Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 625 от 22.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 604/2023
Вид
Решение № 625
Подписан
22.05.2023
В сила
10.04.2024
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500604 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ГСИ- Балкани“ЕООД в ликвидация, със седалище и адрес на управление: 8104 гр. Бургас, Южна индустриална зона, Площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с ЕИК 102696671, представлявано от ликвидатор Р. Й. В., против Решение №2913/19.12.22 година, постановено по гр.д. №3412/22 година по описа на БРС, граждански състав, с което се признава за незаконно уволнението на Д. И. Д. от гр.Бургас, заемал длъжността „****“ в „ГСИ- Балкани“ЕООД.

В жалбата се изразява становище, че съдебното решение е неправилно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и се иска постановяването на друго, с което подадената от ищец Д. И. Д. молба по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендират се и съдебно деловодни разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Конкретно се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от РС и за неправилно приложение на материалното право, относимо към разрешаването на казуса.

Оспорват се като противоречащи на събраните по делото доказателства и незаконосъобразни изводите на РС, че извършените от Д. многобройни нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, предписани в Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и електрически 1 мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) и Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството (ПрК – 58) са недостатъчно тежки и съществени, за да обосноват налагането на наказанието дисциплинарно уволнение на работника.

Според жалбоподателя всяко едно от допуснатите в случая нарушения е достатъчно, за да обоснове налагането на това най-тежко дисциплинарно наказание, тъй като касае неспазване на изключително важни норми, осигуряващи безопасна работа в електрически уредби на предприятието, където и най-малкото невнимание може да има фатални последици.

Правилата, утвърдени в горепосочените актове, са императивни и не предвиждат варианти за поведение, в които ищецът да не ги изпълни точно и в пълен обем.

Поддържа, че конкретните нарушения на техническите правила и на горепосочените правила за безопасност на труда са изключително тежки, което е установено както от свидетеля П., така и от вещото лице по делото.

Тези нарушения са констатирани в протокол на НОИ от 18.03 22 година и в протокол за извършена проверка №ПР2206961 от 06.04.22 година на ИТ- Бургас, представляващи официални документи, издадени от държавни контролни органи, които не са били оспорени от ищеца и вече са влезли в сила.

Защитава се тезата, че дори всяко едно от изброените нарушения да не е достатъчно сериозно, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, то тяхната съвкупност го обосновава.

Поддържа, че при определянето на горното, работодателят е взел под внимание цялостното поведение на ищеца, обстоятелството, че при издаването на Наряда за работа в електрически уредби № 339, Д. е демонстрирал безкритично отношение към допуснатите от него нарушения, изложени както в обясненията му, така и в исковата молба, като до последно е твърдял ненарушаване на горепосочените правила и е прехвърлял отговорността за това на подчинените си, на времето и на възложителя.

Счита, че нарушенията са извършени от най-обикновена немарливост и напълно безхаберно отношение към работата от страна на Д.. Подчертава, че и в миналото ищецът е бил наказван за извършени от него нарушение на трудовата дисциплина, за което пред РС е представена Заповед № 26 от 27.08.2008 година, за наложено наказание „Забележка“ във връзка с неспазване на правилата за вътрешната уредба, организация и ръководство на вътрешно пропусквателния режим в предприятието. Твърди, че това немарливо поведение на Д. е било норма и усвоен начин на неговата работа през дългогодишния му стаж, установими от представените в първа инстанция писмени доказателства за издаване на изготвени от него наряди в различни периоди от време.

Намира за невзет под внимание в решението на първата инстанция факта, че ищецът не е обикновен работник, а заема ръководна длъжност в продължение на десетилетия и е притежавал възможно най-високата квалификация, изискуема за длъжността, която изпълнява, поради което изключва възможността, допуснатите в случая пропуски да са резултат от обикновено невнимание или незнание. Счита, че с оглед обстоятелствата, в конкретния случай Д. е действал крайно небрежно и с явно пренебрежение към спазването на технологичните правила и тези за безопасна работа.

Според въззивника е следвало да се преценят при определяне тежестта на извършеното нарушение и неблагоприятните последици от него за работодателя и другите работници, които 2 предпоставят наличието както на имуществени, така и на неимуществени вреди. Намира за съществуваща причинно- следствена връзка между извършеното от ищеца и настъпването на злополука с пострадал работник- М. М., но приема поведението на ищеца за допускащо настъпването на сериозни вреди и тежки последици въобще за работещите по този наряд.

Не счита, че дължимото при изпълнението на служебните задължения на ищеца поведение зависи от компетентността и знанието на останалите работници, които трябва да полагат труда си в съответствие с издадения наряд.

Намира за безспорна вината на ищеца за порочната организация на работа, която е създавал в производство „Полипропилен“ от години.

Конкретно възразява и срещу извода на съда, касателно поставянето на табелите „Да се работи тук!“ и „Не включвай, работят хора!“.Счита, че в конкретния случай и при така възложената в наряда работа, е било необходимо да се предвиди видимо разкъсване на напрежението, да се впише в наряда „да се извади касетата на табло ЕР 1316“, като се определи точното й местоположение, а тя е трябвало да бъде извадена от килията й, защото според нормативните изисквания, изключването на напрежението се извършва така, че уредбата/мрежата, по която ще се работи, да е осигурено отделена от всички страни, откъдето може да се подаде напрежение, включително от обратно трансформиране.

Забранена от правилника била също така и работа по съоръжение или части от уредба, отделени само с прекъсвачи от тоководещите части, намиращи се под напрежение.

След анализ на съответните разпоредби на правилника за безопасност на работа и конкретно допуснатите нарушения се сочи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.

341, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и се обяснява защо това е така, както и необходимостта да се подсигури и нареди видимо прекъсване на електрическата верига, което е следвало да се свърши от ищеца, но не е било сторено. Позовава се и на констатациите на експерта, че всеки в помещението е имал свободен достъп до ръкохватката и е можел да я завърти така, че да подаде напрежение към таблото, на което се работи.

Намира, че дори поведението на Д. да не се приеме като причинило злополуката с работник М. М., описаните в заповедта извършени нарушения на трудовата дисциплина са достатъчни, за да обосноват заповедта за неговото дисциплинарно уволнение.

Обаче с оглед факта, че за ремонта на касетата е била издадена поръчка от Лукойл Нефтохим Бургас, а злополуката с М. е настъпила по време на работата по наряда, издаден от ищеца, намира за установена причинно – следствената връзка(пряка или непряка) между допуснатите от ищеца нарушения и настъпилите за пострадалото лице вредоносни последици.

В отговора на въззивната жалба , подаден от Д. И. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.“М.“ № *, ет.*, чрез адв. Кирил Коцопулос от САК и съдебен адрес за призоваване: гр.София, район Студентски, ул. „Професор Георги Брадистилов“ № 6, етаж 1, офис 2.2, са изложени съображения за неоснователност на същата и се моли тя да бъде оставена без уважение. Решението на първата инстанция се приема за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се моли да бъде потвърдено.

Подробно се описват съображенията на въззиваемия за доказаност и основателност на заявените от него претенции. Твърди се:липса на причинно-следствена връзка между действията на ищеца и настъпилата на 02.02.22 година трудова злополука с работник М., както и, че на ищеца е 3 бил възложен само наряд № 339 за работа по ел. табло 1316 в производство „Полипропилен“, но не за работа по касетата на посоченото табло, където е настъпила злополуката.

На следващо място, възложената от ищеца работа по таблото е била приключена и едва след това изпълнителят и пострадалият колега на ищеца са решили да извършват действия на друго място по касетата, където е настъпил инцидентът.

В жалбата липсвали и твърдения за пороци на постановения съдебен акт.

Страната посочва безспорно установените в процеса факти, които счита за релевантни към повдигнатия спор и след собствена преценка за значимостта им за казуса заключава, че дори ищецът да е извършил нарушения на трудовата дисциплина по наряд №339, те не са значителни и тежки и не могат да обосноват налагането на най-тежката санкция, визирана в КТ, а именно дисциплинарно уволнение.

Изрично се посочва, че на 02.02.22 година старши енергетикът на Лукойл - Г. Д. устно е възложил на ищеца Д. работата за деня, а именно работа по табло 1316, а не чрез система SAP, въведена в началото на 2022 година, до която при това ищецът е нямал достъп.

В посочения ден са били отправени две отделни поръчки: една за работа по табло 1316 и друга- за работа по касетата на същото табло, от което се извежда, че целта на възложителя е била тези дейности да се извършват отделно.

Страната счита, че всичките й задължения са изпълнени прецизно, конкретно и ясно, че мястото на работа е било определено недвусмислено, а и самата работа е приключила безаварийно.

Сочи, както и експерта по делото Б. в о.с.з. на 24.11.22г., че правилникът за безопасност на труда в предприятието не описва конкретните видове дейности, които да бъдат посочени в нарядите.

Освен това ищецът е връчил наряда на допускащия до работа, а също лично му е разяснил работата, която е трябвало да бъде извършена. Затова нито допускащия, нито членовете на бригадата, са имали претенции по отношение на наряда, не са искали допълване или даване на нов наряд. Те са били напълно наясно с мястото и възложената им работа. Намира, че в случая е предвидил достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място, като е създал организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата с действията си, като е осигурил и осъществил пълно изключване на напрежението на ел. табло 1316 и работата по същото е била безопасно осъществена. Поддържа, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 341 ал.2 от цитирания по- горе правилник за безопасност, т.е. при възложената работа не се е изисквало видимо прекъсване на електрическата верига, за да се подсигури нейната безопасност, като изваждането на касетата от табло 1316 не е било необходимо. Достатъчно е било само да се изключи напрежението с прекъсвач и да се провери дали има такова.

Данните по делото сочели за изключен главен прекъсвач на таблото, изключен прекъсвач на касетата, извършване на проверка за отсъствие на напрежение и едва след това за допускане до работа, което ведно с факта, че никой не е включил ръкохватката за подаване на напрежение и работата по таблото е било успешно извършена, се преценява като недопускане на нарушения на правилата за безопасност на труда.

Страната се позовава и на решение №1081 от 23.11.22 година, постановено по административно наказателно дело № 2699 по описа на Районен съд- Бургас за 2022 година, образувано по повод жалба на въззивника против наложената му от Дирекция Инспекция по трудаБургас имуществена санкция, заради настъпилата с работник М. злополука, в което е изрично прието, че в касетата на таблото е липсвала защитна платка, която ако е била на своето място, най- 4 вероятно е щяла да предотврати настъпването на инцидента.