Решение № 4311 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4311 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря АнтоА. Н. С. като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100101025 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Й. В. Н. твърди, че на 08.10.2022 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „Цар Борис III“ и бул. „Никола Петков“, в посока кв. „Княжево“, около 19,00 ч. се спъва в надигната около 4-5 см. шахта. В резултат, Й. Н. усуква своя десен крак и пада на тротоара, като получава оток и фрактура на дясната тазобедрена става. Сочи, че на мястото на инцидента тротоарът е бил неравен и без плочки, от лявата страна, непосредствено до стълба в близост до пътното платно, същият ден е бил паркиран автомобил. Непосредствено до него е разположена процесната шахта, покриваща кабели, която е надигната около 4-5 см., а вдясно от нея се намирали захвърлени части от автомобилна гума, а именно телове и остатъци от гума. Поддържа, че движението по тротоарното платно е било силно затруднено от плътно паркиралия автомобил, заемащ по-голямата част от тротоара. Единственото място за придвижване на пешеходците е било през надигнатата шахта на тротоарното платно.

Ищцата поддържа, че след инцидента е приета в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, в клиника по „Ортопедия и травматология“, където е хоспитализирана от 08.10.2022 г. до 14.10.2022 г.

Подложена е на оперативна интервенция и следоперативно лечение, както и рехабилитация, продължаваща и до настоящия момент. След установеното счупване на тазобедрената става, при операцията на ищцата са и поставени пирони Fi-nail, както и интертроххантерен и антиротационен винт, съответно 105 мм. и 85 мм.

Ищцата поддържа, че е вследствие на падането, е изпитала силни и остри болки, не е могла да стане след свличането си сама, като е счупена тазобедрената й става. Ето защо, движението и обслужването й са били значително затруднени, поради което се е нуждаела от 1 чужда помощ. Поддържа, че получените тежки телесни увреди са се изразявали във видимо скъсяване на долния десен крайник, който едновременно с това е външно ротиран.

Пострадалият крак е силно болезнен, като болката се е проявявала както спонтанно, така и при опит за движение, поради което ищцата не е можела да се придвижва сама. По време на болничния престой е претърпяла оперативна интервенция. Въпреки проведеното лечение, ищцата предвид възрастта й, трудно ще възстанови функциите на пострадалия крайник.

Счупването, независимо от лечението, ще доведе до влошаване на опорно-двигателния апарат и силни болки при промяна на времето.

Поддържа, че след преживяното падане, е изпаднала в състояние на непрекъснат стрес, безсъние, многократно съпреживяване на случилото се. Престанала е да излиза поради страх от това, че е възможно отново са се случи инцидент с нея, който до доведе до оперативна интервенция. Към момента психическото й състояние се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мрачни мисли, спад и пълна липса на мотивация. Чувства се безпомощна и ненужна, след преживяната операция, постоянно ангажира близките си, от които се нуждае ежедневно за най-елементарни действия като хранене, придвижване, обличане и тоалет.

Освен това, и предстои извършване на още една операция за премахване на поставените метални импланти, както и повторни процедури по рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог и психиатър, за да може поне частично да се върне към стария си живот.

Поддържа се, че падането е дало негативно отражение върху целия бъдещ живот на ищцата, налице е особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силен негативен отпечатък върху нейната психика, изразяващи се в стрес, тревожност, постоянен страх от стъпване върху шахти, граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания, бързо разстройване и засилена емоционалност, която е възможно да премине в постоянна психическа болест.

Освен това, ищцата поддържа, че е реализирала имуществени разходи свързани с претърпяната операция и следоперативния възстановителен период. Претендира се общо сума в размер на 2039,80 лв., от които 1970 лв. платени за закупуване на Екос къс реконструктивен пирон; 34,80 лв. заплатени за потребителска такса, както и 35 лв., платен за последващ рентген на таз.

В исковата молба се поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, вр. с §7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост.

Дължимата грижа, която общината следва да осъществява, включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците и тротоарните настилки, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила.

Поддържа се, че съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но при непочистен тротоар или при заемането му от паркирани коли в нарушение 2 на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, правещо невъзможно ползването му за преминаване от пешеходци, отговорността е на общината, която следва за предприеме мерки за отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна. Сочи се, че Столична община не е извършила и до момента обезопасяване на терена около процесната шахта, както и възстановяване на тротоара и бордюрите.

Претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от обща претенция на стойност 80 000 лв., за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на деликта, както и сумата от общо 2039,80 лв. – имуществени вреди, свързани с лечението, ведно със законна лихва, считано от датата на деликта.

Ответникът Столична община оспорва изцяло по основание и размер исковата молба, като твърди, че липсват доказателства, касателно механизма на увреждането. Оспорва твърдението, че съоръжението, в което се е спънала ищцата – шахта, е собственост на общината, както и твърдението, че тротоарът е в неизправно състояние и с неравности.

Сочи, че поддържането на посочените в исковата молба улици и тротоари, е възложено с договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. на „Трейс груп холд“ АД. Поддържа, че е възможно да се касае за инфраструктура на електропределителна мрежа по Закона за енергетиката, която се поддържа от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Навежда доводи, че става въпрос за съоръжение от електронната съобщителна мрежа или енергийната мрежа. Сочи, че ако са касае за тръбна мрежа или шахти, свързани с поддръжка на светофарната уредба, в Столична община към визирания в исковата молба период, няма подадени сигнали за проблеми, свързани с тази инфраструктура. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че същият е завишен.

Третото лице помагач „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че от страна на ответника Столична община е налице приемане на работата по сключения договор за поддръжка.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Свидетелят Б.Д.С., син на ищцата (съдът цени показанията при условията на чл. 172 ГПК, с оглед възможната им заинтересованост), сочи че на 08.10.2022 г., около 19-19,30 ч. е изпращал майка си на работата. Тъкмо са изкачили по тротоара едни стълбички и точно пред една къща, която е стара постройка и има надигната шахта, ищцата се е спънала и е 3 паднала пред него. Това е кръстовището на „Цар Борис“ и „Никола Петков“, на спирката на Горнобански път. Там преди време е имало пейтнбол, а сега е изоставена постройка на „Никола Петков“. Свидетелят и ищцата са се движили в посока Княжево, и точно на завоя от „Никола Петков“ към Княжево е станал инцидента. Шахтата се намира по средата на тротоара, като от едната страна е имало спрял автомобил – от лявата страна откъм улицата, а от дясната страна, откъм постройката е имало нахвърляни автомобилни уми, телове и човек е нямало как да мине. След инцидента ищцата е откарана в болница „СОФИЯМЕД“.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице, след посещение на място и контролни измервания е установило следното: На мястото на инцидента има девет шахти с размери 90/60 см. Всички имат капаци, без надписи. Само на една има знак за електрически съоръжение. Този размер шахти са стандарт за съоръжения на електропреносната мрежа: кабели ниско или високо напрежение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, „Улично осветление“ ЕАД и други.

Съгласно заключението на съдебнопсихологичната експертиза, ищцата е претърпяла силен стрес след инцидента. Психосоматичният дискомфорт се изразява в силни болки, нарушен сън, тревожност, отдръпване от социални контакти, невъзможност за самостоятелно обслужване, загуба на апетит и страх да ходи самостоятелно. Проведените психологически изследвания, дават основание да се заключи, че при ищцата има промяна в психологическото и емоционалното състояние, станала е напрегната, тъжна, по-затворена, загубила е кураж и увереност. Имала е нарушения на съня и значително намаляване на апетита.

Свидетелят Д.Д.С., син на ищцата (съдът цени показанията при условията на чл. 172 ГПК, с оглед възможната им заинтересованост), сочи, че ищцата е била в болница около седмица. След като се е прибрала в къщи, е била три месеца почти на легло. Постоянно е изпитвала болки в крака. Дори нощно време е ставала и е плачела от болки.Свидетелят не живее с нея, но докато е била зле, е оставал да пренощува и е помагал. Около 6 месеца е била в болничен. Не е можела да се справя с домакинството, като около 5-6 месеца са били необходими за да се върни към обичайните дейности. Свидетелят сочи, че дори и сега трудно ходи с бастун. Изпитва страх да не падне, след инцидента вече не работи, не общува с приятели.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно 4 дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Обстоятелството, че е възможно да става дума за шахта на електроразпределително дружество, не освобождава ответника от отговорност, доколкото същият има задължение с грижата на добър стопанин да осигури безпрепятствено движение по тротоара, включително и достъп до същия, което в случая, не е сторено.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.