Решение № 9835 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9835 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело № 20231110160449 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба, подадена от Й. И. М., ЕГН: **********, лично и като майка и законен представител на Д. Я. С., ЕГН: ********** и Я. Я. С., ЕГН: **********, с която се търси защита от домашно насилие срещу Я. Л. С., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че Й. М. и Я. С. са сключили граждански брак, който впоследствие е бил прекратен, като имат две деца – Д. С. и Я. С., по отношение на които майката упражнява родителски права по силата на влязло в сила съдебно решение, с което на бащата е определен режим на лични отношения с децата и същият е осъден да им заплаща издръжка. Молителката излага твърдения, че от момента на прекратяване на брака ответникът се държи грубо и неадекватно спрямо нея и децата им, като отправя обидни изрази и упражнява физическо насилие по отношение на нея пред децата им. Твърди, че на 06.10.2023 г. отишла да вземе от 121 СОУ „Георги Измирлиев“ двете си деца и паркирала автомобил „Киа“ с рег. № ........ пред входа на училището. Молителката забелязала, че в близост е паркирана колата на майката на ответника, но в нея нямало никой. Влязла да вземе децата и на излизане на входа на училището забелязала Я. С., който се приближил към тях.

Молителката твърди, че децата казали на ответника, че не желаят да разговарят с него, а тя го помолила да си върви. Тримата тръгнали към автомобила, и молителката отворила 1 вратата, за да настани децата. Когато децата се настанали на седалките ответникът отишъл до молителката, избутал я от автомобила и заел шофьорското място, като започнал да заплашва и обижда молителката, искал й ключовете от колата и й казвал да се прибира с автобуса. След като молителката не му дала ключовете, ответникът дръпнал дръжката на предния капак на автомобила и й казал, че ще прекъсне кабелите, свързани със запалването на двигателя. Молителката помолила ответника да излезе от автомобила, но той я блъскал и обиждал, като я наричал „крадла“ и „лъжкиня, която се прави на жертва“. Детето Я. се опитвало да избута ответника, за да излезе последният от автомобила. Молителката седяла до отворената предна лява врата на автомобила и ответникът я изритал с крак, като ударът бил насочен в тялото й, но поради силата си, ударът попаднал в ръката й, която била в близост до тялото. От удара молителката политнала назад, паднала и се ударила на ръба на бордюра на тротоара, като ударът бил в областта на лумбалната част на гръбначния стълб, а болката била много силна и свидетелката дълго време не можела да стане. Виждайки това, детето Я. много се уплашило и започнало да пищи. Пред училището имало още един родител, който чакал детето си и станал неволен свидетел на цялата агресия, проявена от ответника, като поради плача на детето Я. този родител тръгнал към тях и попитал молителката дали има нужда от помощ. Застанал пред ответника и му казал да остави молителката и децата на мира, и да си тръгва. Това прекратило агресивното поведение на ответника спрямо молителката и децата, и той излязъл от автомобила. Молителката поддържа, че от нанесения й удар в областта на тялото и ръката има силни болки и трудна подвижност на цялата ръка. От удара в областта на кръста, който получила при падане върху ръба на бордюра, не се е възстановила към момента на подаване на исковата молба и това затруднява движението на цялото й тяло. Поддържа, че ответникът е причинил неописуем ужас на двете деца, като Я. изпаднала в истерия и се задавяла от плач, а Д. бил толкова стресиран, че треперел целият от страх. Децата плачели и молителката не можела да ги успокои цяла вечер. Молителката твърди, че случилото се на 06.10.2023 г. е няколко дни преди насроченото за разглеждане в съдебно заседание на 10.10.2023 г. от 11:00 ч. гр.д. № 7047/2022 по описа на СРС, 45 състав, което се води от майката на ответника – Р. С. срещу молителката за предаване владението върху лек автомобил „Киа“, с рег. № ....., с който молителката се придвижвала в деня на инцидента.

Ответникът Я. С. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че към 06.10.2023 г. не е виждал децата си от 30.08.2023 г., тъй като молителката го лишавала от това право. Не оспорва твърдението на молителката, че на 06.10.2023 г. е бил в района на 121 СОУ „Георги Измирлиев“ и твърди, че когато майката е настанила децата в автомобила, той е седнал на шофьорската седалка в колата, за да поговори с тях. След като видяла това, молителката започнала да обижда ответника, наричайки го „женчо“ и се е опитала да го издърпа от колата, като му заявила „разкарай се“, „колата не е твоя бе“,„смотаняк такъв, остави ни на мира“, „виж, че разстрой децата“ и други обидни думи, за които ответникът поддържа, че подкопават авторитета му като родител и баща на две невръстни деца. Ответникът твърди, 2 че именно при опита си да го издърпа от колата, молителката е залитнала и е паднала назад.

Отделно от изложеното, твърди, че молителката не посочва ясно и конкретно в коя ръка й е нанесен твърдения удар от ответника. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Между молителката Й. М. и ответника Я. С. не се спори, че същите са били в граждански брак, който е прекратен, родители са на децата Д. С. и Я. С., че родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, че на бащата е определен режим на лични отношения с децата и че същият е осъден да им заплаща месечна издръжка. Не се спори и че на 06.10.2023 г. в гр. София, пред 121 СОУ „Георги Измирлиев“ ответникът Я. С. се е качил на шофьорското място в автомобила, с който е дошла пред училището молителката – „Киа“, с рег. № ...., както и че след това молителката е паднала на земята.

Разликата в правнорелевантните твърдения на страните се състой в това, че според молителката ответникът е отишъл пред училището, за да отнеме автомобила от нея, обиждал я пред децата, седнал на шофьорското място в автомобила и искал тя да му предаде ключовете от автомобила, и след като молителката не направила това, той я изритал в областта на тялото, а според ответникът той отишъл пред училището, за да види децата си, седнал на шофьорското място в автомобила, за да поговори с тях, а молителката започнала да го обижда и да се опитва да го издърпа от автомобила, при което залитнала назад и паднала.

По делото към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН (л.6-7), съдържаща подробно описание на конкретния инцидент на 06.10.2023 г.

Съгласно представеното съдебно-медицинско удостоверение № 438/2023 г., издадено от доц. д-р А. А. (л.8) на 08.10.2023 г. същият е прегледал молителката Й. М. и е констатирал, че същата има следните травматични увреждания: кръвонасядане на горния десен крайник и кръстната област, като тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат както частите на човешкото тяло, така и теренът, и могат да се получат по начин и време, съобщени предварителните сведения.

При разпита си в съдебно заседание, проведено на 19.03.2024 г. (протокол на лист 107, стр. втора) свидетелката С. О., баба на ответника, дава показания, в кошто твърди, че на 06.10.2023 г. ответникът Я. й казал, че ще отидат до 121 СОУ, за да видят децата му. Пред училището имало много хора, и ответникът паркирал автомобила под едни бор, а колата на молителката Й. била от другата страна, като децата не били вътре. След като молителката посрещнала децата си от училище, ги вкарала набързо в автомобила. Ответникът казал на баба си да го чака в колата. Свидетелката стояла отзад в автомобила и имала видимост, като 3 разстоянието между тяхната кола и колата, с която молителката пристигнала пред училището било 25-30 метра. Твърди, че децата били в автомобила, като Д. бил на предната седалка, Я. – на задната, а ответникът се канил на шофьорското място, за да говори с децата си. Твърди, че двамата родители са ръкомахали, и са спорели от страната на волана на автомобила, не са се удряли и свидетелката не е видяла молителката да пада, а е видяла как тя дърпа внука й, за да излезе той от автомобила. Свидетелката твърди, че процесния автомобил е на дъщеря й, но го кара молителката. Свидетелката твърди, че молителката не позволява на ответника да вижда децата си. Съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК – като такива на заинтересовано лице и не ги кредитира в частта относно случилото се между ответника и молителката на 06.10.2023 г. пред училището на децата, тъй като именно в тази част свидетелката твърди, че е видяла молителката да дърпа внука й, но не е видяла молителката да пада, а този факт е безспорен между страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Между страните не се спори, че ответникът и молителката са сключили граждански брак, който впоследствие е прекратен, като страните имат две деца – Д. Я. С. и Я. Я. С., поради което подадената молба за защита се явява допустима съгласно чл. 3, т. 1, предл. второ и т. 4 ЗЗДН.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършен спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 2 за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЗДН към молбата за защита от домашно насилие се прилага и декларация за извършено домашно насилие, а съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация.

Това законодателно решение произтича от факта, че ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, включително незаинтересовани такива, които да могат да ги установят чрез показанията пред съда. Това законодателно улеснение обаче е предвидено само за годна декларация, т. е. за да бъде годно доказателствено средство същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който процесният акт е описан в редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие (по време, начин, място на извършване, 4 извършител и пр.), като въпросната декларация следва да бъде подадена с молбата за защита по ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15 ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 ЗЗДН. По този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства.