Решение № 111 от 16.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. гр. Хасково, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640103152 по описа за 2022 година

Предявен е от С. Г. В. с ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Г.И.А. с ЕГН:**********, двамата от гр.*************, пл.“*************, против Д. Н. Р. с ЕГН:********** от гр.*************, пл.“*************, иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на детето Г.И.А., а с ответника живеят в съседство. В близост до местоживеенето им се намирало кафене „*************“, по-точно магазин за продажба на кафе, с масички за пиене на кафе. В същия търговски обект се продавали и безалкохолни напитки и сладкарски изделия.

На 03.07.2021г. синът на ищцата, тогава 9-годишен, заедно със свой приятел седели на маса в посочения търговски обект и консумирали, като до входната врата били подпрени тротинетките им. По същото време дошъл ответникът, като грубо им наредил да махнат тротинетките, тъй като пречели на хората да влизат в кафенето. Синът на ищцата му отговорил, че има достатъчно място, при което неочаквано за него, ответникът хванал облегалката на стола, рязко го обърнал, при което детето паднало напред на земята и си охлузило двете колена.

След излизането от заведението ответникът срещнал бащата на детето и му заявил, че синът му е много невъзпитан и ще се оплаче в Детска педагогическа стая, а когато детето дошло и баща му го запитал да не е обидил съседа и ако е така веднага да му се извини, детето се разплакало и избягало.

1

Ищцата твърди, че от стореното от ответника синът им понесъл значителни неимуществени болки и страдания.

Наранените му от деянието на ответника колене били свързани с понасянето на болки в продължение на около две седмици, обезщетението за които болки и страдания ищцата оценява на 1000лв.

Притеснението и срама, понесени пред баща му, а после пред всички домашни – майка му, баба му, от това, че е извършил нещо непристойно, за което е порицан от ответника по такъв несправедлив начин, довели до там, че продължително време се чувствал потиснат, ограничил излизанията си навън и то през лятната ваканция, от тогава не бил стъпил в кафенето, което до горепосочената дата било негово любимо място за консумация на захарни изделия и безалкохолни. Заканата, че ще бъде обект на действия от страна на служителите на Детска педагогическа стая, предизвикало у детето значителен страх и паника. Всички тези понесени морални щети ищцата оценява на 1000лв.

Или общо причинените на сина на ищцата от ответника неимуществени вреди от деянието му от 03.07.2021г. се оценяват на сумата от 2000лв., с които следвало да бъде възмезден за тях.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата, като майка и законен представител на малолетното й дете Г., сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2021г. и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като я намира за допустима, но неоснователна. Оспорва твърдението, че тротинетките били подредени до вратата на кафене „*************“. Твърди, че били поставени на тротоара така, че създавали препятствия на гражданите да влизат в кафенето.

Оспорва твърдението, че наредил грубо на децата да махнат тротинетките. Твърди, че ги помолил да ги преместят, за да не пречат на хората да влизат в кафенето. Вместо това детето на ищцата му отговорил злобно да млъква и му говорило със заядлив тон.

Оспорва твърдението, че хванал облегалката на стола и рязко го обърнал, при което детето паднало на земята. Твърди, че нямало как детето да падне на земята от стола след като било станало от него, за да се разправя с ответника и да го обижда с неприлични изрази.

Оспорва твърдението, че при падането детето си охлузило двете колена.

Твърди, че не било възможно да се говори за падане на земята и охлузване на коленете, тъй като столчето било високо около 50см. и при падане от него човек се подпира на ръката, а не на коленете. Освен това от височина на седалката на столчето до земята около 50см и при падане от него едва ли биха се получили наранявания, за които се говори в исковата молба. Липсвало медицинско свидетелство за твърдените наранявания и преглед от съдебен лекар за установяване характера на твърдените наранявания на двете колена и оказана медицинска помощ. Липсвали данни детето да е консултирано с 2 детски психолог за установяване отражението от падането от стола върху психиката му, притесненията и страха, които получил и нежеланието да излиза навън.

Оспорва твърдението, че синът на ищцата понесъл значителни неимуществени болки и страдания. Не се конкретизирали характера и интензивността на болките и в какво се изразяват страданията, различни от болките.

Оспорва твърдението, че двете колена на детето били наранени от него и че понасял болки в продължение на две седмици. По всяка вероятност нараняванията на двете колена са получени в резултат на падане от тротинетката, което се преписвало на ответника.

Оспорва искането за изплащане на обезщетение за болки и страдания в размер на 1000лв. Не се сочило в какво се изразяват болките и в какво страданията и по какъв критерий било определено обезщетението в общ размер на 1000лв., а не за всяко едно от тях.

Оспорва твърдението, че детето претърпяло притеснение и срам от това, че извършил нещо непристойно. Ответникът твърди, че действително детето извършило нещо непристойно спрямо по-възрастен от него човек, наричайки го „мангал и ти ли ще ми кажеш“.

Оспорва твърдението, че детето се чувствало продължително време подтиснато и ограничило излизанията навън и то през лятната ваканция и от тогава не стъпвало в кафенето.

Относно споменаването на Детска педагогическа стая ответникът твърди, че този разговор с бащата на детето бил проведен на 04.07.2021г. в присъствието на съпругата му и В.Я.С., когато ответникът споменал Детска педагогическа стая във връзка с одрасканата му лека кола. Твърди, че детето не присъствало на разговора, за да получи твърдените смущения, страх и паника.

Оспорва т.нар. от ищцата морални щети, оценени на 1000лв., което оценяване било произволно и не почивало на никакви критерии и показатели за оценка. Твърди, че е налице стремеж от страна на ищцата умишлено да разделя неимуществените вреди с цел повторното търсене на обезщетение за тях.

Ответникът се противопоставя на приемането като доказателство по делото на присъдата и мотивите към нея, тъй като се отнасяли до майката, а не до детето. В случай, че не се приеме това негово противопоставяне прави искане да се приложи като доказателство НЧХД №87/2022г. по описа на РСХасково. Не се противопоставя на искането на ищцата да се допуснат до разпит трима свидетели. С оглед равнопоставеността на страните по делото, прави искане също за допускане до разпит при режим на довеждане на трима свидетели. Противопоставя се на искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза, поради изминалия период от време от 03.07.2021г. до момента, поради което вещото лице нямало да бъде в състояние да даде вярно и точно заключение.

3

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените от ответника разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

От приложеното с исковата молба удостоверение за раждане, издадено от Община Хасково на 12.06.2012г. въз основа на акт за раждане №0536/11.06.2012г., се установява, че Г.И.А. е роден на *************. в гр.Хасково от майка С. Г. В. и баща И. А. А..

С влязла в законна сила на 16.11.2022г. присъда подсъдимата С. Г. В. е призната за виновна в това, че на 02.09.2021г. в гр.Хасково казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Н. Р. в негово присъствие и в присъствие на лицето В.Я.С., а именно : „този тъп военен да си пие хапчетата и да скочи от осмия етаж“ и „…като те знам колко си тъп в тази униформа, ще крещя колкото си искам“, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, като на същата дата и на същото място обиденият Д. Н. Р. отвърнал на подсъдимата С. Г. В. публично с обида, като й казал „ти не си никаква майка! … ти не си майка на това дете!“, поради което и на основание чл.148, ал.3, вр.чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.2, вр.чл.146, ал.1 от НК съдът освобождава и двамата от наказание, като признава подсъдимата С. Г. В. за виновна в това, че на 03.09.2021г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена „Хасково – нередности“ под снимка на тъжителя публично употребила изрази, унизителни за честта и достойнството му, а именно : „не може да си владее болните нерви да напада нашите деца“ и в коментар под снимката и публикацията посочила : „психопати много“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв., като я признава за невинна в това, че на 03.09.2021г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена „Хасково – нередности“, под снимка на тъжителя публично употребила изрази, унизителни за честта и достойнството му, а именно : „явно има непоносимост към деца“ и на основание чл.304 от ГПК я оправдава по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК в съответната част. Със същата присъда съдът признава подсъдимата С. Г. В. за невинна в това, че на 03.09.2021г. в гр.Хасково, в публикация, разпространена по друг начин – чрез интернет сайта /социална мрежа/ „Фейсбук“ му приписала престъпление с изразите : „напада синът ми“ и „напада нашите деца“, както и „събаря столчето на детето и го рита и най-нагло колата ни надраска този тип“, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдава по повдигнатото частно обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК. С. Г. В. е осъдена да заплати на Д. Н. Р. сумата от 350лв., представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние вреди, като гражданския иск за разликата от уважения до пълния предявен размер от 1500лв. е отхвърлен като неоснователен.

От показанията на свидетеля И. А. А. /баща на детето на ищцата/ се 4 установява преди две години през месец юли бил извикан от ответника, който бил негов съсед, за да му обясни какъв бил синът му, лоши работи за детето и че се случил някакъв конфликт. Св.А. твърди, че отишъл при детето и го попитал какво е станало, а то стреснато избягало. Вечерта станал въпрос, като говорили с него, че имало тротинетка пред заведението, Д. Р. му направил забележка да си премести тротинетката, след което детето му казало, че има място да мине и той хванал стола и го обърнал и той паднал на земята.

Свидетелят разбрал, че след падането го заплашил, че ще го закара в „Детска педагогическа стая“. Бащата твърди, че цялото това нещо рефлектирало много върху детето. Станало притеснително, не искало да излиза, получил се конфликт между тях, присъствал на караници. Ответникът започнал да обижда ищцата и да твърди, че не е майка на Г.. Цяло лято детето не излизало, било доста подтиснато и стреснато и не излизало, за да не се засекат. Развалила му се компанията, спряло да ходи там, излизало, но не там.

Следващото нещо, което го стресирало било, че го викали да го разпитват в „Синята стая“, пак заради въпросния човек. Вечерта плачело, притеснявало се, питало дали ще осъдят майка му. Тогава детето било на 9 години. Св.А. твърди, че след инцидента, станал на кафе „*************“, по детето имало охлузвания, които майката вечерта обработила, защото била медицинско лице. Охлузванията били по крачето, около коляното, на едното имало малко повече, а на другото не много. Според свидетеля, охлузванията били драскотини, леки рани по краката, като на единия имало малко повече, на другия по-малко. След инцидента детето станало много притеснително, стеснително, спряло да излиза, цяло лято не ходило на парка. Родителите му го извеждали да играе на други места. Детето не искало да вижда ответника, било го страх от него. Казвало, че той го заплашва, че ще го води в „Детска педагогическа стая“. Детето било стреснато и всеки път като види баща си, го стискало за ръката и вечерта плачело на майка си.