Решение № 81 от 29.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Радомир, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100677 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С исковата молба ищцата Д. Н. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул.

„А. С.“ № ., чрез адв. М. В. М., адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., ул. „П.О. и К.“ № .ет.. ап.., е предявила искове против ответниците "К." ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "В." . (сграда .), ет. ., Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я.и "АЙ ТР. ЕООД, ЕИК: . гр. С., гр. С. бул. "В.". (сграда А), ет. ., Бизнес център "Б.", представлявано от И. М.а Ш., с които моли съда да постанови решение, с което да на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „К.“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 76,69 евро /150 лева/, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит . / 04.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата , както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „А..ЕООД да заплати на ищцатаи, сумата в размер на 255,65 евро /500 лева/, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „К.“ ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № . (сграда .), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез юрисконсулт А. И., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорил исковете изцяло по основание и моли да бъдат отхвърлени в цялост.

Не оспорва, че за погасяване на задължението по процесния Договор, ищцата е извършила плащане в размер на 76,69 евро или 150 лв., а която са били погасени задължения различни от главница.

1

Ответникът “А. Т. ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „В. № .. (сграда А), Бизнес център „Б.”, представлявано от управителя Ива М.а Ш., действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт С. С., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорил исковете изцяло по основание размер и моли да бъдат отхвърлени в цялост.

Не се отрича наличието на облигационно правоотношение между страните. Не се оспорва твърдените от ищеца факти, че на 04.01.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит №./04.01.2024 г. между Д. Н. Т. от страна, като кредитополучател, и „К.” ЕАД, ЕИК ., в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „А.Т.“ ЕООД и потребител Д. Н. Т..

Сочи се , че главницата по договора за кредит възлиза в размер на 974,03 евро или 1905,03лв., като кредитът следва да бъде върната в срок от 12 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %. Общият размер на плащанията възлиза на 1201,10 евро или 2349,14лв., видно от Приложение №1 и погасителния план към него, които са неразделна част от процесния Договор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № ./04.01.2024 г., сключен между „К.“ ЕАД (кредитор) и Д. Н. Т. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 974,03 евро или 1905,03 лева за срок от 12 месеца, при годишен процент на разходите – 48,21% и фиксиран лихвен процент – 40,00%, кактои ,че скюлчен договор за предоставяне на поръчителство на същата дата с втория ответник.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предмет на доказване от ищцата е получаването на процесната сума от обогатилото се лице - ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието за получаване ù.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

2

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 45,65 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита.

В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива нарастват двойно, като по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Поради това тя не поражда права и задължения за страните, респективно в частта, с 3 която са претендирани произтичащите от тях вземания.

Изложеното налага извод за основателност на предявените искови претенции правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. с

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата в общ размер на 51,13 евро или, представляваща направени разноски по делото за внесена държавна такса.

Ищцата моли съда да осъди ответното дружество да заплати на основание чл. 38, ал.

2 ЗА на адв. М. М. от АК - П.дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025 г., адв. М. М. от АК – П.се е ангажирал да представлява ищцата безплатно при условията на чл. 38 от ЗА. Относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на възнаграждението на адв. М. М. от АК Пловдив следва да вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми и броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил.

Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. М.М. от АК - П.в размер на 300 евро по 150 евро за всеки от осъдителните искове.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. .

(сграда А), ет.., Бизнес център „Б.“ да заплати на Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „А. С.и“ №.сумата в размер на 76,69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента), представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № ./04.01.2024 г., сключен между „К.“ ЕАД и Д. Н. Т., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ .

(сграда.), ет.., Бизнес център „Б.“ да заплати на Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р. ул.

„А.С.“ № .сумата в размер на 25,60 евро /двадесет и пет евро и шестдесет евроцента ), представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:. със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. .

4

(сграда .), ет.., Бизнес център „Б.“ да заплати на адв. М. М. от АК - П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 евро (сто и петдесет евро).

ОСЪЖДА „. Т.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С. район „Т.”, бул. „В.” № . (сграда .), Бизнес център „Б.”да заплати на Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „А. С.“ № . сумата в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента), представляваща платена без основание сума по договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2024 г., сключен между „ А.Т.“ ЕООД, и Д. Н. Т., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.