Определение № 2417 от 24.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2417 гр. София, 17.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002900398 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството Столична община срещу въззивно решение № 637 от 18.10.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 406 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 241 от 22.02.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 158 по описа на съда за 2022 г. в неговите части, с които на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на „МТК ГРОУП“ ООД сума в размер на 44058,92 лева с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2,5 % върху вече заплатеното за месец юли 2019 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба - 25.01.2022 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 10953,29 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата по главницата за периода от 15.08.2019 г. до 25.01.2022 г.; сума в размер на 44251,74 лева с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2,5 % върху вече заплатеното за месец август 2019 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен 1 превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба - 25.01.2022 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 10620,42 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата по главницата за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е тълкувал процесните клаузи от сключения между страните договор в противоречие с чл. 20 от ЗЗД. Сочи се, че липсват каквито и да е аргументи относно довода на Столична община, че тълкуването на договора следва да се извърши в съответствие със защитата на обществения интерес, като водещ при сключването на този вид договори - за изпълнение на задължение за извършване на обществена услуга.

Твърди се, че необходимо условие за влизане в действие на уговорената в договора хипотеза за промяна на цената на километър маршрутен пробег, е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато съгласие за това.

Оспорва се изводът на въззивния съд, че волята на страните не е поставена в зависимост от допълнително изразяване на воля на същите, който извод според касатора категорично противоречи на действителните уговорки между страните, в какъвто смисъл касаторът намира за абсолютно неоснователно и необосновано твърдението на съда, че провеждането на преговори и постигането на писмено съгласие не е елемент от фактическия състав за изменение на договора, и че цената се променя автоматично с 2.5 %. Касаторът намира за неправилно тълкуването на съда на уговореното в чл. 5, ал. 4 от договора в смисъл, че механизмът за промяна на възнаграждението, установен в този текст, не включва кумулативното осъществяване на двете предпоставки, посочени в разпоредбата, а в нея са предвидени алтернативни основания за промяна на цената. За неправилни касаторът намира и тълкуването от съда, и направения извод, че по делото е установено настъпването на условията по договора за актуализиране на цената по същия, базирани на приетата от съда за установена по делото промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % 2 съгласно данните на НСИ. Критикува се като повърхностно обсъждането от страна на съда на възражението на касатора за нищожност на приложимата по делото договорна клауза за актуализиране на цената на процесния превоз, поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за енергетиката.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касатора искове в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК.

Поставят се въпросите:

1. Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?

2. При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД?

3. Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора цената?

4. Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка?

По отношение на тези въпроси се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 60169 от 28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 2012/2020 г„ I т.о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр.д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 504/26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г. на ВКС, ТК, решение № 105/30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г. на ВКС, ТК, 3

II т.о. и др. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

5. Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?

6. Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза.

7. Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки.

По отношение на тези въпроси, с изключение възпроизвеждането на голяма част от оплакванията в касационната жалба досежно тълкуването от съда на процесния договор, конкретен допълнителен критерий за селектиране на жалбата измежду уредените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, не се обосновава от касатора.

8. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

Като относимо към въпроса се сочи решение от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, предвид което касаторът моли жалбата му да бъде допусната до касационно разглеждане по поставения въпрос и във връзка с оплакванията му за противоречие на приложима по делото договорна клауза с императивни разпоредби на ЗЕ, от която заявка може да се направи извод, че по въпроса се претендира наличието на основание за допускане на 4 касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

9. Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 от ГПК?

По въпроса се цитират задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 228/01.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2014 г. на I Г.О., откъдето отново може да се направи извод за претендирано наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

10. Твърди се и че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като същото е и необосновано. В тази връзка се сочи, че в решението липсват мотиви, които да обосноват на какво основание съдът приема, че се е осъществил фактическият състав на уговорената процесна клауза. Настоява се, че съдът е постановил своето решение, като се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза компоненти, без да се е обосновал дали са се осъществили и останалите предпоставки на същата договорна клауза. Твърди се, че е извършено неправилно тълкуване на клаузите на договора, без съдът да е изследвал в пълнота релевантни по делото факти и без да обсъди всички възражения на ответника, и всички негови твърдения по делото. Сочи се и че решението е очевидно неправилно, тъй като при постановяването му въззивният съд приема от една страна, че промяна в цената на ГСМ с повече от 20 % се установява съгласно данните на НСИ, а от друга страна приема, че предложението за преговори по чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора, отправено от ищеца до ответника с цел осъществяване на фактическия състав на чл. 5, ал. 4, т.

2 от договора е мотивирано, въпреки че същото не съдържа данни на НСИ, които да установяват промяната в цената.

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира 5 разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявените срещу касатора искове в уважената им част, въззивният съд, като е препратил на основание чл. 272 от ГПК и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение, е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение следното:

Предмет на правния спор във въззивното производство е действителността, тълкуването и прилагането на чл. 5, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 3 от процесния договор, уреждащи хипотези за увеличаване цената на извършения транспорт за месец юли и август 2019 г.

Според съда неоснователно е възражението на Столична община, че е нищожна клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора между страните, поради противоречие с чл. 30, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 210 от Закон за енергетиката /ЗЕ/.

Въззивният състав сочи, че същите разпоредби на ЗЕ уреждат правомощията на Комисия за енергийно и водно регулиране, да определя цените на природния газ за крайни потребители и размерът на санкцията при установяване на нарушение. Според съда в договора е уговорен единствено начин за констатиране на вече определените цени на природния газ от НСИ, поради което няма как тези клаузи да противоречат на закона.

Въззивният съд е приел, че волята на страните в чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора е ясно и недвусмислено изразена, поради което няма нужда от тълкуване. Страните са уговорили способи за индексация на предварително определената цена, при ясно уредени условия и при настъпване на конкретни обективни обстоятелства за това. Съдът сочи, че в т. 1 и т. 2 от същата договорна разпоредба, са уредени две самостоятелни хипотези за увеличение на първоначално уговорената цена по договора за превоз, като при 6 настъпването на всяко едно от уговорените за това основания, цената по договора се променя. Основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т. 1, урежда правото на ищеца да иска увеличаване на цената за превоз при инфлация, на което съответства правото на ответника да иска нейното намаляване при дефлация. Основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т. 2 урежда правото на ищеца да иска увеличение на цената по договора при повишаване с повече от 20 % на пазарната цена на използваното гориво и смазочни материали /ГСМ/. По същите съображения според съда, са неоснователни и твърденията на ответника, че това били две отделни и взаимно изключващи се основания, поради което ищецът не можел да претендира увеличение на договорената цена за превоз и в двете хипотези.