Определение № 110 от 02.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Добрич, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500058 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството иобразувано по въззивна жалба вх.№21271/30.11.2023г.

„***“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез адв.Р.

М., срещу решение №847/07.11.2023г. по гр.д.№2640/2022г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. С. Р. с ЕГН ********** и „***“ ЕООД град София с ЕИК ***, че К. С. Р. не дължи на „***“ ЕООД поради погасяване по давност вземанията по изпълнителен лист, издаден в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ “ЕАД с ЕИК 831558413 по ч. гр.д. № 3035/2012 г. на Добрички районен съд , прехвърлени на „*** „ ЕООД град София с ЕИК *** , за събирането на ко ито е образувано изпълнително дело №20127370402269 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 на КЧСИ с район на действие РС Добрич, а именно:

- 558.70 лева , представляваща главница по договор за издаване на международна карта ВИЗА от 14.03.2008 г. и анекс №1/23.12.2009 г.;

-62.77 лева лихва върху главницата за периода 10.10.2010 г. – 09.12.2011 г. вкл.;

-191.71 лева наказателна лихва върху главницата за

10.11.2010г. – 27.08.2012 г. вкл.; периода

-125.00 лева разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 3035/2012 г. на Добрички районен съд

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е 1 съобщено на 15.11.2023г. и че въззивната жалба е подадена на 29.11.2023г., правото на жалба се явява упражнено в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изтичащ на 29.11.2023г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, но жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за внасяне на дължимата дължимата държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер. Внасянето на сумата от 25лева, за което е приложен документ, не съставлява изпълнение на задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер по следните съображения:

Когато се цели да се установи недължимост на няколко вземания е налице обективно кумулативно съединяване на искове по чл.439 от ГПК относно всяко от вземанията/така определение №290 от 22.07.2020г. по ч.гр.д.

№1458/2020г.на ВКС, 4-то г.о., определение №106 от 27.03.2014г. по ч.гр.д.

№930/2014г.на ВКС, 2-ро г.о., определение №433 от 18.10.2016г. по ч.т.д.

№1651/2016г.на ВКС, 1-во т.о./. В настоящия случай се иска установяване недължимост на самостоятелни парични задължения чрез принудително изпълнение/главница по договор за банков кредит, редовна лихва, наказателна лихва, разноски в заповедното производство/ и се касае именно за обективно съединени искове с цена от 558.70 лева, от 62.77 лева, от 191.71 лева и от 125.00 лева, а не до един иск с цена, сбор от всички вземания.Дължимата държавна такса от 4% се определя от цената на всеки иск съгласно чл. 1 от ТДТКССГПК, а не от сбора от цената на всички искове.

Така за всеки от четирите иска съобразно цената му се дължи държавна такса в размер на минимума по чл. 1 от горната Тарифа от 50 лева. Следователно за първоинстанционното производство дължимата държавна такса е в общ размер на 200лева. Внесената такава в размер на 50лева е по-малка от дължимата, но този недостатък на исковата молба подлежи на отстраняване от въззивния съд при надлежно облазувано въззивно производство, предпоставки за което в случая не са налице.

Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, при което, с оглед изложеното по-горе, дължимата за въззивното обжалване на решението в цялост държавна такса е в общ размер 2 от 100лева, а не в размер на внесените общо 25лева.

Внасянето по сметка на Добричкия окръжен съд на дължимата държавна такса е предпоставка за допустимост на въззивното обжалване.

Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се извършва от първоинстанционния съд , респ. негова е компетентността по отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба – събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№58/2024,г. по описа на ДОС и

ИЗПРАЩА на Добрички районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на настоящото определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3