Определение № 567 от 20.12.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Ловеч, 20.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно наказателно дело № 20214300600540 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК

Подадена е частна жалба от Б. МЛ. Ш., ЕГН **********, с.Кирчево, ул.

„А.С. чрез служебен защитник адв. ИР. С. КР., АК – Ловеч, гр.Ловеч, ул.

„Търговска“ № 1 срещу определение, обективирано в Протокол № 796 от 02.12.2021 г. по НОХД № 20214310200460 по описа на РС – Ловеч, с което не са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимията Б. МЛ. Ш. и на пострадалия.

В жалбата са формулирани и обосновани доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че в обвинителния акт в частта относно субективната страна на престъплението се съдържа единствено изявлението, че се касае за евентуален умисъл и определянето на този вид умисъл, като не са изложени абсолютно никакви конкретни факти и обстоятелства, които водят до този извод на прокурора . В жалбата се навеждат доводи, че макар излагането на факти и обстоятелства относно субективната страна на престъплението в обвинителния акт (ОА) не е част от изложените реквизити по чл.246 НПК, то съдът е следвало да приложи стандартите, дадени в ТР 1

2/2002 на ОСНК на ВКС, а именно т.4. „в обстоятелствената част на ОА задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“. Излага съображения, че не става ясно кои общественоопасни последици вероятно е предвиждала подсъдимита. Счита, че съдът неправилно е приел, че това е съществено отстранимо процесуално нарушение, неспазвайки разрешенията на ВКС като по този начин районният съд се е произнесъл с неправилен акт и не е прекратил съдебното производство. Моли съда да отмени атакуваното определение като вместо него постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушение при изготвянето на обвинителния акт.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило писмено възражение от страна на прокурора или частния обвинител и граждански ищец или неговия повереник.

Окръжен съд - Ловеч преценява въззивната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно специалната норма на разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НПК, регламентираща реда за разглеждане на частната жалба и частния протест, при отмяна на първоинстанционното определение въззивната инстанция няма правомощие да върне делото на съда за ново разглеждане, а е длъжна да се произнесе по съществото на частната жалба или частния протест.

Разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК е неприложима по силата на препращащата норма на разпоредбата на ал. 3, чл. 345 НПК, тъй като цитираното по-горе особено правило изключва приложението на общото такова въз основа на принципа lex specialis derogat legi generali.

Съгласно чл.345, ал.3 вр. чл.314 НПК предмет на въззивната проверка в настоящото производство е правилността на цялото определение, независимо от основанията посочени в жалбата, за разлика от разпоредбата на чл. 269 ГПК. Ето защо настоящият състав се произнесе по валидността на цялото атакувано определение.

2

След като се запозна с наведените в жалбата доводи, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, Окръжен съд - Ловеч преценява, че не са нарушени процесуалните правила. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, не са ограничени правата на подсъдимия нито досежно изготвяне на ОА- да научи за какво престъплeние е привлечен в това качество и основанията, посочени в чл.249, ал.4, т.1 НПК. Ето защо атакуваният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон, следва да бъде потвърден и съдопроизводствените действия по делото да продължат.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Районна Прокуратура – Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Б. МЛ.

Ш. от с.Кирчево, обл.Ловеч, за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. По така внесените материали е било образуван НОХД 460/21 г. по описа на РС Ловеч.

На 02.12.2021г. е било проведено разпоредително заседание, в което защитникът е изложил доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата при изготвяне на ОА. С определение от 02.12.2021г., съдебният състав на Районен съд– Ловеч е отхвърлил възраженията на защитата, като е приел, че внесеният обвинителен акт съдържа всички факти и обстоятелства, посочени в чл.246, ал.3-3 НПК. В мотивите е конкретизирано,че формата на вината не е сред задължителните изисквания, на които следва да отговаря обвинителен акт, поради което искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Посочил е, че субективната страна на престъплението се извежда на базата на обективните факти, които подробно са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като прокурорът е уточнил, че става въпрос за евентуален умисъл. Ето защо е приел, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия като се е позовал на ТР 2/2002 ОСНК на ВКС.

Видно от обвинителния акт (л.6 от НОХД 460/21 по описа на РС 3 Ловеч) са описани конкретни какви факти и обстоятелства досежно деянието („в това време Ш. влязла в магазина“, „А.Б. й извикала „чакай ма, заслужаваш ли да видиш детето““, “Обвиняемата бутнала с ръце А.Б.“, „вследствие на упражнената сила, последната паднала....“, „при падането си....ударила дясното си рамо и усетила болка“, „от СМЕ ....., че е причинено изкълчване на дясната раменна става.....“).

Дадена е правна квалификация на деянието – деецът е „осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК“.

Направен е правен извод („от субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл..... Обвиняемата е съзнавала.....“) за формата и вида на вината, при гореизложената фактическа обстановка. В диспозитив на овинителния акт е записано, че „на 06.02.2021г. с.Кирчево....умишлено причинила средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става......-пристъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК“. Следователно предвид описаните факти и обстоятелства, прокурорът е внесъл сезиращ акт, който съдържа изискуемите реквизити по описание на деянието от обективна и субективна страна.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно следва да се разбира, Нарушението на правото на защита на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество е съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК. В разпоредбата на чл.246 НПК изчерпателно посочва кои са реквизитите на обвинителния акт и неговата структура като в обстоятелствената му част се посочват – престъплението, мястото, времето и начина на извършване, пострадалото лице, вредите.

Съгласно ТР 6/19.02.2018г. по тълк.д. № 6/2017 на ОСНК на ВКС , съображенията на ОСНК на ВКС в ТР № 2/2002г. относно недостатъците на обвинителния акт, даващи основание за връщане на делото на прокурора, намират приложение по новия НПК и не са загубили своята актуалност, въпреки законодателните промени.

4

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, довели до ограничаване на правата на подсъдимия за бланкетно формулираното основание по извършване на деянието при евентуален умисъл- чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Прокурорът правилно е описал всички факти – какво се е случило в магазина, кога, кои лица са били там, какви действия са извършени, какъв е резултатът. Това е квалификацията на деянието от обективна страна или т.нар. факти и обстоятелствата.

В останалата част обвинителният акт съдържа правни изводи на прокурора, че деянието, въз основа на описаната фактическа основа, е извършено при условията на евентуален умисъл. Съжденията на прокурора относно умисъла на престъплението е правен извод, изведен от доказателствения анализ и доказателствените изводи. Съгласно ТР 6/19.02.2018 г. по т.д. № 6/2017 на ОСНК на ВКС , не е постановено изискване към прокурора да анализира доказателствата и да излага подробна аргументация от него за правна квалификация на деянието и същото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за връщане на делото.

В наказателния процес, подсъдимият и неговият защитник се бранят срещу фактите, а не срещу правните изводи на прокурора. В хода на съдебното следствие фактическата обстановка може да се измени и да се преквалифицира обвинението в по-леко. Ето защо неоснователно е възражението в частната жалба, че липсват факти и обстоятелства относно субективните признаци на деянието. Прокурорът в пълна степен е описал фактите по делото, въз основа на който е направил правен извод за наличието на умисъл.

Разпоредбата на чл.249, ал.2 вр. ал.3 НПК определя връщане на делото на прокурора, когато са допуснати съществени грешки, които са отстраними в хода на досъдебното производство , а не такива които са отстраними в хода на съдебното производство. Нарушенията във връзка с правния извод за умисъла се отстраняват в хода на съдебното следствие по събиране и оценка на доказателствения материал, с оглед принципа за непосредственост (л.18 НПК). Както се казва в ТР № 2/07.10.2002г. по тълк.д. № 2/2002 на ОСНК на ВКС „за конкретизация на престъплението е достатъчно в 5 постановлението да се посочат времето и мястото на извършването му, в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата правна норма от особената част на НК“.

Тези доводи обосновават извода на съда, че твърдяното от частния жалбоподател нарушение не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 249, ал.

4, т. 1 НПК. Тя визира допуснатите в хода на досъдебното производство отстраними процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия, които налагат връщане на делото на прокурора (когато обвиняемият не може да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език).

Въззивната инстанция приема, че атакуванато първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, тъй като не се констатираха наличие на отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Ето защо определение, обективирано в Протокол № 796 от 02.12.2021 г. по НОХД № 20214310200460 по описа на РС – Ловеч , с което не са констатирани допуснати на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия, следва да бъде потвърди.

По изложените съображения на основание чл. 345, ал. 2 в р . ч л . 338 НПК, Окръжен съд – Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в Протокол № 796 от 02.12.2021 г. по НОХД № 20214310200460 по описа на РС – Ловеч , с което не са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

6

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7