Акт от 05.06.2019, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 209 гр. Габрово, 05.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1954 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу П.Н.А., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 624.73 лева - главница по сключен договор за паричен заем № 2640185 от 14.09.2016 г. с „Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, сумата 54.82 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2016 г. до 14.04.2017 г., сумата 313.20 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, сумата 56.17 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 15.04.2017 г. до 29.12.2017 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 23/2018 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът излага, че на 14.09.2016 г. между „Изи

Асет Мениджмънт" АД като заемодател и П.Н.А. като заемател е сключен договор за паричен заем № 2640185, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричен заем в общ размер на 750 лева, а последният се е задължил в срок до 14.04.2017 г. да върне сума в размер на 833.25 лв., ведно с договорната лихва на 15 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 55.55 лева всяка (включваща първоначална главница и договорна лихва).

На следващо място заемателят съгласно уговореното между страните не представил на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора в 3-дневен срок от подписване му и на същия била начислена неустойка за неизпълнение, която се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Сочи, че към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 313.20 лева.

Посочва, че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 14.04.2017 г., като заемополучателят бил извършил плащания по заема в общ размер на

277 лева.

Излага, че ответникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 56.17 лева за периода от 15.04.2017 (датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем) до датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2017 г.

Твърди, че на 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. с

Приложение № 1 към него, по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договора за паричен заем е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното предложение за сключване на договор за паричен заем и договор за паричен заем № 2640185 от 14.09.2016 г. подписан от ответника П.Н.А. се установява, че последният е получил от „Изи Асет Мениджмънт” АД сума в размер на 750 лева, която се задължил да върне на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка с размер от 55.55 лева, като първа погасителна вноска е с падеж 30.09.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 14.04.2017 г.. Уговорен е годишен лихвен процент - 35 %, ГПР – 40.80 %, като общата сума за плащане е 833.25 лева. С подписването на договора страните са се съгласили с част от отпусната сума да се погаси изцяло задължението на ответника по друг договор за заем № 2555151 в размер на 228.78 лева, като заемополучателят е декларирал, че е получил остатъка от сумата по договора.

В чл. 4 от договора, страните се споразумели заемателят в тридневен срок да предостави едно от посочените обезпечения 1). двама поръчители, отговарящи на условията на чл. 4, ал.1, т. 1 от договора за заем или 2). банкова гаранция при условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за заем. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 391.50 лева, платима на разсрочено плащане заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на 26.10 лева. Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащане на някоя погасителна вноска, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и извлечение от приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца.

Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 23 по описа за 2018 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение.

В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

С постигане на съгласието между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, оформено в сключения формален договор за цесия от 16.11.2010 г., са настъпили целените правни последици и носител на вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало „Агенция за контрол на просрочени задължения " ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********/.

За да породи сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор.

Следователно, правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.

Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор.

Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – „Изи

Асет Мениджмънт” АД, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. С решение

№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника.

Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от стария кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата молба и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу П.Н.А. произтичащо от договор за паричен заем № 2640185 от 14.09.2016 г., е ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски заем № 2640185 ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 15 двуседмични вноски, с размер от 55.55 лева всяка, включващи съответната договорна лихва и разходи, определени на годишна база.

Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.