Решение № 29 от 11.02.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Карлово, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101640 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, от управителите Х. М. и ***, чрез юрк. Д. Р., против Д.

Л. И., ЕГН: **********, адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2019 г. между Д. Л. И. и „Кредисимо“ ЕАД, бил сключен Договор за кредит № 1239341, по силата на който ответницата получил сумата от 1500 лева, срещу задължението да я върне на 16 вноски по 123.44 лева в срок до 30.06.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен по електронен път по реда на на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 1 кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Твърди се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От приложените към исковата молба Договор за кредит № 1239341, сключен на 26.02.2019 г. и Общи условия по безспорен начин се установявал сключеният между страните договор, задълженията по който ответникът не изпълнил в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се 2 представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

На 26.02.2019 г. ответницата Д. Л. И. сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с Д. Л. И. за всички задължения по процесния договор за кредит. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.

На 26.02.2019 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на Д. Л. И. по Договора за кредит.

Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Д. Л. И. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в коетопосочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“ ЕООД.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от Д. Л. И. на „Кредисимо“ ЕАД суми, както следва: 1353.75 лева главница по договора за кредит; 374.41 лева – договорна лихва за период 26.02.2019 г до 30.06.2020 година; 896.22 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по електронна поща 3 длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1331.98 лева, ведно със сумата от 758.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Сочи се в исковата молба, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ат. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му. Към настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „АПС Бета България“ ЕООД подало 4 на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско дело № 1521/2025 г. по описа на Районен съд - Карлово, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед Д.

Л. И. депозирала възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи „АПС Бета България“ ЕООД следните суми, за които по ч. гр. д. № 1521/2025 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 1353.75 лева, представляваща главница, дължима по Договор за кредит № 1239341, сключен на 26.02.2019 г. между Д. Л. И. и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното плащане;

- сумата от 1331.98 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство между Д. Л. И. и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното плащане;

- сумата от 374.41 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит, за периода от 26.02.2019 г. до 30.06.2020 г.;

- сумата от 855.45 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за кредит, за периода от 26.02.2019г. до 31.05.2025г., - сумата от 724.04 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от 26.02.2019 г., дължима за периода от 26.02.2019г. до 31.05.2025г.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез адв. Д. Г., намира иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Доколкото сумата – главница, била предадена на ответницата на 26.02.2019 г., а ч. гр. д.

№ 1521/2025 г. било образувано на 04.08.2025 г. (препратено от СРС – ч. гр. д.

№ 34286/2025 г., образувано на 10.06.2025 г.), вземането от 26.02.2019 г. било 5 погасено по давност.

Ответницата посочва, че била налице изначална нищожност на договора за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД от 23.02.2018 г. за отпускане на кредит в размер на 1500 лева. Давността за тези 1500 лева започнала да тече от 23.02.2018 г. и към заявяване на заповедта за изпълнение този срок изтекъл.

Не оспорва, че на 26.02.2019 г. е сключила договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД за отпускане на сумата от 1500 лева, която да бъдет върната на 16 вноски по 123.44 лева, при ГПР в размер на 50.00% и ГЛП в размер на 41.24% и обща дължима сума 1 975.04 лева. Не оспорва, че на същата дата сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с който се задължила да му заплати възнаграждение в размер на 1 758.08 лева, за това дружеството да бъде солидарно задължено пред „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит.

Твърди, че„Кредисимо“ ЕАД не включило в договора за кредит размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от „Ай Тръст“ ЕООД, поради което същият бил недействителен заради неправилно посочване на ГПР и общата дължима сума.

Разходът към „Ай Тръст“ ЕООД бил задължителен, което следвало от самите договори. Изборът между обезпечение ограничен до банкова гаранция в 10-дневен срок или сключване на договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. В чл. 4, ал. 2 от договора се установявал задължителния характер на обезпечението, а в чл. 4, ал. 3 бил посочен срок за одобрение от 14 дни при липса на обезпечение. Кредиторът създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, тъй като в противен случай можел да не одобри заявката или да го направи след продължителен срок. Целта на бързите кредити била отпускане на финансов ресурс в кратък срок срещу висок процент за покриване на риска.

Съгласно решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23, разходите по договор за поръчителство, наложени като условие за отпускане на кредита, попадали в обхвата на „общи разходи по кредита“ и съответно в ГПР.