Решение № 25 от 20.01.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500906 по описа за 2025 година

С решение № 184 от 09.06.2025 год. по гр. дело № 1094/2023 год. Костинбродският районен съд е признал за установено по отношение на Община Костинброд, че Е. С. Б., А. Д.

М., Г. Д. Д. и Р. А. К. са собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ 180 кв.м., представляващ част от северозападния край на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Костинброд, при посочени граници и съседи, очертан с контур между точки А-Б-В-Г-Д-Е-А, оцветен с жълт цвят на скицата на вещото лице И. С., която е приподписана от съда и неразделна част от решението, като е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над площта от 180 кв.м. до претендирания размер от 186 кв.м. Съдът е осъдил ответната община да заплати на ищците сумата 1367 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ищците оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението на районния съд.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Костинброд, целият с площ 785 кв.м. в урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план 2325 в кв. 147 по плана на гр. Костинброд, ведно с разположените в имота 1 сгради. Сочат още, че първите три ищци - Е. С. Б., А. Д. М. и Г. Д. Д. притежават общо ½ ид.ч., а Р. А. К. – другата ½ ид.ч. от имота по силата на продажба с н.а. № 168, том 13, дело № 2094/15.06.1964 год. и наследяване от Д. С. Б., починал на 09.12.2005 год. и А. С. К., починал на 21.03.1995 год. Имотът е представлявал дворно място и къща с площ 544 кв.м., съставляващо имот пл. № 1478, от който 524 кв.м. са включени като основа на парцел I-1478 в кв. 144 по плана на града от 1961 год., целият с площ 780 кв.м., с неуредени сметки за придаваемите се 256 кв.м., а останалите 20 кв.м. се отчуждават. С декларация от 1964 год. регулационните сметки за 56 кв.м. са уредени, а останалите 200 кв.м. са придадени към северозападната част на имота им от имот, навиращ се между две улици и имот пл. № 1478.

На 27.08.1965 год. е одобрен архитектурен проект за узаконяване на преустройство и пристройка към жилищната сграда и е издадено строително разрешение № 85/08.10.1965 год., която е законно построена именно в тази част на парцела. От момента на закупуване на имота – 15.06.1964 год. до настоящия момент същият е ограден и първоначално бил владян от наследодателите на ищците, а след тяхната смърт – от ищците в границите по кадастрална карта и кадастрални регистри. Ответната община им оспорвала правото на собственост върху процесната площ по съображения, че в имота на ищците попада общински имот – публична собственост с площ 186 кв.м. – придаваемо място от улица, което не е заплатено по надлежния ред. Това обуславя и правния интерес на ищците от предявените установителни искове за признаване правото им на собственост върху имота.

Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че общината е собственик на процесната площ, по отношение на която не е могла да тече придобивна давност в полза на ищците, респ. техните праводатели, тъй като същата е част от улица /уширение/ - елемент от транспортната инфраструктура, който по силата на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС и чл. 8, ал. 3 от ЗП е публична общинска собственост. Сочи още, че тази площ е била придаваема по плана от 1961 год. към процесния парцел, но дължимото обезщетение не е било заплатено, поради което с изтичането на сроковете по §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен ДРП е прекратено автоматично, а придаваемите части са се върнали в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. Моли съда да отхвърли исковете изцяло, като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

С с н.а. № 168, том 13, дело № 2094/15.06.1964 год. на нотариус при СНС Д. С. Б. и А. С. К. са закупили дворно място с площ 544 кв.м., при съседи Ц. К., от две страни улици и Д. Б., съставляващо имот пл. № 1478, от които 524 кв.м. са включени като основа на парцел I-1478 в кв. 144 по плана на гр. Костинброд, целият с площ 780 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите 256 кв.м., като останалите 20 кв.м. от него се отчуждават.

По делото не се спори, а и видно от приложените по делото скици, в имота са построени две сгради-близнаци, които условно са наричани „източна“ и „западна“ част от „двудомка“. Западния близнак е построен съгласно представения проект от 1965 г. и издадено разрешение за строеж № 85 от 1965 г. за сграда от 79 кв.м., описана в разрешението 2 като „пристройка“. Най- вероятно източната част – близнак, е построена преди този момент и е възможно това да е жилищната сграда, намираща се в имота при продажбата му през 1964 г. Тези жилищни сгради са разделени между наследодателите на ищците А. К. и Д. Б. през 1974 г. с представения договор за доброволна делба, при което първият получава западния близнак, а Б. -източния. В имота е построена и друга жилищна сграда от 36 кв.м., намираща се по северната граница на имота, като за нея е издадено разрешително за строеж от 1975 г. /за стопанска сграда от 24 кв.м./.Издаден е протокол № 125/14.08.1974 год. за строителна линия и ниво от Община Костинброд. Западният близнак попада частично в спорната част, която се претендира да е придобита от ищците чрез давностно владение.

Видно от приложените по делото удостоверения за наследници първите три ищци са наследници по закон на Д. Б., починал на 09.12.2005 год., а ищцата Р. К. е наследница по закон – дъщеря на А. К., починал на 21.03.1995 год.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. И. С. от 18.04.2024 год. кадастралният и регулационен план на гр. Костинброд, действащ към датата на издаване на приложения по делото нотариален акт от 1964 год. е одобрен със заповед № 1410/1961 год. и заповед № 480/1962 год. Дворното място е съставлявало основната част на парцел I1478 в кв. 144 по плана на гр. Костинброд, целият с площ 780 кв.м. Закупената част с площ 544 кв.м. е частта от имот пл. № 1478, за който е отреден парцелът, а част от него с площ от 20 кв.м. са били предвидени за отчуждаване за улица с ок. 609-610 /тясна ивица от южната граница на имота/. С цел урегулиране на парцела е имало придаваема част с площ 256 кв.м., която не е описана в нотариалния акт. Според данните от кадастралния план към парцел I1478 се придават 56 кв.м. от имот пл. № 1476, сметките за които са уредени към 1964 год. и 200 кв.м. от път с уширение, без имот с планоснимачен номер. В източната част на парцела има изградена едноетажна масивна сграда, а на границата с имот пл. № 1476 се намира паянтова стопанска сграда. Одобрени са строителни книжа – архитектурен проект № 116/27.08.1965 год. за узаконяване преустройство и пристройка към жилищна сграда и строително разрешение № 85/08.10.1965 год. От скица от 24.10.1972 год. е видно, че тази пристройка е реализирана и тя се намира към западната фасада в частта от имота, която се е предвиждала да се придаде от пътя. Процесният имот съгласно одобрената кадастрална карта със заповед № РД-18-42/13.08.2021 год. на изпълнителния директор на АГКК е част от поземлен имот с идентификатор ***. При огледа на място и направените от вещото лице снимки се установява, че техническата инфраструктура на улиците на място е реализирана и не се засяга от съществуващите огради. Претендираната площ е показана на скицата на вещото лице в контура между букви А-Б-В-Г-Д-Е-А, оцветена в жълт цвят.

Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 29.04.2024 год. на скицата към заключението в червен цвят е обозначена частта от парцела по отменения план, която по действащия план е извън границите на УПИ.

Според показанията на св. В.Х. – собственик на имот пл. № 2304, намиращ се на югозапад от процесния имот /от другата страна на улицата/, последният е собственост на ищците по наследство от Д. и А., като същият бил застроен още през 1964 год. Границите на 3 имота им откъм улицата никога не са променяни, като от 1972 год. оградата е една и съща и не е местена. Имотът се намира на ъгъла на улиците „Варна“ /от юг/ и “Спартак“ /от север/.

Улицата никога не е минавала през оградения имот на ищците. През всички години от придобиването на имота същият се е ползвал само от наследодателите на ищците, а след това – от последните, без общината или други лица да са оспорвали собствеността им.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Костинброд, като процесната част е с площ 180 кв.м. и е заключена в контура между букви А-Б-В-Г-Д-Е на комбинирана скица на вещото лице С. по приетата съдебно-техническа експертиза.

Правният интерес от предявения ищците извличат от обстоятелството, че ответната община оспорва правото им на собственост върху имота като публична общинска собственост – част от уличното пространство, която е била придадена към имота на ищците, но за която не е заплатено обезщетение. С оглед това предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че ищците са собственици на процесния имот на основание наследство и давностно владение. Установи се от приложения нотариален акт и приетата експертиза, че наследодателите на ищците са закупили дворно място с площ от 544 кв.м., съответстващо на имот пл. № 1478, от който е образуван парцел I-1478 в кв. 144 /основата на парцела/ по плана на гр. Костинброд от 1961 год. При образуването на парцела към него са придадени и 256 кв.м., от които 200 кв.м. – „път с уширение“, показан със син цвят на скицата към заключението на вещото лице, както и 56 кв.м. – триъгълник на север от тази площ, която е била придадена от имот пл. № 1476 /същата не е предмет на делото/. Придадената площ е и фактически заета със съгласието на общината, която е издала строително разрешение за построяването на западния близнак именно в процесната част от имота. С приемането на последващия ДРП от 1983 год. западната граница на парцела е променена и същата минава по линията между букви В-Г на скицата на вещото лице на л. 65 по делото, като от парцела е изключена единствено площта – триъгълник, обозначена в червен цвят на същата скица. Процесната площ, показана с жълт, е останала в границите на парцела, като от показанията на разпитания свидетел се установи по безспорен начин, че урегулираните границите на имота откъм улицата никога не са променяни, като от 1964 год. оградата е една и съща и не е местена, а имотът винаги е владян от ищците и техните наследодатели в същите граници. Неоснователно е и възражението на ответника, че по отношение на процесния имот не е могла да тече придобивна давност поради статута на имота - публична общинска собственост. Това е така, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи по безспорен начин, че техническата инфраструктура на улиците на място е реализирана, като те не попадат в процесния имот и по никакъв начин не се засягат от съществуващите огради. От датата на сключване на договора за покупко-продажба на частта от дворното място с площ 4 от 544 кв.м., наследодателите на ищците са завладели целия парцел I-1478 с площ 780 кв.м., включително процесната площ от 180 кв.м. и са я придобили с изтичане на 10-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (отм.), действал към момента на одобряване на регулационния план на гр. Костинброд от 1961 год. собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Така предвиденото придобивно основание се съпровожда от прекратително условие, въведено чрез § 72, ал. 2 ППЗПИНМ - ако до деня на предложението (нареждането) за изменението придаденият имот не е бил зает по законния ред или дължимото за него обезщетение не е било изцяло или отчасти изплатено. В този случай проектът за нов регулационен план се изработва въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, като придобитото по регулация право на собственост върху придадените към имота части от съседни недвижими имоти се погасява. Същото разрешение възприема и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.), според който при изменение на дворищно-регулационен план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. Въпросът може ли да се придобива собственост върху придадено по регулация място чрез владение в продължение на десет години е разрешен и със задължителна съдебна практика с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС на РБ. Съгласно това тълкувателно решение дворищно-регулационният план следва да се счита приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), т. е. ако към датата на откриване на производство за изменение на дворищната регулация придадените имоти са заети по законоустановения ред /чрез доброволно отстъпване по чл. 111 от ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) или чрез заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части/. В решението е прието, че независимо от различието, касаещо предпоставките за стабилизиране на последиците от отчуждителното действие на отменената регулация - по ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ (отм.) е необходимо само изпълнение на условията за заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 на чл.