Определение № 519 от 23.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Враца, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600736 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII във вр. с чл. 250, ал. 5, изр. второ от НПК.

Образувано е по жалба на З. К. К., ЕГН: ********** – частен тъжител по НЧХД № 494 на Районен съд – Враца, против протоколно определение № 763/02.10.2025 г. по същото дело на РС-Враца, с което определение първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 пр. второ във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, тъй като частният тъжител, редовно призован, не се явил в съдебното заседание без уважителни причини.

С жалбата си тъжителят излага, че е изпитвал силни болки в периода от 17 до 30 септември 2025 г. и че са му извършени редица медицински изследвания, за които представя доказателства. Било му назначено лечение с лекарството „Мипрофен“, което, макар да му било предписано на 17.09.2025 г., започнал да приема н 27.09.2025 г. и продължил да приема до 04.10.2025 г. От медикамента се почувствал замаян и сънлив, не можел да шофира и бил трудно подвижен заради болки в крака, което в съчетание с липсата на обществен транспорт от с. Караш попречило да се предвижи до гр. Враца и да се яви в съдебното заседание. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за разглеждане по същество.

В Отговор на жалбата вх. № 20728/12.12.2025 г. адв. З. – защитник на И. И., моли определението да бъде потвърдено. Намира представените доказателства за неубедителни, а също и смята, че е следвало да бъдат представени с молба преди датата на заседанието. Подчертава, че страната има електронен подпис, посредством който е могла да уведоми съда и представи доказателства своевременно, както и че щом не е могъл да шофира, тъжителят е бил длъжен да организира явяването си посредством алтернативен транспорт.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата и закона, намира следното.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от връчването на препис от определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

По същество е неоснователна.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато частният тъжител не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини. Законодателят е предвидил завишени изисквания към процесуалното поведение на частния тъжител, а посочената разпоредбата е процесуална санкция за поведението му, когато има неоснователно забавяне и възпрепятстване от негова страна.

В конкретния случай частният тъжител представя две групи доказателства за медицински прегледи. Първо са извършени образно-диагностично изследване на гръбначен стълб и ехография на черен дроб, две седмици преди насроченото съдебно заседание – на 17-18.09.2025 г., които не съставляват пречка за явяването му съдебно заседание. С тях не се установява неработоспособност, нито е предписана терапия, както и са осъществени половин месец преди датата на заседанието, поради което за настоящия състав не съставляват доказателство за уважителна причина за неявяване в съдебно заседание на 02.10.2023 г.

Следващата медицинска интервенция, за която се представят доказателства, е извършена на 26.09.2025 г., шест дни преди заседанието, и представлява медицинска консултация и извършена колоноскопия. Заключенията в представените медицински документи също не установяват каквато и да било невъзможност за явяване в съдебно заседание, още повече една седмица след осъществяване на прегледа и интервенцията, нито установяват назначена терапия на пациента, която да е болнична или домашно-амбулаторна, нито удостоверява предписание за прием на медикаменти.

Представеният отрязък от рецепта не съдържа дата на издаване, не съдържа име на лекар, нито пациент, няма печат за изпълнение в аптека и за съда не съставлява годно доказателство за уважителна причина за неявяване в съдебно заседание на 02.10.2023 г.

Процесуалното поведение на тъжителя пред Районния съд, а и пред настоящата инстанция безспорно свидетелства, че частният тъжител разполага с електронен подпис и сезира съда по електронен път. При едно добросъвестно процесуално поведение, ако действително не се е чувствал добре и е намирал, че има обективни препятствия да не се яви в съдебно заседание, могъл е да предупреди съда, като подаде молба дистанционно, без да се налага да шофира до съда.

Законът предвижда също така възможност за тъжителя да упълномощи повереник, който да се яви вместо него. Това също не е сторено.

2

От всичко изложено съдът намира, че не се доказва да са налице уважителни причини или обективна невъзможност за частния тъжител да се яви в съдебното заседание.

Съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз като израз на правото на справедлив съдебен процес предвижда за лицата възможност и право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в член 47 условия. Достъпът до съд обаче не е абсолютно право и същото може да бъде ограничавано посредством срокове, гарантиращи бързо разглеждане на делото, възлагане на съдебни разноски, необходими по финансови съображения, или задължения за лично явяване с оглед осуетяване злоупотреба с предоставени права и необосновани искови претенции.

Въззивният състав не намира поведението на тъжителя за уважително по изложените съображения. Това представлява самостоятелно и достатъчно основание, препятстващо разглеждане на делото, съответно районният съд правилно е прекратил наказателното производство и определението му следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, на основание чл. 345 НПК във връзка с чл. 250, ал. 5 НПК Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 763/02.10.2025 г., с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК е прекратено наказателното производство по наказателно дело от частен характер № 494/2025г. по описа на Районен съд - Враца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Враца, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600736 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII във вр. с чл. 250, ал. 5, изр. второ от НПК.

Образувано е по жалба на З. К. К., ЕГН: ********** – частен тъжител по НЧХД № 494 на Районен съд – Враца, против протоколно определение № 763/02.10.2025 г. по същото дело на РС-Враца, с което определение първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 пр. второ във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, тъй като частният тъжител, редовно призован, не се явил в съдебното заседание без уважителни причини.

С жалбата си тъжителят излага, че е изпитвал силни болки в периода от 17 до 30 септември 2025 г. и че са му извършени редица медицински изследвания, за които представя доказателства. Било му назначено лечение с лекарството „Мипрофен“, което, макар да му било предписано на 17.09.2025 г., започнал да приема н 27.09.2025 г. и продължил да приема до 04.10.2025 г. От медикамента се почувствал замаян и сънлив, не можел да шофира и бил трудно подвижен заради болки в крака, което в съчетание с липсата на обществен транспорт от с. Караш попречило да се предвижи до гр. Враца и да се яви в съдебното заседание. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за разглеждане по същество.

В Отговор на жалбата вх. № 20728/12.12.2025 г. адв. З. – защитник на И. И., моли определението да бъде потвърдено. Намира представените доказателства за неубедителни, а също и смята, че е следвало да бъдат представени с молба преди датата на заседанието. Подчертава, че страната има електронен подпис, посредством който е могла да уведоми съда и представи доказателства своевременно, както и че щом не е могъл да шофира, тъжителят е бил длъжен да организира явяването си посредством алтернативен транспорт.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата и закона, намира следното.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от връчването на препис от определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

По същество е неоснователна.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато частният тъжител не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини. Законодателят е предвидил завишени изисквания към процесуалното поведение на частния тъжител, а посочената разпоредбата е процесуална санкция за поведението му, когато има неоснователно забавяне и възпрепятстване от негова страна.

В конкретния случай частният тъжител представя две групи доказателства за медицински прегледи. Първо са извършени образно-диагностично изследване на гръбначен стълб и ехография на черен дроб, две седмици преди насроченото съдебно заседание – на 17-18.09.2025 г., които не съставляват пречка за явяването му съдебно заседание. С тях не се установява неработоспособност, нито е предписана терапия, както и са осъществени половин месец преди датата на заседанието, поради което за настоящия състав не съставляват доказателство за уважителна причина за неявяване в съдебно заседание на 02.10.2023 г.

Следващата медицинска интервенция, за която се представят доказателства, е извършена на 26.09.2025 г., шест дни преди заседанието, и представлява медицинска консултация и извършена колоноскопия. Заключенията в представените медицински документи също не установяват каквато и да било невъзможност за явяване в съдебно заседание, още повече една седмица след осъществяване на прегледа и интервенцията, нито установяват назначена терапия на пациента, която да е болнична или домашно-амбулаторна, нито удостоверява предписание за прием на медикаменти.

Представеният отрязък от рецепта не съдържа дата на издаване, не съдържа име на лекар, нито пациент, няма печат за изпълнение в аптека и за съда не съставлява годно доказателство за уважителна причина за неявяване в съдебно заседание на 02.10.2023 г.

Процесуалното поведение на тъжителя пред Районния съд, а и пред настоящата инстанция безспорно свидетелства, че частният тъжител разполага с електронен подпис и сезира съда по електронен път. При едно добросъвестно процесуално поведение, ако действително не се е чувствал добре и е намирал, че има обективни препятствия да не се яви в съдебно заседание, могъл е да предупреди съда, като подаде молба дистанционно, без да се налага да шофира до съда.

Законът предвижда също така възможност за тъжителя да упълномощи повереник, който да се яви вместо него. Това също не е сторено.

2

От всичко изложено съдът намира, че не се доказва да са налице уважителни причини или обективна невъзможност за частния тъжител да се яви в съдебното заседание.

Съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз като израз на правото на справедлив съдебен процес предвижда за лицата възможност и право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в член 47 условия. Достъпът до съд обаче не е абсолютно право и същото може да бъде ограничавано посредством срокове, гарантиращи бързо разглеждане на делото, възлагане на съдебни разноски, необходими по финансови съображения, или задължения за лично явяване с оглед осуетяване злоупотреба с предоставени права и необосновани искови претенции.