Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 07.03.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2891/2023
Вид
Решение № 132
Подписан
07.03.2024
В сила
29.03.2024
Състав
Емил Кръстев Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.4 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • §7 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.36 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Враца, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420102891 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба вх. №13643/ 07.11.2023 г. от И. Н.

Г. с ЕГН ********** от гр.В**** ул.”Б. М.”№.,Ц. В. А. с ЕГН ********** от гр.С*** З***** ул.”А. Х. Д.”№, П. В. Ц. с ЕГН ********** от гр.В**** ул.”Б.

М.”№,и трите чрез адв.Е. А. М.-Д. от АК Враца гр.В**** ул.”Р. Л.”№4.и В. Ц.

Ц. с ЕГН ********** от гр.В****ул.”В. К.”№,чрез адв.Л. Ц. В. от АК Враца гр.В**** ул.”П. К.”№,против Община Враца,ЕИК 000193115,с адрес гр.Враца ул.”Стефанаки Савов”№6,съдържаща искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищците твърдят,че се явяват наследниците на Ц. Г. И.бивш жител на с.В*****,починал на 21.01.1976 г.,при права по 1/6 ид. части за първите три и 3/6 ид. части за последната.

Наследодателят имал двама сина и една дъщеря /последната ищца/.Синът В. починал на 06.04.2020 г. и оставил наследници по Закон първите три ищци/съответно преживяла съпруга и дъщери/.Синът К. починал на 23.12.2015 г.,без деца,съпруга и живи родители.

По силата на спогодба за делба на имот,останал след смъртта на баща му Г. Д. И.,утвърдена с протокол от 14.01.1971 г. по гр. дело №57/1971 г. на 1

ВРС, наследодателят се легитимирал като собственик на дворище пл. №15 в кв.11 по плана на с.Веслец от 1951 г.,с площ от 2 082 кв.м.,отреден за детска градина,при съседи : от три страни улици и детска градина.

За имота били отредени УПИ VІ в кв.7 с площ от 782 кв.м. и УПИ VІІ в кв.7 с площ от 785 кв.м. по плана на селото от 1990 г.,като част от имота от около 900 кв.м. попадала в югоизточната част на УПИ V в кв.7 с площ от 3 300 кв.м..Ищците владеели и ползвали УПИ VІ и VІІ по регулационни линии,съвпадащи с кадастралните граници,а частта от УПИ V - по кадастрални граници.

За наследствения имот не били провеждани отчуждителни процедури и не било заплащано обезщетение.Имотът не бил отчуждаван,одържавяван,конфискуван или отнет на друго основание от Държавата или Община Враца.Не било реализирано и предвиждането на регулационния план от 1990 г. за детска градина.По тази причина,нито наследодателят, нито наследниците му не били губили правото си на собственост,като междувременно са владеели имота спокойно,явно и непрекъснато.

Тази година ищците били разбрали,че УПИ VІ и VІІ били актувани като частна общинска собственост,а УПИ V - като публична.От съдържанието на актовете не можело да се установи фактическото и правно основание за придобиване собствеността.

Ищците смятат,че са собственици по наследство и давност на имотите при съответни права и искат фактът да бъде установен по отношение на ответника.Претендират и сторените по делото разноски.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,ответната Община Враца е представила отговор,с който отговор оспорва исковете като неоснователни.

При приемането на регулационния план от 1951 г. действал Закона за планово изграждане на населените места.Съгласно чл.39,недвижимите имоти,отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети,другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти,придадени към парцели на други лица по дворищно 2 регулационния план,се считали отчуждени по силата на самата регулация.Видно от разписен лист,по плана УПИ ХІІ и УПИ ХVІ в кв.11,собственост на Г. Д. И.,били отредени за детска градина.Т.е. били са отчуждени по силата на регулационния план,без да са били необходими допълнителни производства по отчуждаване или обезщетение на собствениците.

През 1990 г. бил приет и изменен нов регулационен план,като бившият кв.11 се е превърнал в кв.7,а УПИ VІІІ-65 и УПИ ІХ-65 са идентични с УПИ ХІV-17 и УПИ ХV-17.Тези имоти били придадени на наследниците на Докьо Иванов Докев по силата на регулационния план.УПИ V,УПИ VІ и УПИ VІІ в кв.7 били идентични с бивши УПИ VІІІ-17,УПИ ІХ-17, УПИ ХІІ-15 и с част от УПИ ХІV-17 в кв.11,които УПИ били отредени за детска градина съгласно плана от 1951 г. и изменението на плана от 1961 г..

По плана не били постъпили възражения,нямало и производства по възстановяване.

С разпоредбата на §42 от ПЗР към ЗИДЗОС от 1999 г., общините са получили възможността да придобият в собственост застроени и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове.

На основание §7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА,с влизането в сила на закона в собственост на общините преминават посочените в нормата имоти и съоръжения.Изключение е направено само за имущество на търговски дружества,фирми или предприятия с държавно имущество.

Ищците не са могли да придобият по давност поради забраната на §1 от ЗДЗС,съгласно която давност за придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г..

Община Враца била изискала информация от Областната администрация за предявени реституционни претенции или актуване на имотите и при положение,че такива са липсвали,е актувала имотите.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и съгласно събраните доказателства,приема за безспорно от фактическа страна следното:

3

Ищците се явяват наследниците по Закон на Ц. Г. И.,бивш жител на с.В*** общ.В****,роден на 23.08.1925 г.,починал на 21.01.1976 г..Наследодателят е оставил съпруга В.,починала на 22.05.2989 г.,син В.,починал на 06.04.2020 г.,син К.,починал на 23.12.2015 г. неженен и без деца и дъщеря В. /ищцата/.Ищците И. Г.,Ц. А. и П. Ц. са съответно съпруга и дъщери на сина В..

Горното е видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №34/12.09.2023 г. на Община Враца/стр.стр.9 и 10 от делото/.

С протокол от 14.01.1971 г. по гр. дело №57/1971 г., Врачанският народен съд е одобрил спогодба между страните по делото,по силата на която общият наследодател на ищците е взел в дял дворище пл. №15 в квартал 11 по плана на с.Веслец,от 2 082 кв.м.,отредено за детска градина,при съседи: от три страни улици и детска градина.Със спогодбата е ликвидирано наследството от бащата на общия наследодател Г. Д. И..

Горното е видно от представения протокол/стр.14/.

С акт №3859/24.08.2023 г.,УПИ V в кв.7 по действащия регулационен план на с.Веслец от 1990 г.,с площ 3 300 кв.м.,отреден за детска градина,е бил актуван като публична общинска собственост.

С акт №3860/24.08.2023 г.,УПИ VІ в кв.7 по действащия регулационен план на с.Веслец от 1990 г.,с площ 782 кв.м.,отреден за жилищно строителство,е бил актуван като частна общинска собственост.

С акт №3861/24.08.2023 г.,УПИ VІ I в кв.7 по действащия регулационен план на с.Веслец от 1990 г.,с площ 78 5 кв.м.,отреден за жилищно строителство,е бил актуван като частна общинска собственост.

Горното е видно от представените актове/стр.стр.11-13/.

Данъчните оценки на имотите са съответно 6 890.40 лв.,1 482.70 лв. и 1 639.10 лв..

Горното е видно от представените удостоверения от 21.11.2023 г. на Община Враца/стр.стр.49 и 50/.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза/стр.стр.119-123/:

Вещото лице е имало задача да съпостави дворище пл. №15 в квартал 11 по 4 регулационния план на с.Веслец от 1951 г. с УПИ V,УПИ VІ и УПИ VІІ по действащия регулационен и кадастрален план на с.Веслец от 1990 г..

В тази връзка,вещото лице е посочило,че през 1961 г. е било изготвено и одобрено регулационно изменение на плана,което изменение касаело обединение на парцели в кв.11 и образуване на нова парцела VІІІ с предназначение ”детска градина”.Индивидуализацията по съдебния протокол почивала на плана и изменението.

Графичното измерване на дворището показвало по-голяма площ - 4 000 кв.м.Скица №1 към заключението показва разположението на въпросните 2 082 кв.м. във въпросните 4 000 кв.м..

Трите УПИ понастоящем били затревени,незастроени и неоградени,с изключение стара ограда от тЕ. мрежа на места/към пътищата от три страни нямало ограда/.

Регулационният план от 1990 г. не е бил приложен, нямало материализирани граници на място,нямало данни за изплащани обезщетения.Нямало и изградена детска градина.

В заключение,вещото лице е приело,че от УПИ V се заемат 902 кв.м. в западната част на УПИ,от УПИ VІ - 615 кв.м. в западната и от УПИ VІІ -565 кв.м. в западната, онагледено със скица №3 към заключението.

В общинската и областната администрации не се откривали данни за процедури по отчуждаване,одържавяване, конфискуване или отнемане на имота на наследодателя.

По делото са били допуснати и разпитани и свидетели /протокол от с.з. на стр.130 от делото/:

Свидетелите твърдят,че имотът бил наследствен на ищците от дядото Ц..Бил разположен на ъгъл и на три улици.През годините бил обработван от семейството,гледали се животни,садили се различни култури,последно се бил затревил и тревата се косяла.Бил с големина 2 дка или повече.Имало и ограда от бодлива тел,която сега била махната.В селото имало детска градина в училището,на мястото никога не е имало такава.

При така установеното от фактическа страна се налагат правните изводи,че исковете са допустими/като предявени от валидно представлявани правни субекти с интерес/ и частично основателни,разгледани по същество.

5

По силата на съдебна спогодба от 14.01.1971 г., общият наследодателя на ищците е получил в дял всъщност част от дворище пл.№15 в квартал 11 по плана на с.Веслец, отредено за детска градина/2 082 кв.м. от 4 000 кв.м./.

Съгласно чл.125 ал.3 от ГПК от 1952 г.,съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.Това означава вкл.,че съдебната спогодба легитимира общия наследодател като собственик на дворище пл.№15 в квартал 11 по плана на с.Веслец,с площ от 2 082 кв.м.,респ. ищците като негови наследници като собственици въз основа на наследствено правоприемство.

Ответната Община Враца забелязва,че по регулационния план на селото от 1951 г.,имотът е отреден за детска градина,което е отбелязано и в разписния лист към плана /представен по делото на стр.80/.

Фактът се установява и от заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

При твърдението на страна,че съгласно чл.39 от Закона за планово изграждане на населени места/ЗПИНМ/, отчуждаването на имотите,собственост на Георги Докьов Иванов,е по силата на самата регулация и с влизане в сила на плана се поражда отчуждителното действие,следва да се отбележи следното:

Съгласно чл.39 от ЗПИН/обн. ДВ бр. 227 от 01.10.1949 г.,в сила от 01.01.1950 г,понастоящем отм./,недвижимите имоти,отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети,другите държавни учреждения и предприятия,кооперациите и политическите и обществени организации,както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно- регулационния план,се считат отчуждени по силата на самата регулация.

С изменението на чл.39 от ЗПИНМ/обн. ДВ бр. 54/1956 г./ е въведен принципът,че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации,отредени за мероприятия по улично-регулационния план,се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение закона.Едновременно с изменението на чл.39 от ЗПИНМ е приета и новелата на чл.74а,която урежда статута на имотите,отредени по уличните регулации,влезли в сила до 09.07.1956 г..За тях е предвидено приложение на разпоредбата на чл.39 ал.1 от ЗПИНМ само в 6 хипотезите,при които до посочената дата недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия.Разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ е обща,не визира конкретни закони и следва да се тълкува във връзка с чл.42 от ЗПИНМ и чл.36 от ППЗПИНМ, определящи кои са мероприятията по уличнорегулационния план.Затова тя намира приложение по отношение на всички видове одобрени планове,предвиждащи отреждане на имоти за такива мероприятия,които са имали пряко отчуждително действие по действащите преди ЗПИНМ закони.Т.е.,това изменение заварва вече одобрени предишните години планове,по които отчуждаването за обществени мероприятия на уличната регулация е породило действие.