Решение № 754 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503347 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262316 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 8533/2018 г. на Софийски градски съд Гаранционен фонд, София е осъден на основание чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ отм. да заплати следните обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. С., настъпила на 27.06.2013 г.: на Г. К. С. сумата 100000 лева; на К. И. А., Л. И. А. и А. Г.

С. по 30000 лева, ведно със законната лихва върху сумите от 27.06.2013 г.; в останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част. Поддържа се неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон. По отношение на ищците К. А., Л. А. и А. С. се сочи, че не са активно легитимирани да получат обезщетение, съгласно тълкуването на закона, направено в ППВС №2/1984 г., приложимо в случая с оглед датата на деликта 27.06.2013 г., тъй като към таза дата не се прилага разрешението на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК, но дори и да се прилага, по отношение на тези ищци не е установено наличието на изключително дълбока връзка с техния брат, по смисъла на последното тълкувателно решение. По отношение обезщетението за Г. С. жалбоподателят счита, че е налице съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което определеното за нея обезщетение следва да се намали наполовина. Искането към въззивната инстанция е за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете на К. А., Л. А. и А. С. изцяло, а на Г. С. – за сумата над 50000 лева.

Ответниците оспорват жалбата.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от Г. С., К.

1

А., Л. А. и А. С. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 288, ал.1 от КЗ отм. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. С., настъпила на 27.06.2013 г. в резултат на ПТП по вина на водач на автомобил, за който няма сключена застраховка “Гражданка отговорност”. Твърди се в исковата молба, че на посочената дата настъпило ПТП, причинило смъртта на М. С., син на първата ищца и брат на останалите. Всички ищци претърпели неимуществени вреди – загуба на подкрепа, радост и надежда. Ищците поддържали с починалия близки и близки отношения, разчитали на неговата помощ и подкрепа. Внезапната му загуба им причинила душевни страдания и скръб.

За обезщетение на тези неимуществени вреди са претендирали сумата 150000 лева за първата ищца и по 100000 лева за всяка от останалите три, със законната лихва от 27.06.2013 г.

Ответникът е оспорвал исковете. Направено е възражение както за прекомерност на размера на претендираните обезщетения, така и за недължимост на обезщетинията от датата на ПТП. Въведено е и възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, който под влияние на алкохолно опиянение и знаейки, че автомобилът е неизправен, се покатерил през прозореца и разклатил каросерията, с което привел автомобила в движение и така допринесъл за собственото си увреждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите /чл.269, изр. второ от ГПК/ след преценка на доказателствата по делото, Софийски апелативен съд намира следното:

Пред настоящата инстанция се спори за наличието на активна материалноправна легитимация у ищците К. А., Л. А. и А. С. да получат обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, както и за наличие на основание за намаляване поради съпричиняване на справедливия размер на обезщетение, дължимо на ищцата Г. С.. В частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата Г. С. обезщетение в размер на 50000 лева, решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, както и за материалната легитимация на тази ищца. Във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации относно значимите за определяне на обезщетението на Г. С. обстоятелства, спори се за наличие на съпричиняване и по правните изводи на съда за дължимост на обезщетения на сестрите на починалия.

По отношение предявените от К. А., Л. А. и А. С. искове. Настоящата инстанция намира, че тези три ищци, сестри на починалия при ПТП М. С., не са сред кръга на лицата, имащи право на обезщетение на вредите, понесени от смъртта на своя брат, очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1968 г. Това е така, защото те не са роднина по права линия с пострадалия и защото правопораждащият факт е настъпил преди 2018 2 г.

В Постановление № 4 от 25.V.1961 г., раздел III е очертан кръгът на лицата, определен с оглед родството с пострадалия, които имат право на неимуществени вреди - най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. на Пленума на ВС от този кръг изрично са изключени други лица.

Посоченото постановление е било задължително при тълкуване на закона до 21.06.2018 г., когато е обявено за изгубило сила с т.2 на ТР № 1/2016 по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. С оглед факта, че ищците претендират права, възникнали преди 2018 г., съдът е обвързан от тълкуването на закона, дадено с ППВС № 2/1984 г. Тълкувателните постановления на ВС, постановявани при действието на отменените Закони за устройство на съдилищата, могат да бъдат обявени за загубили сила от съответната колегия/колегии на ВКС. До отмяната им те са задължителни за съдилищата, тъй като с тях се извежда волята на законодателя относно тълкувания закон по общозадължителен и окончателен начин. Даденото с тях тълкуване е приложимо и при действащото законодателство, ако нормативната база не е претърпяла съществени изменения. В случая чл.45 от ЗЗД не е бил изменян, поради което не може д се приеме, че разрешенията с посоченото ППВС са мълчаливо изоставени. Напротив, това постановление е обявено за изгубило действието си едва през 2018 г. именно защото дотогава е действало. Горните съображения следват и от ТР №3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК.

Наи-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъи като поради естеството на съществувалата житеиска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.

Ищците К. А., Л. А. и А. С. не попадат в този кръг.

Дори и да не се приемат изложените принципни доводи и да се счете, че е приложимо тълкуването, дадено с ТР № 1/2016 по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, доказателствата, събрани чрез показанията на свидетеля Маринов, не установяват изключителност в отношенията на ищците с техния брат приживе или преживяното страдание от смъртта му. Били сплотено семейство, живеели всички в един дом.

Мнението на свидетеля, че М. бил като родител настойник за сестрите си, защото отраснали без баща, не обвързва съда, доколкото липсват установени конкретни факти от общия живот на ищците и починалия, от които да се направи такъв извод. Не се установява смъртта на М. С. да е причинила на сестрите му морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка. Не е такова обстоятелство впечатлението на ищеца, че ищцата К.

А. започнала да ражда преждевременно при вестта за смъртта на брат си, което се отразило зле на състоянието на роденото дете. Такова обстоятелство не се сочи в исковата молба като основание на иска, а и за установяването му не може да се приеме въз основа на свидетелски показания.

В обобщение предявените от К. А., Л. А. и А. С. искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По иска на Г. С.. Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя оплакване за наличие на основание за намаляване на справедливото обезщетение поради съпричиняване от пострадалия. Доказателства в подкрепа на възражението на ответника не са ангажирани.

Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден 3 да заплати на К. А., Л. А. и А. С. обезщетения от по 30000 лева на всяка от тях, и да се потвърди в останалата обжалвана част. Предявените от тези три ищци искове следва да се отхвърлят. На отмяна подлежи решението и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв.К. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 2808 лева и в полза на СГС държавна такса над 4000 лева.

По разноските пред въззивната инстанция. Всяка от въззиваемите К. А., Л. А. и А. С. дължи на въззивника по 625 лева за държавна такса и разноски. За предоставената на ищцата Г. С. безплатна правна помощ въззивникът дължи на адв.В.

К. адвокатско възнаграждение в размер 5580 лева с ДДС, изчислено при обжалваем интерес 50000 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 262316 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 8533/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която Гаранционен фонд, София е осъден на основание чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ отм. да заплати на К. И. А., Л. И. А. и А. Г. С. по 30000 лева за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. С., настъпила на 27.06.2013 г., и в частта, с която е осъдено да заплати на адв. В. К. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 2808 лева и в полза на СГС държавна такса над 4000 лева, и постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените К. И. А., Л. И. А. и А. Г. С. срещу Гаранционен фонд, София искове за заплащане на по 30000 лева – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. С., настъпила на 27.06.2013 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част по иска на Г. С..

ОСЪЖДА К. И. А., Л. И. А. и А. Г. С. да заплатят на Гаранционен фонд, София разноски за въззивната инстанция в размер на по 625 (шестстотин двадесет и пет) лева всяка от тях.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, София да заплати на адв.В. К. адвокатско възнаграждение в размер 5580 лева (пет хиляди петстотин и осемдесет) лева предоставената на ищцата Г. С. безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4