Определение № 2983 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2983 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502858 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д. И., против Разпореждане № 26067 от 13.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 15135/2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорва се изводът на заповедния съд, че уговорката за договорна лихва е нищожна, като се поддържа, че релевантен критерий за прекомерно оскъпяване на кредита е ГПР, а не размерът на възнаградителната лихва, в какъвто смисъл е разпоредбата на 19, ал. 4 и 5 от ЗПК. Твърди се, че в случая размерът на ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва, поради което няма основание да се приеме клаузата за договорна лихва за нищожна. Изтъква се, че заявителят е търговец, който извършва дейност по отпускане на кредити, за да реализира печалба, като в конкретния случай е предоставил сумата без обезпечения и с висок риск на събираемост, което обосновава по-високи лихвени лимити. На следващо място се счита за неправилен подходът на съда да отхвърли заявлението в цялост предвид дължимостта на чистата стойност. Оспорва се правомощието на заповедния съд да извършва преценка за съществуване на вземането, като се счита, че за уважаване на заявлението е достатъчно представеното извлечение от счетоводни книги да е редовно от външна страна. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на частния жалбоподател, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 15135/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника И. И. В., ЕГН ********** от с.

Й.Г., общ. С., обл. Пловдив за заплащане на сумата от 658,92 лв. – главница, договорна (възнаградителна) лихва в размер на 284,61 лв. за периода от 25.04.2023 г. до 22.07.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 102,33 лв. за периода от 25.04.2023 г. до 15.08.2024 г., 1 ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими на основание извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит № 4053311721/24.06.2021 г.

С Разпореждане № 26067 от 13.09.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел договора за потребителски кредит за нищожен с оглед размера на възнаградителната лихва от 930,18 лв., надвишаваща размера на отпуснатата сума – 884,18 лв., и срока на договора, както и предвид липсата на доказателства за извършените плащания по договора за кредит, което не позволява да се установи чистата стойност на кредита.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите. Именно такава проверка е извършил заповедният съд, като е преценявал действителността на клаузата за договорна (възнаградителна) лихва.

Направената от заповедния съд съпоставка между размера на отпуснатата в заем сума и размера на уговорената възнаградителна лихва, както и констатацията, че възнаградителната лихва надхвърля стойността на главницата, води до категоричния извод за недействителност на клаузата, доколкото същата накърнява установените в практиката критерии за добросъвестност, равнопоставеност и еквивалентност в гражданския и търговски оборот. Вярно е, че заявителят е търговец, който сключва по занятие договори за кредит, но това не бива да е за сметка на потребителя, който несъмнено е по-слабата страна в договорното правоотношение и поради това се ползва със засилена защита.

Високият размер на възнаградителната лихва не може да бъде обоснован с твърдения от частния жалбоподател висок риск от несъбираемост на вземанията предвид липсата на обезпечения по договора за потребителски кредит. Присъщо на дейността по кредитиране е извършване от кредитната институция на предварително проучване за кредитоспособността на кредитополучателя и възможността да бъде отказано предоставянето на кредит при установен висок риск за неплатежоспособност на кредитополучателя или отпускане на кредита след предоставяне на надлежно обезпечение. Преценката за сключване на договора за кредита и условията по него са част от свободата на договаряне, с която разполагат и двете страни в правоотношението.

Клаузата за възнаградителна лихва, освен накърняваща добрите нрави, е и неравноправна, тъй като води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, поставя в значително по-неблагоприятно положение потребителя и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест от поемане на задълженията по договора. Нищожността на клаузата води до нищожност на целия договор за кредит, тъй като възнаградителната лихва е един от съществените елементи на този вид правоотношения и не би могло да се очаква договорът да бъде сключен без нищожната клауза.

Нищожността на договора за потребителски кредит прави безпредметно извършването на проверка за редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги на банката, каквито възражения излага частният жалбоподател.

При констатиране на нищожност на договора за потребителски кредит искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като бъдат приспаднати извършените плащания. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, за заповедния съд остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а 2 въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Като е достигнал до същите правни изводи заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26067 от 13.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 15135/2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3