Решение № 23 от 19.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана И. Изева

Радостина А. Стефанова

Силвия Л. Алексова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело № 20205300502000 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби против решение №

418/15.11.19г.,постановено по гр.д.№ 29/19г.по описа на РС-Карлово,3-ти гр.с.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 190/27.07.20г.

Решението е обжалвано от З. Д. Ч.,ЕГН-********** от гр. К. в частта му,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от нея искове с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъждането на М. Г. Т.,ЕГН********** от гр.К. да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в страх,усещане за несигурност,постоянно разстройство на психичното състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние, емоционална неустойчивост,причинени с отправени закани за убийство,отправени от ответника на 11.12.2012г.,на 28.04.2013г.,31.05.2013г.и 26.06.2013г.,за които ответникът е бил осъден по НОХД № 466/2014г. по описа на КРС,ведно със законната лихва от датата на последното действие-04.07.2014г.до окончателното заплащане на обезщетението,както следва: сумата от 1

1000лв.,представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 11.12.2012г.;сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 28.04.2013г.;сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 31.05.2013г.;сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с деянието от 26.06.2013г.

Жалбоподателката Ч. намира решението в тази му част за незаконосъобразно и моли за отмяната му,като се прекрати производството по така предявените искове.Счита,че след направеното възражение от страна на ответника Т. за изтекла погасителна давност,ищцата Ч. е направила отказ от исковете си за обезщетение за неим.вреди,произтичащи от деянията на 11.12.12г.;28.04.13г.;31.05.13г.и 26.06.13г.,поради което съдът следвало с определение да прекрати производството по делото досежно тези искове,за които е направен отказ.Претендира разноски.

Въззиваемият по тази жалба М. Г.Т. не е изразил становище по същата.

Недоволен от решението е останал и жалбоподателят М. Г. Т.,който атакува същото в частта му,с която е осъден да заплати на З. Д. Ч. на осн.чл.45,ал.1 от ЗЗД сумата от 4000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,изразяващи се в страх,усещане за несигурност,постоянно разстройство на психичното състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние,емоционална неустойчивост,причинени с отправени закани за убийство,вследствие на отправените от М. Г. Т. закани с убийство на З. Д. Ч. на 14.04.2014г. и на 04.07.2014г.,за които ответникът е бил осъден по НОХД 466/2014г. по описа на КРС,от които: сумата от 2000лв.,представляваща обезщетение за вредите от деянието по чл.144,ал.3 от НК,извършено на 14.01.2014г. и сумата от 2000лв.,представляваща обезщетение за вредите от деянието по чл. 144,ал.3 от НК,извършено на 04.07.2014г.,ведно със законната лихва върху сумата от 4000лв.,считано от 04.07.2014г. до окончателното плащане.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част.Твърди се и завишаване размера на присъденото обезщетение.Иска се отмяната му в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените 2 искове.Претендира разноски.

Въззиваемата по тази жалба З. Д. Ч. чрез пълномощника си адв.Т.С. поддържа в съдебно заседание,че в частта,с която са отхвърлени исковете,решението е недопустимо и следва да се обезсили,а в останалата обжалвана част решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.

ПдОС,след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съгл.разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено следното:

Производството е образувано по две въззивни жалби,подадени от легитимирани страни в законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен състав приема,че обжалваното решение е валидно,но недопустимо в обжалваната отхвърлителна част.В останалата обжалвана част решението е допустимо.

Производството е образувано по искове с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявени от З. Д. Ч. против М. Г. Т. за заплащане на обезщетение в размер на 5000лв.за претърпени от нея неимуществени вреди,изразяващи се в страх,несигурност,постоянно разстройство на психичното състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние,довели до съществено влияние върху цялостното здравословно състояние и емоционална устойчивост,в резултат на отправяни от ответника закани за убийство на следните дати:

11.12.2012г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.,26.06.2013г.,14.01.14г.и 04.07.14г.

Ищцата твърди,че е живяла с ответника във фактическо съжителство през 2012г.в наето от него жилище.На 11.12.12г.ответникът проявил спрямо нея насилие с нанасяне на тежък побой и закани за убийство,след което Ч. се разделила с него.На посочените по-горе дати след 11.12.12г.обаче отново била обект на закани за убийство от страна на Т.,като 3 всяка една от тях породила основателен страх от осъществяването .Всички закани били извършени в непродължителен период от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината.Това поведение на ответника довело до проведено спрямо него наказателно производство,като било образувано НОХД № 466/14г.на КРС,приключило с одобрено от съда споразумение за решаване на делото в досъдебната му фаза.Със споразумението ответникът е признат за виновен в това,че от 11.12.12г.до 04.07.14г. в гр.К. при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на З. Д. Ч. и това заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх от осъществяването му- престъпление по чл.144,ал.3,пр. І-во, във вр. с ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,като са посочени и датите,на които ответникът се е заканил с убийство:

11.12.12г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.,26.06.2013г.,14.01.14г.и 04.07.14г.Наложено му е наказание пробация,с посочени пробационни мерки.В резултат от неправомерните действия от страна на ответника,ищцата претърпяла значителни по размер неимуществени вреди.В продължение на немалък период от време живяла в постоянен страх,нямала никаква сигурност,тъй като ответникът осъществявал заканите си по всяко време.Същите били извършвани непосредствено пред нейния дом,което я лишавало от обичайното място на сигурност и спокойствие. Многократно се обаждала на спешен телефон да търси помощ и съдействие, даже и в дни, различни от инкриминираните.Имала постоянно разстройство на психичното състояние,изпитвала главоболие,имала повишено кръвно налягане,страдала от безсъние.Това състояние било твърде продължително и оказало съществено влияние върху цялостното здравословно състояние и емоционална устойчивост.И тъй като за посочения период нямало други,неблагоприятни въздействащи фактори,освен поведението на ответника,това нейно състояние било в пряка причинно-следствена връзка с извършваните от ответника неправомерни действия.

Ответникът в писмения си отговор е признал, че срещу него е било образувано наказателно производство за извършени деяния по чл.144,ал.3 от НК срещу ищцата,вследствие на което бил осъден по НОХД № 466/2014г.по описа на PC гр.К..Признал е вината си,както и че на посочените от ищцата дати

11.12.2012г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.,26.06.2013г.,14.01.2014г. и

04.07.2014г.се заканил с убийство на същата и че това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.Признал е също,че с 4 ищцата са имали връзка,но тя не представлявала семейно съжителство,защото не живеели заедно,а ищцата ходела при ответника в неговата квартира на адрес: гр.**********,като обикновено стояла по 3-4 дни, след което си отивала в нейното жилище и после пак се връщала при ответника.Това продължило от около средата на месец октомври 2012г.до 26.06.2013г.включително.На тази дата двамата се скарали и ищцата спряла окончателно да ходи при него.За времето, в което ищцата живеела с прекъсвания при него,нито веднъж не се оплакала,че има разстройство на психическото състояние,главоболие и повишено кръвно налягане.Към настоящия момент ищцата била завела срещу него иск за непозволено увреждане във връзка с нейните твърдения,че нанасял побой,като било образувано гр.д. № 1890/2017г. по описа на КРС,2-ри гр.с.На датите 11.12.2012г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и 26.06.2013г. ищцата живяла при ответника.Липсвали два от елементите на ФС на чл.45 от ЗЗД,а именно: вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата,ако съдът приемел,че елементът „вреда“ е налице.Възразил е срещу твърдението, че след 11.12.2012г.настъпила фактическа раздяла между страните, като твърди,че след около две седмици ищцата сама отишла при него и заживели отново заедно.Твърденията на ищцата за разстройство на психическото състояние,главоболие и повишено кръвно налягане били изложени в заведеното друго дело срещу ответника,като там се твърдяло,че вредите са в резултат на причинените леки телесни повреди.Направил е възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на претенциите на ищцата за причинени неимуществени вреди на датите

11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и 26.06.2013г.

В първото проведено по делото съдебно заседание съдът е констатирал,че не е уточнен от ищцата размера на иска за всяка една от претенциите за твърдени закани за убийство,като е приел,че се касае за отделни закани за убийство,всяка една от които подлежи на самостоятелно доказване,респ.на репариране на вреди.Макар от мотивите на съда да става ясно,че се касае за нередовност на исковата молба,вместо да остави без движение жалбата до отстраняването й,като се посочи размер на всяка от претенциите за твърдените закани за убийство на посочените шест дати,той се е задоволил само по реда на чл.143 от ГПК да посочи,че следва да се 5 уточни размера на претенциите,като дори не е указал на ищцата да го направи.Ч. не е направила разбивка по пера на размера на претенциите си.На следващото проведено съдебно заседание на 09.07.19г.,КРС отново по реда на чл.143 от ГПК е дал възможност на ищцата да конкретизира претенцията си по отношение на всяко от деянията,предмет на продължаваното престъпление.В тази връзка пълномощникът на ищцата е оттеглил искането си за присъждане на обезщетение за неим.вреди от деянията,извършени на първите четири дати: 11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и 26.06.2013г.с оглед направеното от ответника възражение за погасяването им по давност.Конкретизирал е,че за останалите две деяния,извършени на 04.01.14г.и 04.07.14г.претендира по 2500лв.обезщетение,т.е. общият размер на търсеното обезщетение,въпреки оттеглянето на четири от шестте претенции,отново е 5000лв.С протоколно определение районният съд е допуснал уточнение и допълнение на иска съобразно посоченото от ищцата и е прекратил производството по делото в частта,с която се претендира обезщетение за неим.вреди за деянията,извършени на

11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.и 26.06.2013г.,без да посочва размера им,тъй като на този етап размерът на тези претенции не е бил конкретизиран от ищцата.Това протоколно определение е влязло в сила като необжалвано.С определение от същата дата е даден ход по съществото на спора,отменено с определение от 02.08.19г,тъй като съдът е установил,че посочването по размер на обезщетението по пера в последното заседание не може да се счете за отстраняване на нередовност на ИМ,а същото следва да е писмено и на ответника да се даде срок за отговор.Дал е възможност на ищцата да отстрани нередовностите в петитума на исковата молба с писмена молба с препис за ответника.