Определение № 10807 от 18.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10807 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100504348 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Д. Г. Д. срещу Определение № 4094/29.01.2026 г. постановено по гр.д. № 29635/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. № 29635/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 12577/2025 г. по описа на Софийски градски съд, I-24 състав.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: първата инстанция спряла производството пред нея до приключване гр. д. № 12577/2025 г. по описа на Софийски градски съд, I-24 състав.

Производството пред СГС обаче вече било прекратено и препратено на СРС по подсъдност.

Счита, че тъй като преюдициалното дело вече е приключило с влязъл в сила акт основанието за спиране е отпаднало и процесното определение следва да бъде отменено. Твърди се, че ищцата по делото знаела за наличието на завещанията на баба си още от юли 2024 г., тъй като сама е поискала обявяването им, но въпреки това тя завела дело делба на част от имоти, в които не притежава дял, респ. по този начин се целяло процеса да бъде шиканиран.

Поддържа се още, че в производството по делба се разглеждали и оспорвания на завещания, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания (чл. 30 ЗН), с оглед на което липсвало основание да се водят отделни производства пред различни съдилища, при условие, че всички въпроса могат да бъдат разгледани в делбеното производство. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение, а делото върнато на СРС за произнасяне по искането на частния жалбоподател за прекратяване на производството пред СРС, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ищцата по делото пред СРС- Н.П., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че предметът на преюдициалния спор е иск по чл.30 от ЗН, който е обуславящ по отношение на предявения от нея иск за делба. Поддържа, че за нея липсва процесуална възможност да направи искане за възстановяване на запазената си част в производството пред СРС, тъй като част от ответниците по иска по чл.30 от ЗН са различни лица. Твърди се, че производството пред СГС е било прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, а производството пред СРС било на етап размяна на книжа, поради което производството по преюдициалния спор е висящо. По изложените съображения моли съдът да остави подадената частна жалба без уважение, а при условията на евентуалност да измени определението на СРС, като посочи основание за спиране вместо гр. д. № 12577/2025 г. по описа на Софийски градски съд, I-24 състав, гр.д. № 2483/2026 г. по описа на СРС, 144 състав.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложеното, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок срещу акт който подлежи на обжалване, поради което същата е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 29635/2025 г. по описа на СРС, 79 състав е било образувано по искова молба предявена от Н.С.П. срещу Д. Г. Д. и М.Ц.Б., с която се е искало да бъде допусната делба между страните на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота: гр. София, район Красна поляна, ж.к. "********, представляващ апартамент с площ: 84.42 кв.м, при следните квоти на съсобствениците: за Д. Г. Д. -2/4 идеални части от имота, за М.Ц.Б., 1/ 4 идеална част от имота, за Н.С.П.- ¼ идеална част от имота.; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот: гр. София, район Лозенец, местност ШОЛЕВ КЛАДЕНЕЦ, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:

За друг вид застрояване, категория на земята: 0, площ: 2385 кв. м., с площ от 2228кв. м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер 1694, нанесен в кадастрален лист номер 619 по неодобрен кадастрален план на гр. София „Кръстова вада", местност "Кръвосеро" (Булината), при следните квоти на съсобствениците: за Д. Г. Д. -2/4 идеални части от имота, за М.Ц.Б., 1/ 4 идеална част от имота, за Н.С.П.- ¼ идеална част от имота.; 3. самостоятелен обект в сграда идентификатор *** с адрес на имота: гр. Свети Влас, "********., представляващ апартамент, мезонет с площ от 126.70 кв.м., при следните квоти на съсобствениците: за Д. Г. Д. -2/4 идеални части от имота, за М.Ц.Б., 1/ 4 идеална част от имота, за Н.С.П.- ¼ идеална част от имота.

С молба от 07.11.2025 г. ищцата е поискала производството по гр.д. № 29635/2025 г. по описа на СРС, 79 състав да бъде спряно на основание чл.229,ал.1, т.4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 12577/2025 г. по описа на Софийски градски съд, I-24 състав. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата- Н.С.П. е предявила пред СГС, иск с правно основание чл.30 ЗН срещу М.Ц.Б., М.М.И., М.М.И., Г.И.М. и И.И.М., с който е искала от съда намали завещателните разпореждания на М. Д., които тя е обективирала в завещания: 1. от 15.05.2020г. в полза на М.Б., М.И. и М.И. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, адрес на имота: гр. Свети Влас, "********.; 2. от 15.05.2020 г. в полза на М.Б. за 1/6 ид. част от Поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр. София, район Триадица, ул. МАНФРЕД ВЬОРНЕР, местност IV-41, с площ: 1776 кв.м, описан по неодобрен кадастрален план на гр. София, Кръстова вада, м. „Тудански кладенец" и за идеални части от поземлен имот /нива/ от 1.797 дка кв.м., четвърта категория, местност „Леската", имот № 031042 по картата на землището.; 3. от 18.11.2020г. в полза на М.Б., И.М. и Г.М. за Поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр. София, район Лозенец, местност Шолев Кладенец и за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота: гр. Свети Влас, "Влас холидей клуб" до размера на запазената част.

С определение №14/03.01.2026 г. СГС е прекратил производството по гр. д. № 12577/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на СРС. От представените по делото доказателства се установява, че по така препратеното дело в СРС е образувано гр.д. № 2483/2026 г.

За да постанови така обжалваното определение първата инстанция е приела, че искът по чл.30 от ЗН е преюдициален спрямо предявения пред нея иск за делба, поради което е спряла и производството по гр.д. № 29635/2025 г. на основание чл.229,ал.1, т.4 ГПК.

При така установената фактическа страна от правна съдът намира следното:

В тълкувателната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2/2022 г., ОСТК , ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г., ТР № 2/2014 г., ТР № 8/2013 и ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са разяснени предпоставките за спиране на исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Според дадените от Общото събрание на двете колегии тълкувания, посоченото основание за спиране на производството по делото е налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, 2 релевантни за субективното право по спряното производство. Разяснено е, че връзката между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело. В ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК е посочено също, че процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297- чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. В своята практика ВКС неизменно приема, че когато преюдициалното дело е гражданско, необходимо е още да е налице субективен идентитет между страните по него и тези по делото, чийто изход то обуславя, с оглед зачитане на решението по него от съда по обусловеното дело съгласно чл. 297 ГПК.

Изискването не е за абсолютна идентичност, а за съвпадане на страните между обусловеното дело и част от страните по обуславящото дело ( виж в този смисъл (Определение № 2964 от 11.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3723/2023 г., IV г. о., Определение № 3299 от 24.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2146/2025 г., II г. о., ГК).

Въз основа на така дадените разяснения съдът намира следното: В съдебната практика и правната теория е безспорно, че искът по чл.30 от ЗН обуславя искът за делба.

Също толкова безспорно е че искът по чл.30 от ЗН може да бъде предявен в отделно производство, респ. за страните в производството по делба не съществува задължение да направят искането си за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения в делбеното производство. Когато искът по чл.30 от ЗН е предявен в отделно производство делбеният съд е длъжен да спре производството пред него до приключване на делото по чл.30 от ЗН. С оглед на това неоснователно се явява оплакването на частния жалбоподател, че ищцата била длъжна да предяви претенцията си по чл.30 от ЗН в делбеното производство. Без значение е и обстоятелството, че производството по гр. д. № 12577/2025 г. е било прекратено, доколкото делото е било изпратено по подсъдност на СРС, респ. преюдициалния спор все още се явява висящ. В обобщение съдът намира, че правилно първата инстанция е спряло производството по гр.д. № 29635/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, доколкото производството по чл.30 от ЗН се явява преюдициално спрямо разглеждането от нея дело и е налице изискуемия от закона субективен идентитет. С оглед на това съдът намира, че е налице основанието за спиране по чл.229,ал.1, т.4 от ГПК, а определението на СРС следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 4094/29.01.2026 г. постановено по гр.д. № 29635/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4