Решение № 18242 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18242 гр. С, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110108421 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. М. А., чрез адв. И., срещу „М К ЕАД, с която са предявени са установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit Online № ************* г. и свързания с него Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ************* г., поради противоречие на закона;

- при условията на евентуалност – с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на чл. 2 и чл. 3.1 от Договора за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ************* г., поради противоречие със закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.09.2025 г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника „М К ЕАД Договор за заем Microcredit Online № ************ по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 300 лв. В договора било посочено, че кредитът е със срок за погасяване 18 месеца, фиксиран лихвен процент 47,28 % и годишен процент на разходите 59,00 %.

1

Едновременно с договора за заем страните сключили и Договор за допълнителни услуги към него, като съгласно чл. 3.1 от договора за заем кредитополучателят бил задължен да закупи пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“. Твърди, че общата цена на допълнителните услуги в размер на 2 205,18 лв. се заплаща заедно с месечните погасителни вноски по кредита, но не е включена при изчисляване на посочения в договора ГПР, поради което действителните разходи по кредита не били правилно отразени.

Счита, че договорът за заем е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит относно посочването на всички разходи по кредита и действителния годишен процент на разходите. Поддържа, че чрез отделното договаряне на пакета допълнителни услуги се заобикалят законовите изисквания относно максималния размер на разходите по кредита и се въвежда потребителят в заблуждение относно реалната цена на кредита.

При условията на евентуалност твърди, че клаузите относно пакета допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като включените услуги са свързани с отпускането и управлението на кредита, за които кредиторът няма право да изисква допълнително възнаграждение, както и поради липса на конкретна и ясна насрещна престация. Ето защото моли съда да прогласи нищожността на Договор за заем Microcredit Online № ************* г. и Договор за допълнителни услуги към него, а при условията на евентуалност – да прогласи нищожността на чл. 2 и чл. 3.1 от Договора за допълнителни услуги. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като в нея не била посочена банкова сметка за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Поради това моли съда да укаже на ищеца да отстрани нередовността, а при неизпълнение – исковата молба да бъде върната и производството прекратено. При условията на евентуалност моли процесуалният представител на ищеца да бъде задължен да посочи банкова сметка за получаване на евентуално присъденото адвокатско възнаграждение.

На следващо място твърди, че договорът за заем отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като в него са посочени размерът на кредита, годишният 2 лихвен процент, годишният процент на разходите, размерът на месечните вноски и общата сума, дължима от потребителя. Ответникът поддържа, че дори съдът да приеме, че възнаграждението за допълнителните услуги следва да бъде включено при изчисляването на ГПР и по този начин е надвишен максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, последицата от това би била единствено нищожност на клаузата относно размера на ГПР над законоустановения максимум, но не и нищожност на целия договор за заем.

Сочи, че евентуалната недействителност би могла да засегне единствено уговорките относно допълнителните услуги, но не и договора за кредит като цяло, който самостоятелно отговарял на законовите изисквания и не противоречал на добрите нрави. Ответникът счита за неоснователни и твърденията на ищеца относно договора за допълнителни услуги, като поддържа, че дори да се приеме, че услугите са свързани с усвояване или управление на кредита, това би довело единствено до нищожност на тези клаузи, а не до недействителност на договора за заем. По отношение на доказателствата ответникът не възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства. Оспорва доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като счита същото за ненужно и неоснователно, тъй като поставените въпроси били от правен характер, а изчисляването на ГПР не изисквало специални знания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от А. М. А. срещу „М К ЕАД искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: 1. на 30.09.2025 г. между А. М. А. и „М К ЕАД е сключен Договор за заем Microcredit Online № ************** 2. на 30.09.2025 г. между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ************** 3. размерът на предоставения кредит по договора е 1 300 лв.; 4. в договора е посочен фиксиран лихвен процент 47,28 % и ГПР 59,00%.

3

От приетия Договор за заем Microcredit Online № 8092-00260352 от 30.09.2025г. се установява, че ответникът „М К АД като заемодател е отпуснал на ищеца А. М. А. като заемополучател, заем в размер на 1300 лв., платим на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 102,19 лв., с краен срок на плащане 30.03.2027г. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 47,28%, както и ГПР в размер на 59%, а общата сума за погасяване е 1839,42 лв.

От приетия Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № 8092-00260352 от 30.09.2025г. се установява, че на ищеца като клиент е предоставен пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ следните допълнителни услуги: 1. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М К АД; 2. Безплатно усвояване на сумата в офис на „М К АД или чрез клоновете на Изипей; 3. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 4. Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; 5. Предоговаряне и разсрочване на заема;

6. Разглеждане до минути; 7. „Преференциално обслужване; 8. Право за участие в специални промоции. Уговорено е, че за услугите се дължи възнаграждение в размер на 2205,18 лева, вносими на 18 месечни вноски по 122,51 лв.

При използване на общодостъпен лихвен калкулатор (Бързи кредити калкулатор|Calculator.BG) съдът установи, че ГПР по кредита, в случай че като разход се включи само възнаградителната лихва, е в размер на 59,00%, а ако в същия се включи и цената на допълнителните услуги по споразумението, то същият би достигнал 500,37%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с иск по чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit Online № ************* г. и свързания с него Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ************* г., както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на чл. 2 и чл. 3.1 от Договора за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ************* г., поради 4 противоречие със закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем, респективно на договора за допълнителни услуги към договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият е нищожен на сочените основания.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договорите е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договорите.

С оглед на установените факти съдът приема, че между страните е сключен договор за заем Microcredit № ************* г. и договор за допълнителни услуги към горния договор за предоставяне на пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ с посочени в исковата молба параметри, в това число и наличието на клаузите по чл. 2 и чл. 3.1 от договора за допълнителни услуги.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради 5 това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.