Решение № 60 от 25.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Благоевград, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20221200900261 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск от А. и В. Т.и за осъждане на ответника Г.Ж.Е. , ЕАД, да заплати на „Банска ДСК“, АД, сумата от 68 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2022 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 382, ал.

2 от КЗ.

Ищците - А. и В. Т.и - сочат, че Г.Ж.Е. е правоприемник на ЗАД ,С.Б.

АД. Сочат, че са наследници на Й.С. Т. , която е била сключила договор за кредит Експресо от 26.10.2017г. със С.Ж.Е. АД , на стойност 100 000 / сто хиляди / лв. Кредитът е ипотечен за погасяване на действащи кредитни задължения измежду които и към Банка ДСК. Според договора за кредит наследодателят им е бил длъжен и е сключил застраховка „Живот“ в полза на банката за целият срок на договора. Като застраховател е ЗАД С.Б.. По същият договор наследодателката им е заплащала вноските по съответната застрахователна полица в банката кредитор по сметката, по която е заплащала кредита. На 19.03.21г. Й.С. Т. починала от Ковид 19 в болница. В законовият срок уведомили банката и застрахователя за нейната смърт и поискали от застрахователя да изплати кредита, тъй като е настъпило застрахователното събитие, което покрива този застрахователен риск. Уведомили и двете страни. Застрахователят отказал да заплати на банката неоснователно и 1 немотивирано. Затова те са встъпили в дълга на майка си.,който към датата на смъртта й възлизал на 68 000 лв. лева. Моли да се осъдите ответника за сумата от 68 000 лева със законната лихва за забава и за направените разноски.

Конституираната като съищец Банка ДСК, изразява становище за незаконосъобразност на конституирането й да участва по делото, както и за неоснователност на иска. Моли да не се осъжда за разноски.

Ответникът не оспорва, че Й.С. Т. е включена в групата на застрахованите лица по

Групов договор за застраховка на кредитополучатели/съдлъжници на „Експредбанк“ АД (сега „Банка ДСК“ АД) с подписаното от нея Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Смъртта на застрахования обаче счита, че представлява изключен застрахователен риск. Съгласно Изключените рискове, посочени в Сертификата, за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. Сочи, че на 11.03.2020 г. СЗО обявява заразата със SARS-Co V2, т. нар. Covid-19 вирус за пандемия, като същата е обявена и в България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването. В случай че не приеме горепосочения изключен риск, се твърди, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние. Твърди, че е налице основание за застрахователя да откаже изплащане на застрахователна сума заради наличието на предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, от които е последвала смъртта на застрахования. Не спори, че след смъртта на Й. Т., наследниците й са предявили претенции за изплащане на застрахователна сума пред „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Оспорва иска и по размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците - А. и В. Т.и са наследници на Й. Славчова Т.. Приживе наследодателката им, като кредитолучател и В. Т. като съдлъжник са сключили със С.Ж.Е. АД договор за ипотечен кредит за потребителски нужди № 312 на стойност 100 000 /сто хиляди/ лв. за погасяване на действащи 2 кредитни задължения на кредитолучателя съотв. към С.Ж.Е. АД по договор за кредит Експресо № 503338 от 26.10.2017 г.; към ОББ АД; към Банка ДСК; към Уникредиг Кънсюмър Фай ненсинг, за погасяване на овърдрафт и на кредитна карта на кредитополучателя към Уникредит Булбанк АД ; както и за погасяване на действащо кредитно задължение на съдлъжника към С.Ж.Е. АД по договор за кредит Експресо № 503338 от 26.10.2017 г.

Според договора за кредит кредитополучателят е бил длъжен и на основание чл. 443, ал. 1 от КЗ е дал своето съгласие да е застрахован член съгласно условията на застрахователна полица за кредитна застраховка „Живот със застраховател ЗАД С.Б.. За целта Й. Т. е подписала заявление за застраховане валидно като застрахователен сертификат с ъ с С.Б., АД, което е подписано и от застрахователя. Според съдържанието му застрахователят покрива изброените рискове в срока на индивидуалното застрахователно покритие, измежду които е и риска смърт на застрахованото лице в резултат на злополука или заболяване. Изрично е посочено, че за всички видове покритие, определени в договора не са покрити преките или косвени последствия и реултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. Според чл. 14, т. 1 от Общите условия по групова застраховка „Живот на кредитополучатели/съдлъжници на С.Ж.Е. АД изключените рискове и лимитита на отговорността на застрахователя са посочени в заявлението за застраховане валидно като застрахователен сертификат.

Правоприемник на С.Ж.Е. АД е Банка ДСК /съищец/, а на С.Б., АД е Г.Ж., ЕАД - ответник по делото.

На 19.03.21г. Й.С. Т. почива в болница от Ковид 19. Това се установява от заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, в която вещото лице е анализирало и обобщило събраната по делото и приета като доказателство медицинска документация досежно здравословното състояние на Й. Т..

Вещото лице сочи, че на 22.2.21 г. Й. Т. е постъпила за лечение в обособено Ковид отделение на Университетка многопрофилна болница С.Е. С. с положителен PCR тест за Ковид – 19 вирусна инфекция. Приета е за лечение на основното заболяване Ковид -19 вирусна инфекция, а като придружаващи заболявания са установни анамнестично Артериална хипертония 1 степен, Дисипидемия /нарушение на мастната обмяна/, 3

Тиреодит на Хашимото. Вследствие на прилаганото медиК.тозно лечение и апартна вентилация е настъпило стабилизиране на клиничното й състояние, но без подобрение в посока оздравяване. Към 25-ия ден от болничния престой е настъпило повторно влошаване, извършена е повторна интубация. Въпреки приложеното комплексно лечение влошаването на състоянието на 19.3.21 г. е завършило със смъртта й. Придружаващите й заболявания, сочи експерта, не са били определяни като животозастрашаващи. За непосредствената причина за смъртта на Т., посочва остра сърдечна и дихателна недостатъчност, настъпили вследствие на вирусна инфекция, като причинителя на вирусната инфекция е бил доказан с антигенен тест Ковид -19. Продължава вещото лице като сочи, че между вирусната инфекция и настъпилата смърт има пряка причинно следствена връзка. Такава с установените придружаващи заболявания няма, тъй като те нямат отношение към настъпването на смъртта на Т.; те не участват в генезата на смъртта й, не представляват конкурентна причина за смъртта й и не са в пряка причинно-следсвена връзка с нея.

Не се спори, че в законовият срок ищците са уведомили банката и застрахователя за нейната смърт и са поискали от застрахователя да изплати кредита, тъй като е настъпило застрахователното събитие, което покрива този застрахователен риск, но застрахователят е отказал.

Установено е, че на 11.03.2020 г. Световната здравна организация /СЗО/ обявява заразата със SARS-Co V2, т. нар. Covid-19 вирус за пандемия, тъй като заболяването е засегнало повече от една страна на повече от един континент. Същата е обявена и в България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването.

Предвид така приетите за установени факти, съдът счита, е предявеният косвен иск на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 382, ал.

2 от КЗ, за неоснователен. Установи е, че ищците са наследници на кредитополучателя и като такиви са кредитори на „Банка ДСК“, АД, по отношение задължението на банката да претендира изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по сключен договор за застраховка „Живот“ със застрахованото лице -кредитополучател, в нейна полза; както и че банката е бездействала и не е упражни л а имуществените си права спрямо застрахователя. Нормата на чл. 382, ал.1 КЗ предвижда При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на 4 застрахователното събитие застрахователят да отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогА.ата част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Застрахователят е отказал да заплати застрахователната претенция, като счита, че е налице непокрит риск от застраховката, а именно настъпило събитие - епидемия Ковид 19, която била причина за настъпилата смърт на застрахованото лице.

Възражението на ответника е, че не е покрит риска, съдът счита за основателно, предвид установената за причина за смъртта на Й. Т. - Ковид, 19, заразата, от която вирусна инфекция, по време на смъртта й - 19.3.2021 г. е обявена в страната ни за епидемия.

Според уговореното със застрахователя не са покрити преките или косвени последствия и реултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия.

Неоснователен е довода на ищците за неравноправие на клаузата от Общите условия по смисъла на чл. 143, ал. 1,т. 6 от ЗЗП. Очевидно ищците имат предвид не клауза от Общите условия, в които видно от съдържанието им няма клауза изключваща риска на застрахователя, а имат предвид клауза от застрахователния сертификт, в която са изброени обстоятелствата, преките и косвени последствия, от които и съотв. резултати са без застрахователно покритие.

Съгл чл. 143, ал. 1ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключван с потребител във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На основание ал.

143, ал. 2,т. 6 ЗЗП неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. В конкретния случай и предвид уговорената разпоредба не е налице неравноправност, тъй като не е налице възможност за застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, напротив – обявяване на епидемията не е в зависимост от 5 едноличната преценка на застрахователното дружество, а е в зависимост от решение, което е взето от СЗО респ. за страната от Народното събрани е.

Следователно уговорката поражда действие между страните. По изложените съображения съдът счита иска за неоснователен и като такъв го отхвърля.

Самостоятелно основание за отхвърляне на иска е и липсата на доказателства за размера но дължимата сума към Банка ДСК към датата на смъртта на Й.Т., която според ищците възлиза на 68 000 лв., от която сочат в последното с.з., че половината са я платили.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът осъжда ищците Т.и да заплатят на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ определя на 200 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.

382, ал. 2 от КЗ съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения иск от А. Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** за осъждане на ответника Г.Ж.Е. , ЕАД, с ЕИК 131272330 да заплати на „Банска ДСК“, АД, с ЕИК 121830616 сумата от 68 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2022 г. до окончателното й плащане. Осъжда А с е н Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** да заплатят на Г.Ж.Е., ЕАД, с ЕИК 131272330 сумата от 200 лв,. представяваща юрисконултско възнаграждение.