П. и ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П..

ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Г. Д. Р. разноски за двете инстанции в размер на 4165 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6