Протоколно определение № 4314 от 14.08.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 4314 гр. Варна, 14.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова и прокурора В. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20263110203503 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ВРП, ред. уведомени, явява се Прокурор Вл. Т..

ОБВ. Д. С. Р., ред. призован, осигурен от РД „Охрана“ и с адв. В. В., назначен за служебен защитник в хода на ДП и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството по делото е по реда на чл. 65 сл. от НПК и е образувано по внесена в съда молба от обв. Д. С. Р., ЕГН **********, привлечен като обвиняем по ДП № 50/2026 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, относно изменение на МНО „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека такава.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ОБВ. Д. С. Р.: роден на *** г., в гр. В., живущ в гр. Б., българин, български гражданин, основно образование, осъждан, понастоящем в Затвора Варна, ЕГН **********.

На основание чл.274 от НПК председателят на състава разясни на страните правото им да искат отвод на съдебния състав и на прокурора. Искания в тази насока не бяха направени.

Нови искания по чл.275 от НПК не бяха направени.

1

АДВ. В.: Поддържам молбата.

ОБВ. Р.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима за разглеждане.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. В.: Уважаема г-жо Председател, считам, че искането на обв. Д. Р. по реда на чл.65 от НПК е основателна. Делото по което същият е обвинен, не е с особена фактическа сложност по същото се е работило ритмично и последователно, разпитани са всички лица имащи касателство по случая. Изготвени са и необходимите експертизи. Обвиняемият е повече почит седем месеца в ареста от януари 2026 год. Ако бе проявено необходимото усърдие по разследването би могло да бъде внесено в съда за разглеждане делото в по-ранен срок, а осем месечния срок, който наближава за задържане е допустим при наличие на определена фактическа и правна сложност по разследването и същата не може да се проведе в по кратък срок. Считам, че целите на МНО биха могли да бъдат постигнати с налагането на една по-лека мярка за неотклонение, която е домашния арест. Тази мярка може да бъде изпълнявана на постоянния адрес на лицето, където е и адресната му регистрация и да се контролира с ел. наблюдение визирана в разпоредбата на чл.62, ал.6, вр. чл.262 и чл.275 от ЗИНЗС. С решение №10 от 27.07.1992 год. по КД №13/1992 год. Конституционния съд се е произнесъл, че мярката за неотклонение домашен арест е приравнена на МНО „Задържане под стража“. Обвиняемия в хода на досъдебното производство активно съдейства на органите по разследването, същият има постоянен адрес в град Варна, там живее със свои близки. Считам, че предпоставка да се укрие или по какъвто и да е начин да осуети разкриването на истината или да извърши ново престъпление още повече при наличие на оказания контрол с проследяване на ел. гривна тези предпоставки отпадат. Считам, че целите на мерките за неотклонение по чл.57 от НПК и след преценка на обстоятелствата по чл.56, ал.3 от НПК, Ви моля наложената мярка по чл.58, т.4 от НПК да бъде изменена чрез налагане на мярка за неотклонение чл.58, т.3 от НПК „Домашен арест“. В този смисъл Ви моля да постановите определението си.

ОБВ. Р.: Моля да ми се смени мярката в „Домашен арест“. Аз почти седем месеца съм в ареста и не се води разследване и няма да има нови доказателства. Живея в град Б., ул.

„*“ №*.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че не са налице основания за промяна на мярката за неотклонение в по-лека. Съображенията изложени от защита не споделям изцяло. Обвинението е тежко умишлено престъпление съображение на съда при вземане на МНО „Задържане под стража“ по настоящем не са отпаднали. Характера и естеството на повдигнато обвинение е такава, че самата тежест на обвиненията предполагат вероятността за извършване на ново престъпление, като тази вероятност считам, че е пряка и непосредствена с оглед характера и естеството на обвинението и събрани до момента доказателствен материал.

НА ОСН. ЧЛ. 297 АЛ. 1 ОТ НПК СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ НА ОБВИНЯЕМИЯ

2

ПРАВО НА П О С Л Е Д Н А Д У М А :

ОБВ. Р.: Моля да ми отмени мярката

СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е по молба от обв. Д. С. Р., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 50/2026 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".

СЪДЪТ, като взе предвид постъпилата молба за изменение на постановената спрямо обв. Д. С. Р. мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, както и становищата на страните, изразени в с.з. и материалите по делото направи следните изводи:

Молбата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото установи, че е налице обоснованост на предположението, че обв. Р. е вероятно съпричастен към извършване на деянията предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.

При все това обаче, за да прецени обосноваността на наложената мярка за неотклонение и нейното продължаване, съдът следва да обсъди наличието на която и да е от опасностите визирани в процесуалния закон, а именно обвиняемия да се укрие и/или да извърши престъпление.

Към момента съдът е сезиран с молба по реда на чл.65 от НПК, с която се твърди, че обв. Р. има постоянен адрес на който пребивава трайно, също така досега не е нарушавал определена му от съда мярка по други дела, които по същество следва да мотивират съда да измени мярката му за неотклонение в по-лека.

Наред с това към момента са изминали около седем месеца от първоначалното му задържане, като на досъдебната фаза той може да бъде задържан за определен срок с изтичането на които представителя на районната прокуратура е длъжен да отмени наложената му мярка.

В хода на съдебното заседание г-н Р. посочи, че няма какво друго да бъде извършено на досъдебното производство и намира, че наложената му мярка следа да бъде изменена в по-лека.

Съдът намира, че понастоящем не е налице никаква промяна в обстоятелствата, която да доведе до извод за промяна на взетата мярка за неотклонение в по-лека. Нещо повече, предходни състави на ВРС и ВОС подробно са посочили защо към момента не е налице причина наложената мярка за неотклонение да бъде различна от задържане под стража – касае се за тежки посегателства върху телесната неприкосновеност и свободната воля на гражданин, вероятно извършено от две лице осъждани многократно без наличието на какъвто и да е основателен мотив.

Доколкото се касае за лице с повдигнати повече от едно обвинение за извършени престъпления против личността, то очевидно не е отпаднала опасността същият да извърши престъпление, като само наличието на тази опасност е достатъчна, за да не бъде изменена мярката му за неотклонение.

На следващо място, обстоятелства, че наближава максимално допустимия по закон срок на задържане е обстоятелство, което следва да мотивира представителя на ВРП да реши делото в неговата ДП в кратък срок, а само по себе си изменението на наложената МНО в 3 друга изразяваща се в ограничено предвижване, каквато е домашния арест, с нищо няма да облекчи процесуалното положение на задържаното лице.

Що се отнася до опасността да се укрие съдът не счита, че такава е налице, но това обстоятелство е без значение доколкото настоящия състав не счита, че е отпаднала опасността от извършване на престъпление.

Поради изложеното съдът считам, че по-лека мярка за неотклонение не би изпълнила целите на процесуалния закон, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Д. С. Р. роден на *** г., в гр. В., с ЕГН **********, за изменение на взетата му мярка за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в тридневен срок от днес.

В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото пред ВОС за 19.08.2026 година от 13:00 часа, за която дата страните уведомени от днес.

Да се осигури конвоирането на обвиняемия за въззивното производство в случай на жалба или протест.

ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, ведно с ДП № 50/2026 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, да се изпратят на ВРП.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:10 часа.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Секретар: _______________________

4