Определение № 968 от 22.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 968 гр. София, 22.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100507492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.М.Л.Л. от САК - процесуален представител н а Н. В. В. срещу Определение № 19078/30.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 48013/2022 г. по описа на СРС, 53 с-в, с което е оставено без уважение искането за изменение в частта за разноските по реда на чл.248, ал. 1 ГПК на решение № 6363 от 24.04.2023 г. постановено от СРС, 53 с-в.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът е приложил неправилно материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Следвало е съдът да присъди разноски за адвокатско възнаграждение по предоставената безплатна правна помощ в размер на 2223.00 лв. в тежест на ищеца.

Доколкото съдът е присъдил с постановеното решение на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата 557 лв. в полза на адвокат М.Л.Л. от САК - процесуален представител на Н. В. В., отправя искане за присъждане допълнително на сумата 882.24 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ******* с правоприемник Юробанк България АД, ЕИК *******, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима. Разгледана по същество, съдът намира 1 същата за основателна в една част. Съображения:

Отговорността за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност, като съдът се произнася, само ако е надлежно сезиран.

С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските.

Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между тях е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане.

В случая предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК са уважени в една част с постановеното решение № 6363 от 24.04.2023 г. по гр.д.

№ 48013/2022 г. по описа на СРС, 53 с-в. С оглед указанията на чл.81 ГПК и изхода на спора съдът е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в размер на 557.00 лв.

При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. Адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, се определя с оглед субективното съединение на искове върху целия обжалваем интерес, съобразно правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя по правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет с оглед вида, съответно цената на иска и инстанцията на осъществено процесуално представителство. Уважената част от иска, респективно отхвърлената част от иска, са от значение за това дали насрещната страна дължи заплащане и до какъв размер от вече определеното адвокатско възнаграждение

В случая с оглед изхода на спора и предвиденото в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ответника адвокат М.Л.Л. от САК е дължимо възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 834 лв.

2

С обжалваното определение, СРС е приел, че искането направено от процесуалния представител на ответника с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Настоящият състав намира, че в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдена допълнително сумата 277 лв. за оказаната безплатна правна помощ с оглед указания минимален размер в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да бъде уважена в една част, като постановеното определение се отмени за сумата 277 лв. дължима допълнително за оказаната безплатна правна помощ на ответника пред първата инстанция.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 19078 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 48013/22 г., по описа на СРС, 53 с-в, в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М.Л.Л. от САК, за осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в производството пред първата инстанция за разликата от 557.00 лв. до сумата 834.00 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., БНП Париба П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №*******, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *******, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, с правоприемник Юробанк България АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат М.Л.Л. от САК допълнително сумата от 277.00 лв., адвокатско възнаграждение за осъществена защита на ответника Н. В. В., ЕГН **********, над присъдените от първата инстанция 557.00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 19078 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 48013/22 г., по описа на СРС, 53 с-в, в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М.Л.Л. от САК, за осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в производството пред първата инстанция за сумата над 834.00 лв. до сумата 2223.00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4