Решение № 3192 от 11.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 11.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д. при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4836/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от С.Г.Д. с ЕГН:**********, чрез адвокат С.В. - ВАК, адрес.*** *****, против „*****” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 3005,92лв. представляваща главница платена на 07.11.2018г. без основание въз основа на фактура с №**********, издадена на 16.10.2017г., с падеж 06.11.2017г. - за недоставена от ответното дружество и непотребена от ищеца електроенергия в обект-недвижим имот находящ се в гр.*****, с кл.№ ***** и аб. № *****, което представлявало корекция на сметка/преизчисления/ за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г., в следствие на извършена проверка на 22.02.2017г. и сума от 305.60 лв. платена без основание, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 3005, 92лв. по гореописаната фактура, за периода от падежа на фактурата - 06.11.2017г. до момента на плащането й 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. - датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 85Д2лв. държавна такса, както и 200лв. адвокатско възнаграждение, съгласно което е издадена заповед на 1108Д2.02.2019г. по ч.г.д. №1293 по описа на ВРС за 2019г.

48 с-в.

Претендира за присъждане и на сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителен иск, навеждайки следните фактически твърдения: Клиент е на ответното дружество „Е.П." АД, ЕИК: ********* за пренос, доставка и потребление на електрическа енергия, на адрес: гр.*****, с кл.№ ***** и аб. № *****. Твърди, че при проверка в деловодството на ответното дружество установил, че има задължение към дружество „Енерго - про продажби" АД в общ размер на 3311.52лв. на основание издадена фактура с №**********, издадена на 16.10.2017г. - 3005,92лв. и лихва за забава - 305.60 лв. за гореописаните имот и абонатен номер, което представлявало корекция на сметка/преизчисления/ за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г., в следствие на извършена проверка на 22.02.2017г., без да му е разяснено на основание.

Твърди, че на 07.11.2018г. под страх от спиране на подаване на електроенергия от ответника на гореописания адрес, е заплатил без основание в полза на ответното дружество сумата в общ размер на 3311.52лв. в брой, на касата на „Български Пощи" ЕАД гр.Белослав, ул."Крушево", видно от приложените по делото доказателства, а именно оригинал от касов бон, на основание фактура №**********, издадена на 16.10.2017г. с падеж 06.11.2017г. с главница в размер на 3005.92 лв. и претендирана от ответника лихва за забава в размер на 305.60 лв. Твърди, че сумата от 305.60лв. е заплатена, тъй като „Енерго - Про Продажби" АД е претендирало плащане на неустойка под формата на лихва за забава, начислена върху главницата от 3005.92лв. за периода от падежа на фактурата до момента на плащането й, а именно от 06.11.2017г. до 07.11.2018г. Твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.01.2019г., въз основа на което е образувано е ч.г.д. №1293 по описа на ВРС за 2019г.48 с-в по което съда се е произнесъл с Разпореждане 6327 и е издал заповед за изпълнение на парично вземане 1108/12.02.2019г. Твърди, че ответното дружество е възразило досежно дължимостта и с Разпореждане 8222 постановено по същото дело съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е връчено на 28.02.2019г.

Счита, че процесната сума е платена изцяло без правно основание по следните съображения: Оспорва електромерът, посочен в процесните протоколи да е отчитал консумираната от него ел.енергия. Сочи, че той лично не е присъствал при извършената проверка на СТИ и не е бил представляван от никого. Счита, че протокола не притежава никаква обвързваща стойност по отношение на него, тъй като е частен свидетелстващ документ. Оспорва реалното ползване на начисленото му количество ел.енергия. Оспорва извършената корекционна процедура.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Енерго Про Продажби” АД оспорва изцяло предявения срещу него иск. Счита предявения иск за изцяло неоснователен, поради наличието на правно основание за възникване на оспорваното материално право. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. В резултат на направените констатации е извършена корекция на количеството потребена ел.енергия в сметката на абоната, за което ответникът е издал дебитно известие. Сочи, че корекционната процедура има законово основание, тъй като корекционните клаузи в Общите условия са валидни и действителни. На базата на тези клаузи е извършена корекция, съобразно относимата за конкретния случай методика. Счита, че правилната експлоатация на средството за търговско измерване е задължение и на потребителя, като негов ползвател. Не оспорва заплащането от страна на ищеца на процесната сума. Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 1293/2019г на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на С.Г.Д. против "Е.П.” АД за посочените в исковата молба суми.

Видно от Констативен протокол №1102785/21.02.2017г. за техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление, находящ се в *****с клиентски

№***** и абонатен №*****, при проверката са установени следните показания на електромера: в регистър 1.8.1. са отчетени 007182 кВТч, в регистър 1.8.2. - 019959 кВТч, в регистър 1.8.3. - 007508 кВТч., а в скрит реигстър 1.8.4. - 020319 кВТч.

Представен

Констативен протокол №856/03.10.2017г. за метрологична експертиза от БИМ, Г.Д.

„МИУ" P.O.- Русе удостоверява, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Констатирано е, че електромерът не съответства на техническите характеристики, като при софтуерно прочитане, е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по четвърта тарифа (020319.1 кВТч.), която не е визуализирана на дисплея.

Видно от представено становище от 11.10.2017г. за начисление на електрическа енергия за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г., със същото е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 20319 кВТч. В становището е отразено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ- при наличие

СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението.

Представена фактура №**********, издадена на 16.10.2017г., с падеж 06.11.2017г., за сумата от 3005.92лв. удостоверява, че в обект на потребление за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г., за обект на потребление, находящ се в *****с клиентски

№***** и абонатен №*****, е служебно начислена като потребена ел.енергия такава, възлизаща на стойност в посочения размер.

От представен по делото касов бон, издаден от «Български поще»ЕАД се установява, че на 07.11.2018г. ищецът С.Д. е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 3311,52 лева по фактура №**********, издадена на 16.10.2017г., като в сумата освен глантото задължение по издадената от ответното дружество фактнура, той е заплатил и начислена му „неустойка“ – обезщетение за забава в размер на 305,60 лева.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е начислено количество ел. енергия след прочит на т. нар.

«скрит» регистър, в който се съхранява информация за количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 на електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически точно. Електромерът тип МТ 174 - „ISKRA ЕМЕСО" е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по трите визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1,1.8.2 и 1.8.3.

Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.4 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.

Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.4 не е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените показания по тарифа 1.8.4 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното количество ел.енергия в тарифа 1.8.4 да не е реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя. В същото време не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, полученото без основание подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума, като корекция на потребена и неотчетена ел. енергия, а ответникът, че такава му се следва на годно основание, като по делото не се спори, че ищецът е заплатил процесната сума.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия. Не се спори, че имотът, където е монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия. Не се спори, че ищецът е заплатила на ответното дружество, по издадената за корекция на сметката му за потребена ел. енергия.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, към датата на проверката и понастоящем е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ, с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г., на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.

Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.