Решение № 55 от 07.03.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Момчилград, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20215150100674 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата Н. Р. АЛ. от с.Чакаларово, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН:********** чрез пълномощник адв.Ивана Б. от АК Кърджали е предявила срещу Р. М. АЛ. от с.Чакаларово, общ.Кирково, с ЕГН:********** иск с правно основание чл.144 от СК.

В исковата си молба ищ цата твърди, че с Протоколно определение от 09.02.2012 г., постановено по Гр.дело № 743/2011 г. по описа на РСМомчилград, е била изменена размера на присъдената издръжка с Решение № 56/2007 г. по Гр. дело № 34/2007 г. на РС-Момчилград, платима от Р. М. АЛ., който е неин баща на нея, като негова непълнолетна дъщеря. Издръжката е б и л а увеличена от 55.00 лева на 75.00 лева, считано от 05.12.2011 г. и следвало да се заплаща на ищцата чрез нейна та майка и законна представителка Кремена Радославова Антонова. В последствие, размерът на дължимата от ответника издръжка не е била актуализирана, като същата се дължала до навършване на пълнолетието й. През лятото на 2019 г. б ила приета и се записала като студентка, редовна форма на обучение в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал „Любен Каравелов“-гр. Кърджали, специалност „Предучилищна педагогика с чужд 1 език”. Майка й К.А. притежавала жилище в гр.Кърджали, където се настанила, за да не заплаща свободен наем. За издръжката й по време на следването са й били необходими средства, с които тя не разполагала.

Изпитвала съществено затруднение да продължи висшето си образование, тъй като не притежавала недвижими имоти, влогове или други доходи, с които да подпомогна обучението си. Редовната й форма на обучение и наложителното присъствие на занятията по специалността, включително и провеждани онлайн такива, правило невъзможно упражняването на работа от нейна страна по време на следването ми. Също така всеки семестър от обучение то й се заплащало. Понастоящем майка й Кремена Радославова Антонова, която до навършване на пълнолетие упражнявала родителски права спрямо нея работила по трудово правоотношение, но получава минималната работна заплата за страната. Същата не притежавала средства, необходими дори за собствената й издръжка. Ответникът, като нейн родител притежавал значителни средства и получавал доходи, които надхвърля ли размера на необходимата му издръжка. Отделянето на средства за издръжка, необходима за обучението й във висше учебно заведение нямало да представлява особено затруднение за него. Той живеел в Кралство Холандия, притежавал недвижими имоти и нямал други деца, които да издържа. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500.00 лева, както и такава в размер на 500.00 лева за минало време, а именно-считано една година преди предявяването на иска до завършването й в предвидения срок на обучение или до навършване на 25годишна възраст и законна лихва върху всяка просрочена вноска, както и направените по делото съдебни, деловодни, адвокатски и други разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с пълномощник адв.Б.. Поддържа исковата си молба, така както е предявена и моли съда да постанови решение съгласно петитума на същата, като претендира за направените по делото разноски.

Ответникът Р. М. АЛ. чрез пълномощника си адв.Л.Б. от АК Кърджали е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага съображения в тази насока. Счита, че претенцията на ищцовата страна за издръжка в размер на 500 лв. за неоснователна и недоказана, както с оглед на 2 нейните нужди, така и с оглед материалните му възможности. Моли да се отхвърли иска, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, пледира за отхвърляне на иска с оглед недоказване на законоустановената предпоставка за неговото уважаване, а именно възможността за даване на издръжка без особени затруднения за ответника, с оглед ниските му трудови доходи и липсата други източници на доходи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ако се приеме, че иска е доказан, но завишен по размер, моли да се приеме една съвсем минимална сума, която ответника би могъл да изпълнява без особено затруднение, като се отхвърли иска за минало време. Излага подробни съображения в хода по същество.

Съдът като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от копие от лична карта издадена на 26.11.2018 год. от МВР Кърджали се установява, че ищцата е с постоянен адрес: с.Чакаларово, общ.Кирково, обл.Кърджали.

Видно от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № **** от 26.11.2000 год. съставен в гр.Момчилград се установява, че ответника Р. М. АЛ. е баща на ищцата Н. Р. АЛ. родена на 21.11.2000 год. и същата е навършила пълнолетие на 21.11.2018 год.

Видно от заверено копие от протоколно определение от 09.02.2012 год. по гр.дело № 743/2011 год. по описа на РС Момчилград, е постигната спогодба между К.А., майка на ищцата и ответника Р.А., като е увеличен размера на издръжката от 55 лв. на 75 лв., считано от 05.12.2011 год.

От уверение № 232/15.11.2021 год. на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, филиал „Любен Каравелов“ гр.Кърджали се установява, че ищцата Н. Р. АЛ. е записана през 2021/2022 год. в първи семестър на трети курс, форма на обучение редовна.

От уверение № 6/24.01.2022 год. на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, филиал „Любен Каравелов“ гр.Кърджали се установява, че ищцата Н. Р. АЛ. е записана през 2019/2020 год. в пети семестър на трети курс, форма на обучение редовна.

3

Видно от два броя вносни бележки ищцата е заплатила семестриална такса в размер от по 250 лв.

От приложените доказателства по делото представени от ответната страна с превод на български език се установява, че същият редовно е заплащал определената месечна издръжка в размер на 75 лв., която е и платил до юни 2022 год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св.И.К. се установява, че бащата на Н. не е плащал издръжка, докато е студентка. След обаждане от страна на майка й и разговор проведен с жената, с която ответника живее, тогава й се превели някаква сума. Н. живеела в апартамент на майка си и обзаведен от нея. Баща й е купил някакъв стол. Същата не знае, баща й да е давал пари на ръка, когато я е виждал я подминавал. Той живеел в Холандия. Същата твърди, че знае, че той работи в Холандия и има финансови възможности, защото са били комшии с родителите му, майка му е споделяла това. Подарили един лаптоп и една кола на Н., но колата постоянно давали на ремонт и накрая се наложило да я продадат. Знае, че баща й е плащал издръжка от 75 лв., която е платил до края на месец юли.

Св.Райна Везлова, трета братовчедка на ищцата, твърди, че Н. учи в учителския, трета година студентка, редовно обучение, живее в Кърджали, в апартамент на майка й и обзаведен от нея. Баща й е купил един скрин и стой.

Превеждал някакви суми след обаждане. Н. не работила, защото е на редовно обучение и няма възможност. Майка й е продавачка в магазин, с минимална заплата. Р. от доста време живеел в Холандия. Нямал други деца. Същият имал възможности, тъй като го е виждала по заведения, виждала го е какви сметки плаща, идвал с хубави коли. Същият не поддържал контакт с Н.. Н. два пъти е била ходила на гости при него. Първият път на нейни си разноски с приятеля си, втория път баща й я поканил за да се запознае с жена му. През тези 3-4 години, баща й е подарил кола, която още с идването си се развалила и през цялото време е била на ремонт. За мобилен телефон не знае, за лаптоп, знае, че е подарил, втора употреба. През 2019 год. й изпратил хиляда евро за абитуриенския й бал. Знае, че плаща 75 лв.

Св.К.А., майка на ищцата, твърди, че Н. живее в нейно жилище, която тя обзавела. Баща й е купил едно столче за компютър и някакво скринче.

4

Лично тя я издържала. Работила в строителен магазин и заплатата й е била минимална 650 лв. Н. живеела сама, имала си приятел. Тя е била редовно обучение и нямала възможност да работи. Твърди, че след проведен разговор с Н.П. - съпруга на ответника, са й били изпратени сумата от 500 евро. За Н. е била определена издръжка от 75 лв., по принцип. Твърди, че от 1999 год. ответника е в Холандия, имал финансови възможности, имал фирма на негово име в Холандия, занимавал се със строителство, имал стабилни доходи. Той нямал други деца. Съпругата му Нела също работила. Н. ходила два пъти в Холандия при баща си, веднъж на техни разноски, и втория път с приятеля й, на негови разноски. Купили й лаптоп от Холандия, втора употреба, който тя ползвала много малко, след това си купила нов, понеже обучението й изисквало. Купил й кола, която с месеци стояла в сервизите и в Кирково и в последствие я продала на безценица. Той на годината 3-4 пъти си идвал в България, последния път пристигнал на лов, месец и половина присъствал на лова, но не отишъл да види това дете. Той като си идвал, не е давал никакви пари на ръка, не са излизали никъде заедно.

Разпитани са свидетели и от страна на ответника.

Св.Н.П., живуща на съпружески начала с Р., твърди, че връзката между Р. и Н. е била много добра, като по всякакъв начин са я подкрепяли финансово, подаръци, коли, застраховки, винетки, дори и ремонт на колата.

Винаги когато е търсила помощ са търсили начин как да й помогнат.

Гостувала е при тях в Холандия три пъти и баща й е поемал разноските, като в Холандия са й купили кола, с която се прибрала в България, като всички разходи по връщането, регистрацията на колата в България е плащал баща й Р.. Твърди, че Н. живее на съпружески начала с В.. Купили са й нов мобилен телефон, лаптоп, втора употреба, след като тя започнала училище. През 2019 год. баща й превел 1000 евро за бална рокля и разходи по бала. Баща й е плащал издръжка от 75 лв. до юни месец 2022 год. Н. и баща й били в добри отношения, като повода за това дело е било, че тя поискала хиляда лева, те нямали възможност и това е било причината. Твърди, че нямат никакъв контакт с нея от една година, блокирани са били от всякъде, никакъв достъп по телефони. Твърди, че от пандемията насам, Р. много рядко работил.

Понастоящем не работил, защото провеждал лечение за кръста си, лекувал дископатия. Твърди, че са заедно с Р. от 2015 год., а той може би близо от 20 години бил в Холандия и бил без пари, имал колкото да преживява. Р. нямал 5 търговска фирма в Холандия. Работил в строителството и отивал, когато го извикат. В с.Чакаларово имал две коли, в Холандия нямал. Последната година два пъти си е идвал в България, последно декември месец и стоял един месец.

Имал болни родители. Той се е опитвал да се обажда на Н., но тя е била блокирала телефоните и не можел да й се обажда. По съдебен ред той е бил осъден да плаща по 75 лв. на месец. Знаят, че тя учи, не знаят дали работи, защото нямат контакт с нея.

Св.Айше Чаушева твърди, че познава Н. и Р., като Р. откакто са заедно с Нела. Поддържала връзка с тях и знаела, че Р. плаща всеки месец издръжка, както и че Н. им е гостувала в Холандия около три пъти, като разходите ги е поемал всеки път Рафил и Нела. През 2018 год. са й купили като подарък – кола и те се прибрали в България с колата, за която знае че и след това разходите са били заплащани от баща й. знае, че Н. е в Кърджали и че следва педагогика, трети курс. Знае, че не работи. Това го знае от баща й.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Спрямо тези факти се прилага чл.144 от СК, съгласно който „родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения”. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете до навършването на 20, съответно 25-годишна възраст, когато учи редовно в средно или висше учебно заведение, не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако децата не могат да се издържат сами от доходите си или от имуществото си, както и ако не съставлява за него особено затруднение. Възможността на лицето, което дължи издръжката е основание за даване на издръжка и показател за размера й.