Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 280 от 20.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно частно гражданско дело 183/2023
Вид
Определение № 280
Подписан
20.07.2023
В сила
09.08.2023
Състав
Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова, Боян Бойков Ешпеков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. К., 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500183 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 5768 от 23.06.2023г., по входящия регистър на РС – К., подадена от С. С. А. от гр.П., чрез представител по пълномощие – адв.А.П., против определение N 584/25.05.2023г. по гр.д. N 1240/2021 г. на РС – К., с което е отхвърлено искането му по чл.248 от ГПК за изменение на решение N 113/23.03.2023г. по гр.д. N 1240/2021 г. на РС – К., в частта за разноски.

Определението се обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В частната жалба се сочи, че преценката за съответствие на размера на уговореното адвокатско възнаграждение със законоустановения такъв е извършена от районния съд съобразно действащата от 04.11.2022г. редакция на Наредба N 1/2004 г. от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/НМРАВ/, към която делото е прието за решаване, наместо към тази, действаща към сключване на договора за правна защита и съдействие между адвоката и клиента, в противоречие с регламентираното в чл.14, ал.1 от ЗНА действие на материалния закон по време и формирана практика на съдилищата, с посочени актове на ВКС, в които е прието, че преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави съобразно действащия закон към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, доколкото разпоредбите на НМРАВ имат материалноправен характер и последващи изменения на материалния закон не са релевантни, щом на същите не е придадено обратно действие. Жалбоподателят счита за приложима редакцията на НМРАВ от 31.07.2020г., действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, съгласно която за процесуално 1 представителство, защита и съдействие по граждански дела за неоценяеми искове минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600 лв. Сочи се още, че договорът за правна защита и съдействие, сключен между Ц. А. С. и пълномощника му е с дата 11.02.2022г., а този, сключен между С. А. С. и неговия пълномощник е без посочена дата. Релевира, че при липса на основание, с обжалваното определение е присъдено и адвокатско възнаграждение от 250 лв./при нормативно предвидено в съответната редакция на чл.7, ал.9 от НМРАВ от 31.07.2020г. допълнително възнаграждение от 100 лв./ за всяко проведено о.с.з. след второто такова, без такова да е претендирано и да е доказана направата му от ищците, сключили договори за правна защита и съдействие с еднакъв предмет „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. 1240/2021г. по описа на КРС, като изготвянето и депозирането на исковата молба не е част от предмета им, обстоятелство, което следвало да бъде съобразено при определяне размера на дължимото възнаграждение, както и това, че действията на процесуалния представител по делото ползват едновременно всеки един от ищците и не е налице основание за сключване на договор за правна защита и съдействие с всеки един от ищците поотделно и уговарянето на две отделни възнаграждения от по 1 250 лв., надвишаващи повече от два пъти законоустановения минимален размер. Жалбоподателят счита, че справедливо и обосновано би било уговарянето на един адвокатски хонорар съгласно размера по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата, и този размер също трябва да е справедлив и обоснован на основание чл.36, ал.2 от ЗА. Искането, с оглед изложеното по-горе, при отчитане на липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и на броя на проведените открити съдебни заседания, е заплатеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум от 600 лв., като се отмени обжалваното определение и се измени решение N 113/23.03.2023г. по гр.д. N 1240/2021 г. на РС – К., в частта му за разноските, като вместо присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., С. С. А. се осъди да заплати на С. А. С. и на Ц.

А. С. сумата общо 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството пред първата инстанция.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба Ц. А. С. и С. А. С..

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е частично основателна.

С решение N 113 от 23.03.2023г. по гр.д. N 240/2021 г., по предявен от всеки един от ищците С. А. С. и Ц. А. С. срещу ответника С. С. А. иск по чл.30 от ЗН за намаление на завещание на недвижим имот и възстановяване на запазената част на 2 ищците в размер на по 1/6 ид.ч./или общо 1/3 ид.ч./ от завещания недвижим имот, РС – К. е намалил на основание чл.30 от ЗН завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 25.07.2020г. в полза на ответника С. С. А., с 1/3 ид.част от наследствената част на П. А.а А.а или 4/18 ид.части от целия имот, представляваща самостоятелен обект в сграда/жилище/ в гр.К., описан в решението; възстановил е запазената част на ищците С. А. С. и Ц. А. С. в общ размер на 1/3 ид. част от наследствения дял на П. А.а А.а или 4/18 идеални части от целия имот и е осъдил ответника С. С. А. да заплати на ищците С. А. С. и Ц. А. С. направените разноски по делото в размер на 2 615 лв., по отношение на които в мотивите към решението е посочено, че ищците са доказали направата на същите, от които 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 40 лв. за ДТ, 60 лв. за обезпечение и 15 лв. за удостоверения, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. С решението съдът не се е произнесъл по своевременно заявеното от ответника по исковете възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, материализирано в молба от 25.01.2023г., докладвана в о.с.з., проведено на 27.01.2023г., в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК за обжалване на решението, което понастоящем в частта по исковете по чл.30 от ЗН е влязло в сила като необжалваното от страните, с молба ответникът, чрез представител по пълномощие – адв.А.П., е поискал решението по делото да се измени в частта му за разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищците от 2 500 лв. и същото да се намали до сумата от 600 лв., като искането е обосновано с липсата на произнасяне по заявеното с нарочна молба от 25.01.2023г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, по което съдът не се е произнесъл, както и по съображенията, изложени в частната жалба.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответниците по молбата и ищци по предявените искове, чрез представител по пълномощие – адв.Д.Г., са оспорили същата, като са се позовали на разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ относно дължимостта на адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете поотделно, както и на тази на чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ в изменената й редакция, обн. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., предвиждаща минимален размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с предмет неоценяеми искове, която считат за приложима, тъй като делото е прието за решаване на 27.01.2023г, както и на обстоятелството, че по делото са насрочени пет открити съдебни заседания, от които са проведени четири такива, а съгласно чл.7, ал.9 от НМРАВ при защита по дело в повече от две съдебни заседания, за всяко следващо се заплаща допълнително по 250 лв., с извод, че уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по размер.

С обжалваното определение N 584/25.05.2023г. по гр.д. N 1240/2021 г., РС – К. е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК, подадена от ответника С. С. А..В мотивите към 3 определението си районният съд е приел, че съобразно чл.2, ал.5 от НМРАВ адвокатските възнаграждения по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях, независимо от формата на съединяване на исковете, а ищците в производството са двама и всеки един от тях, независимо от другия, е заявил своето субективно право, с предявените два субективно съединени иска по чл.30 от ЗН, като последните изменения на НМРАВ са обнародвани с ДВ бр.88 от 04.11.2022г., преди приемане на делото за решаване на 27.01.2023г., и приложима е новата редакция на чл. 7, ал.1, т.4, ч е минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с предмет неоценяеми искове е 1000 лв.. Приел е също, че по делото са проведени четири заседания и съгласно чл. 7, ал.9 от НМРАВ при защита по дело с повече от две заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Направен е краен извод, че с оглед на посочените текстове от НМРАВ защитата общо за двамата ищци за минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 3 000 лв., присъдени с а 2 500 лв. и молбата се явява неоснователна.

Изводите на първоинстанционния съд, че приложима е редакцията на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, обн. ДВ,бр. бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022г., към минималния размер на уговорените от ищците с адвоката адвокатски възнаграждения със сключените между тях договори за правна защита и съдействие, са неправилни.

Както е прието в Определение N 534/08.12.2016г. по ч.т.д. N 1135/2016г., I т.о., ВКС, и в цитираните в същото определения на ВКС, разпоредбите на Наредба N 1/2004г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. Действието на материалния закон се проявява от момента на влизането му в сила – чл. 5, ал. 5 от КРБ, вр. чл.14, ал.1 от ЗНА.

Сключеният между ищеца С. А. С. и адвокат Д.Г. договор е без дата, а този сключен между Ц. А. С. и адвокат Д.Г. е с дата 11.02.2022г.. И двата договора са идентични по своя предмет и уговорено адвокатско възнаграждение. Предметът им е „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. N 1240/2021г. по описа на КРС, с права адвокатът да извършва всички съдопроизводствени действия, в т.ч. и правата по чл.34, ал.2 и 3 от ГПК – за сключване на спогодба, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Договореното възнаграждение е 1 250 лв., с посочване, че е платено в брой. Делото е образувано на 24.08.2021г. по искова молба, подадена от ищците чрез адвокат Д.Г., с приложени пълномощни, дадени от всеки един от ищците 4 на адвоката, за представителство пред различни институции, в т.ч. и пред съдилищата, за завеждане и водене на дела в защита на имуществени интереси относно недвижимия имот, описан в решението на първоинстанционния съд, с извършване на всички съдопроизводствени действия, в т.ч. и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК- за сключване на спогодба, както и за действия, представляващи разпореждане с предмет на делото. Процесуалното представителство спрямо ищците е осъществено от упълномощения от тях адвокат във времето от 24.08.2021г.-дата на подаване на исковата молба, до обявяване на делото за решаване в о.с.з. на 25.01.2023г., с насрочени открити съдебни заседания на 16.02.2022г./ за което ищците са редовно призовани чрез адвоката си на 12.01.2022г./, когато делото е спряно по взаимно съгласие на страните, изразено чрез техните представители по пълномощие- адв.Д. Г. и адв. А.П.; на 25.05.2022г. след възобновяване на делото, в което ход на делото не е даден и то е отложено; на 13.07.2022г., в което делото е докладвано и е отложено за събиране на доказателства; на 02.11.2022г., в което са събрани доказателства и делото е отложено за събиране на непостъпило, но вече изискано доказателство, както и на 25.01.2023г., в което последното е постъпило, даден е ход на устните прения и делото е обявено за решаване. В това последно по делото заседание от адвоката на ищците са представени списък по чл.80 от ГПК за направените от всеки един от ищците разноски, ведно с договорите за правна защита и съдействие, от които този, сключен с ищеца С. А. С. не е датиран, за разлика от този, сключен с другия ищец, датиран от 11.02.2022г., като с оглед оказаната на двамата ищците правна помощ няма основание двата договора да се третират различно с оглед момента на сключването им/респ. този на уговаряне на адвокатско възнаграждение, предвид и времето на осъщественото процесуално представителство по делото. Прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки един от ищците следва да се преценя с оглед регламентирания минимален размер по чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ в редакцията й преди изменението й, обн. с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022г., а именно в предходната редакция от ДВ, бр.68/2020г., предвиждаща, че по други неоценяеми искове / извън посочените в т.1-3 на ал.1/ минималният размер е 600 лв..