Решение № 45 от 19.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София , 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000503193 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 23.06.2020г по гр.д. № 2003/2018г СГС, ГО , І-20-ти състав е осъдил „Група технология на металите-А. Б. холдинг“АД да заплати на Л. П. Ц. на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 5100лв- представляваща кондикционно вземане от неоснователно обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически действия по управление на „Осъм“АД за периода м.01.2008г до м. 11.2008г , като съдът е отхвърлил предявения иск за сумата до 17 600лв като погасен по давност , а за разликата над 17 600лв до 41 048.30лв като неоснователен. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.

Въззивникът – ищец Л. П. Ц., представляван от адв. П. от САК е обжалвал решението в отхвърлителната част до пълния претендиран размер, без сумата 7264.15лв- заплатени деловодни разноски. Поддържа, че правилно СГС е приел, че ответното дружество се е обогатило неоснователно, но неправилно е определен размера на обедняването и обогатяването и неправилно е приложил сроковете на 1 погасителната давност- оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът ищец моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Въззивникът- ответник „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, представляван от адв. Д. от САК обжалва решението в осъдителната част, като поддържа, че изводите на съда са в противоречие със събрания доказателствен материал и със закона. Поддържа, че съдът не е зачел СПН на посочено решение, поддържа, че грешно СГС е приел, че не е била налична договорна връзка между страните, като този извод се опровергава от събраните доказателства по делото. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

„Група технология на металите – А. Б. холдинг“АД депозира писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. на 03.12.2020г въззивникът- ищец се представлява от адв. П., който поддържа жалбата на ищеца и оспорва жалбата на ответника. Моли въззивната жалба на ищеца да бъде уважена, по съображенията изложени в нея. Претендира разноски за заплатена държавна такса по делото. Въззивникът- ищец прави възражение за прекомерност на размера на претендираните от ответника разноски по делото.

Въззивникът- ответник се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата на ответника и оспорва тази на ищеца. Въззиввникът- ответник поддържа, че между страните има мандатно правоотношение, което не е спорно и е видно от вписванията в ТР. Поддържа,че неправилно СГС е приел,че когато това правоотношение не е писмено няма пречка да се води иск по чл.59 от ЗЗД. Поддържа, че този извод на СГС противоречи на влязло в сила решение между страните. Поддържа и останалите си съображения, развити във въззивната жалба. Претендира разноски по делото , съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното 2 правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона направено с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4 .

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество първоинстанционното решение е неправилно, по съображения изложени във въззивната жалба на ответника:

По делото е установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от договор за възлагане на управление от 17.04.2007г, сключен между „Осъм” АД и Л. Ц., се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът да участва в управлението на дружеството, като осъществява всички правни и фактически действия, пряко или косвено свързани с управлението му и произтичащите от регламентираните в ТЗ, устава на дружеството и вътрешно корпоративните му актове и този договор права и задължения. Договорът е сключен за срок от три години.

Договореното възнаграждение е в размер на шест средни работни заплати на месец.

Видно от представения по делото протокол от редовно ОС на акционерите на „Осъм” АД, проведено на 15.11.2007 г., на същото е взето решение за даване съгласие за преминаване от двустепенна система на управление /управителен съвет и надзорен съвет/ към едностепенна система /съвет на директорите/. Взето е решение да бъдат освободени от длъжност членове на управителния съвет на дружеството, между които ищецът и за членове на СД на „Осъм”АД са избрани юридически лица, едно от които „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД.

Видно от протокол за заседание на СД на „Осъм”АД, проведено на 15.11.2007г ответното „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД е избрано за изпълнителен директор и представляващ „Осъм” АД, чрез представителя на дружеството в Съвета на директорите на “Осъм” АД – Л. Ц., като избраният председател на СД е овластен да сключи договор за възлагане на управлението с изпълнителния член на Съвета на директорите.

Горепосочените промени в управлението на „Осъм”АД са вписани с решение от 28.12.2007 г, постановено по ф. д. № 346/1991 г по описа на Окръжен съд Ловеч. Отразено е в регистъра, че „Осъм” АД се управлява и представлява от “Група технологии на металите– А. Б. Холдинг” АД чрез представителя на дружеството в Съвета на директорите на “Осъм” АД – Л. Ц..

Видно от протокол от заседанието на съвета на директорите на „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД от 24.11.2008 г, дружеството е оттеглило овластяването на ищеца Л. Ц., във връзка с участието на дружеството като представител и член на съвета на директорите на „Осъм“ АД.

3

Видно от представеното в препис решение № 107 по гр.д. 1292/2009г по описа на Ловешки районен съд Л. Ц. е осъден да заплати на „Осъм“ АД сумата от 5000лв, частичен иск от 25184.15лв платени като недължимо възнаграждение за периода м.01.-м.09.2008г, както и други суми. Съдът е приел, че Ц. фактически е осъществявал действия по управление на „Осъм“ АД, но като представител на член на СД, а не като член на орган на управление.Решението е потвърдено в посочените части с решение по гр.д. № 329/2011г по описа на ОС-Ловеч, вляло в сила на 12.07.2012г.

С решение по гр.д. № 7427/2012г по описа на Плевенски районен съд са уважени претенциите на „Осъм“ АД против Л. Ц. в пълния им размер. Решението е влязло в сила на 29.05.2014г след като не е допуснато до касация с определение на ВКС по гр.д. № 2069/2014г.

Видно от решение от 07.04.2011г по гр.д. № 705/2009г на Ловешки районен съд са отхвърлени исковете на Л. Ц. против „Осъм“ АД за заплащане на възнагражедие за м.10 и м.11.2008г и други суми, като съдът е приел , че няма сключен договор между страните за възлагане на управлението на дружеството на Л. Ц., както и няма писмен договор пораждащ мандатно правоотношение. По същото дело е предявен обратен иск от Л. Ц. против „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД за заплащане на възнаграждение за м. 10.-м.11.2008г и други суми, като съдът е отхвърлил тези искове поради липса на договорни отношения между страните. Това решение на РС-Ловеч е потвърдено от Ловешки окръжен съд с решение по гр.д. № 382/2011г .

С решение по гр.д. № 10758/2013г по описа на СРС са отхвърлени предявените от Л. Ц. против Група технология на металите- А. Б. холдинг АД искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие въвеждането му в заблуждение относно условията , при които ще полага труд, като съдът е квалифицирал исковете по чл.49 от ЗЗД. Решението на СРС е влязло в сила на 14.07.2014г.

Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на факти, относими към спорното право.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи В обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда твърдение, че на 17.04.2007 г. е сключил с „О съм” АД договор за управление, че през м.09.2007г трето лице, представител на ответното дружество, което било мажоритарен собственик на капитала на „Осъм” АД го е уведомило, че в резултат на структурни промени „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД ще бъде изпълнителен член на СД на „Осъм” АД, а ищецът ще продължи да изпълнява в „Осъм” АД същата работа, при 4 същите условия, но вече в качеството му на представител на ответника. Ищецът твърди, че е продължил да работи като по управлението на „Осъм“ АД при същите условия и възнаграждение, докато с решение от 24.11.2008 г бил освободен като представител на ответника в СД на „Осъм” АД. Твърди, че Осъм АД си е върнало изплатените му възнаграждения , както и че неговите искове за заплащане на възнаграждение на договорно основание са били отхвърлени. Предявява иск за неоснователно обогатяване- ответникът е получил престация, действия по управлеине на „Осъм“АД от ищеца, за което не е заплатил, т.е се е обогатил с неплатената сума за извършената работа.

В отговора на ИМ ответникът заявява,че ищецът е избран като представител на „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД в СД на „Осъм“ АД. С решение на СД на „Осъм“ АД ответникът „Група технология на металите- А. Б. холдинг“ АД е избран за изпълнителен член на СД на „Осъм“АД. Подписан е договор за възлагане на управлението, като от името на „Осъм“АД договорът е подписан от ищеца. Ответникът е представляван от ищеца до 24.11.2008г. Поддържа, че въпросът за заплащането на възнаграждение на ищеца като представител на изпълнителния член на СД на Осъм АД не е обсъждан. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди като сочи, че сумите които се претендират по делото ищецът е осъден да заплати с влезли в сила съдебни решения. Поддържа, че искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен, поради влязло в сила решение на СРС по отношение на същите факти.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Фактическият състав на тази разпоредба възлага върху ищеца да докаже , че неговото имущество е намалено, а активите на ответника са увеличени, без основание за такова разместване и при наличие на връзка между обогатяването и обедняването . В този случай ответникът, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно разясненията , дадени с ППВС № 1/1979 г, т.9 , ако законът е поставил на разположение на правоимащия- ищец друг конкретен иск, недопустимо е да търси обезщетение за неоснователно обогатяване по реда на общия състав на чл. 59 ЗЗД.

Неоснователно е позоваването на ответника в отговора на ИМ, че така предявеният иск е разгледан и между страните за същите факти е сформирано СПН.

Сила на пресъдено нещо , съгласно чл.298 от ГПК, възниква с влизане в сила на решение по даден гражданскоправен спор, като обвързва страните по отношение на разгледаните от съда правопораждащи факти и искане. В случая делото, на което се позовава ответникът- №10758/2013г по описа на СРС има различен петитум, различно искане към съда. Дори и правопораждащите факти да са били идентични, а от мотивите на съда се установява, че е обсъждано заблуждение на ищеца , ограбване на неговия труд и обезщетение за това, то искането , по което се е 5 произнесъл съда е различно от настоящото.СРС се е произнесъл по реализиране на гражданска отговорност за вреди от правонарушение. По сега висящото дело се търси обезщетение за неоснователно обогатяване, т.е. разместване на имущество без оправдаващо го основание.