Решение № 177 от 23.12.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 743/2025
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 23.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Веселка Цокова Иванова, Евгени Божидаров Ангелов, Мира Руменова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.36, ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.36, ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37, ал.1 и ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37, ал.1 и ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.40 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.40, ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.40, ал.1, т.4 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.40, ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.41 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.41, ал.2 и ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.41, ал.2 и ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.43 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44, ал.10 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44, ал.9 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.52 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.262 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.199, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.457, ал.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457, ал.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457, ал.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457, ал.2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.62, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Враца, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. Иванова
Членове:
Евгени Божидаров А.
Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора И. Анг. Х. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200743 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.44 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) за разглеждане на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 02.10.2025 г. от Антонио Негро-прокурор при Прокуратура гр.Бриндизи, Република Италия с искане за предаване на българския гражданин С. Б. И. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, наложено с присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена от съда в гр.Бриндизи, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативен съд гр.Лече и влязла в сила на 27.04.2021 г., с остатък четири години, един месец и петнадесет дни.
В съдебно заседание представителят на Врачанска окръжна прокуратура изразява становище, че макар да са налице основанията за предаване на лицето, то в случая е налице хипотезата на чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА-българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено на български гражданин от съда на издаващата държава.
1
Исканото лице С. И., лично и чрез договорните си защитници адв.М. Г. и адв.М. С., прави искане за приложението на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, като изразява желание да изтърпи остатъка от наложеното му от италианския съд наказание лишаване от свобода в Република България. Заявява също така, че постоянно живее заедно със своето семейство в Република България на адрес в *** и развива собствен бизнес като едноличен управител на търговска фирма в страната.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено следното:
Видно от представената ЕЗА, с присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена от съда в гр.Бриндизи по дело Reg.Gen. № 70/2013-R.G.N.R № 8937/2012, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативен съд гр.Лече и влязла в сила на 27.04.2021 г. българският гражданин С. Б. И. е бил признат за виновен за извършен от него на 28.11.2012 г. в гр.Бриндизи, при предварителен сговор с други лица грабеж чрез използване на сила, за което му е наложено наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Въз основа на тази присъда е била издадена Европейска заповед за арест от 02.10.2025 г. от прокурор при Прокуратура гр.Бриндизи, Република Италия, с цел предаване на И. на компетентните органи на издаващата държава за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, с остатък четири години, един месец и петнадесет дни.
На първо място съдът приема, че ЕЗА отговаря на всички изисквания за форма и съдържание, визирани в чл.37, ал.1 и ал.3 ЗЕЕЗА. Издадена е в писмена форма, от компетентен орган на издаващата държава – Антонио Негро, прокурор при Прокуратура в гр.Бриндизи, Република Италия, и съдържа всички необходими реквизити - данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименованието, адреса, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, влязлата в сила присъда, обстоятелствата при които е извършено престъплението, индивидуализирано по време, място и степен на участие на исканото лице, характера и правната му квалификация, вида и размера на наложеното наказание, съгласно закона на издаващата държава. ЕЗА е придружена с превод на български език.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА подлежи на установяване дали са налице условията за предаване на 2 лицето по чл.36 и чл.41 ЗЕЕЗА и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в чл.39 и чл.40 от същия закон.
По чл.36 ЗЕЕЗА - исканото за предаване лице е осъдено на лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца за извършено престъпление, квалифицирано от съдебните органи на издаващата държава като престъпление, наказуемо съгласно чл.628, ал.3, пар.1, вр. ал.1, вр.чл.110 от италианския наказателен закон-грабеж при предварителен сговор чрез използване на сила. Фактическото му описание в ЕЗА позволява извод, че деянието, за което българският гражданин е осъден, съставлява престъпление и по българския НК-налице е сходство с престъпния състав по чл.199, ал.1, т.2 НК и следователно може да се направи положителен извод за двойна наказуемост по смисъла на чл.36, ал.2 ЗЕЕЗА. Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от четири месеца, с което е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА.
Тъй като ЕЗА е издадена с цел изтърпяване на наложено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, то не са налице хипотезите на чл.41, ал.2 и ал.3 ЗЕЕЗА за предоставяне на гаранции от издаващата държава.
По чл.39 ЗЕЕЗА - визираните в тази разпоредба абсолютни предпоставки за отказ са три. Видно от събраните по делото доказателства, нито една от тях не е налице-престъплението, за което българският гражданин И. е осъден, е извършено от него на територията на Република Италия и не е амнистирано в Република България. По делото липсват данни лицето да е било осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава-членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на осъдилата го държава. Освен това исканото лице не е малолетно, съгласно българското законодателство.
По чл.40 ЗЕЕЗА - в този текст са предвидени относителните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА, т.е. хипотезите, при наличието на които българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът намира, че в случая не са налице основанията на т.т.1, 1а, 2, 3, 5 и 6 на чл.40, ал.1 ЗЕЕЗА, нито тези на чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА, тъй като лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата, видно от изричната отметка в ЕЗА.
3
Същевременно съдът приема, че е налице факултативното основание по чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена ЕЗА. Видно от данните по делото исканото лице е български гражданин, който живее постоянно в Република България заедно със своето семейство. Същевременно липсват данни за трайна социална, културна, трудова, езикова или друг вид обвързаност на лицето с издаващата държава. Освен това и самото лице изрично желае да изтърпи остатъка от наложеното му от италианския съд наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода в затворническо заведение на територията на Република България.
Имайки предвид тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че изтърпяването на наказанието в чуждата държава би рефлектирало в негативна степен, много по-висока от тази, която предполага тежестта на наложената наказателна санкция. Изолирането на осъдения не само от обществото, но и от родината му, би довело до поставянето му в чужда езикова и културна среда и би създало силно и нежелано за целите на наказанието лишаване от социално общуване и сериозно ограничаване на възможността за срещи със семейството му и двете му деца. Съдът отчете и обстоятелството, че в
Република
България възможностите за ресоциализацията на лицето след изтърпяване на наложеното наказание са поголеми в сравнение с тези, ако изтърпи наказанието в издаващата държава Италия, откъсвайки се от естествената си среда. Ето защо съдът прецени, че следва да приеме да се приведе в изпълнение присъдата на издаващата държава, като най-благоприятен за българския гражданин вариант. За тази цел, на основание чл.44, ал.10 от ЗЕЕЗА след влизане на настоящото решение в сила, следва да се изпрати препис от него на Окръжна прокуратура гр.Враца за внасяне на предложение по реда чл.457, ал.2-5 от НПК.
Следва да се посочи и това, че по делото не са констатирани условия за отложено изпълнение или изпълнение под условие по чл.52 ЗЕЕЗА, които следва да бъдат проверени предвид обстоятелството, че поисканото за предаване лице е български гражданин. Установено бе, че в Република България против същото лице няма висящи към настоящия момент наказателни производства или подлежаща на изпълнение влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА.
Разпоредбата на чл.44, ал.9 ЗЕЕЗА задължава съдът да се произнесе служебно и по мярката за неотклонение, която да остане в сила до 4 приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието.
Към настоящия момент по отношение на исканото лице е взета по реда на чл.43 ЗЕЕЗА и се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 17.12.2025 г. С оглед изхода на делото и до приключване на производството по привеждане в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът приема, че най-адекватната мярка за неотклонение се явява "Домашен арест", с оглед осигуряване на лицето за изпълнение на наказанието и неутрализиране на опасността от укриване, която на основание чл.62, ал.6 НПК, вр. чл.262 и сл. ЗИНЗС да бъде контролирана чрез способите за електронно наблюдение.
За този извод съдът съобрази, че И. е с много добри характеристични данни по местоживеене, срещу него няма висящи наказателни производства в Република България, нито данни за друго противоправно поведение. Същият живее постоянно на адрес в ***, с трайни семейни връзки, баща на две деца, за които полага грижи, има бизнес и развива търговска дейност в България.
Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая не е налице толкова голяма опасност, която да осуети последващото производство по привеждане в изпълнение на наложеното от италианския съд наказание лишаване от свобода до формалното постъпване на И. в пенитенциарното заведение.
Предвид изложеното и на основание чл.44, ал.7 и ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на 02.10.2025 г. от Прокуратура гр.Бриндизи, Република Италия, за предаване на българския гражданин С. Б. И., роден на 02.01.1986 г. в гр.Враца, с настоящ адрес ***, ЕГН **********, за изтърпяване на наказание от четири години и шест лишаване от свобода, наложено с присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена от съда в гр.Бриндизи по наказателно дело Reg.Gen. № 70/2013R.G.N.R № 8937/2012, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативен съд гр.Лече, влязла в сила на 27.04.2021 г.
ПРИЕМА да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура гр.Враца наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода, 5 наложено на С. Б. И. с присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена от съда в гр.Бриндизи, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативен съд гр.Лече, с остатък четири години, един месец и петнадесет дни.
ИЗМЕНЯ на основание чл.44, ал.9 ЗЕЕЗА мярката за неотклонение, взета по отношение на С. Б. И., от "Задържане под стража" в „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес ***, като същата е в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.62, ал.6 НПК спазването на забраната С. Б. И. да напуска жилището си да бъде контролирано чрез способите за електронно наблюдение.
ВЪЗЛАГА изпълнението и контрола на наложената мярка на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" гр.Враца, териториалните служби на ГД "Изпълнение на наказанията" и органите на МВР по местоживеене на лицето.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 5-дневен срок, считано от днес.
За настоящото решение да бъде уведомена незабавно Прокуратура гр.Бриндизи, Република Италия, в качеството на издаващ орган.
След влизане на решението в сила заверени преписи от него да се изпратят незабавно на Върховна касационна прокуратура, Министерство на правосъдието на Република България и на Окръжна прокуратура гр.Враца за внасяне на предложение по реда на чл.457, ал.2-5 НПК.
Разпечатката съдържа 40 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05e05706-ad51-4bd3-953e-03e05a90c22e