Решение № 76 от 25.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. П., 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

М. П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от М. П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500102 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1030 от 11.07.2023г., изменено в частта му за разноските с Определение №8 от 03.01.2024г., постановено по гр.дело №1493/2022г. по описа на Окръжен съд-П., Д. И. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ЖК“Т.“, бл.289, вх.А, ет.1, ап.4, е осъден да заплати на В. Г. Б. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ЖК“Т.“, бл.292, вх.А, ет.7, ап.4, обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания от нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на горната трета на лявата подбедрица, довело до множество счупвания на двете кости на подбедрицата /голям и малък пищял/, за което е постановена присъда по НОХД №7665/2018г. от Районен съд-П., в размер на 30000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 40000лв. е отхвърлен като неоснователен, а 1 искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 03.06.2017г. до 24.03.2019г. е отхвърлено като погасено по давност; Д. И. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ЖК“Т.“, бл.289, вх.А, ет.1, ап.4, е осъден да заплати на адв.Я. Х. Р. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.П., ул.“Х.Г.Д.“№431, ет.3, сумата от 1397,50лв. възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ за производството по делото; Д. И. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ЖК“Т.“, бл.289, вх.А, ет.1, ап.4, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-П., сумата в размер на 1650лв., представляваща държавна такса и разноски за вещи лица за производството по делото; В. Г. Б. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ЖК“Т.“, бл.292, вх.А, ет.7, ап.4, е осъден да заплати на Д. И. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ЖК“Т.“, бл.289, вх.А, ет.1, ап.4, разноски в размер на 507,50лв. за производството по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Д.

И. К., който чрез пълномощника си адв.М. Г. го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер над 10000лв. до присъдения от 30000лв. със законна лихва с конкретни доводи за неправилност, свързани с преценката на доказателствата, приетото за установено от фактическа страна и прилагането на чл.51,ал.1 и ал.2 и чл.52 от ЗЗД, и претендира за отмяната му в обжалваната част и за отхвърляне на иска за разликата над 10000лв. до присъдения размер от 30000лв. на обезщетението със законна лихва, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Ответникът по жалбата В. Г. Б. е депозирал чрез пълномощника адв.Я. Р. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност относно липсата на съпричиняване и обстоятелствата от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, като е заявено искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски за въззивното производство.

Въззивна жалба против решението е подадена и от В. Г. Б. чрез пълномощника му адв.Я. Р., посредством която то се атакува в отхвърлителната му част за разликата над присъдения размер на обезщетението от 30000лв. до пълния предявен от 40000лв. с доводи за 2 неправилност, касаещи липсата на съпричиняване и преценката на обстоятелствата от значение за действително претърпените неимуществени вреди и определянето на справедлив размер на обезщетението, като се претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска в пълния му размер от 40000лв., ведно със законната лихва от датата на увредата 27.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба Д. И. К. е подал чрез пълномощника адв.М. Г. писмен отговор, с който оспорва същата като бланкетна и излага съображения относно съпричиняването на вредоносния резултат и приложението на чл.52 от ЗЗД, претендирайки за отхвърлянето й и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от В. Г. Б. против Д. И. К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 40000лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие нанесена му от него средна телесна повреда, изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на горната трета на лявата подбедрица, довело до множество счупвания на двете кости на подбедрицата /голям и малък пищял/, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД №7665/2018г. по описа на Районен съд-П., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увредата 27.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди със същата присъда ответникът да е признат за виновен и в това, че на 03.06.2017г. в гр.П., като проявил жестокост по смисъла на чл.7,ал.2,т.1 от Закона за защита на животните към гръбначно животно – куче от мъжки пол, порода „американски питбул териер, на име Нерон, прострелвайки го с пистолет „Макаров“, му причинил трайно увреждане – огнестрелно нараняване в областта на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на крайника, като деянието е извършено на публично място, в присъствието на малолетното лице И. Б. и непълнолетното лице А. Б.а, и по начин опасен за хора и животни, съставляващо престъпление по чл.325б,ал.2,т.2,пр.1 и т.3,пр.1,2 и 3 вр. ал.1 от НК. Сочи да е преживял изключително тежко внезапното му прострелване, което станало пред очите 3 на децата му, при което се страхувал не само за собствения, но и за техния живот. Трагедията от случилото се била ужасна за него и променила завинаги живота му. Будел се нощно време и плачел от болка и стрес, започнал да страда от главоболие, болки в гърдите и безсъние, като изпитвал и продължава да изпитва силни болки от нараняванията и операциите за лечението им. Била му нужна повече от година докато се съвземе, като и до сега изпитва силни емоционални болки и страдания при спомена за случая.

Цялото семейство разчитало основно на неговите трудови доходи и липсата на материална помощ му причинявала страдания. Станал по-затворен, ограничил социалните си контакти. Страдал от невъзможността да се грижи за двете им кучета, тъй като му било тревожно да пуска децата да ги разхождат сами.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция по размер. Поддържа, с оглед естеството на получените от ищеца наранявания, същият несъмнено да е имал неприятни преживявания, съставляващи подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, но, съобразно описаните в исковата молба фактически основания, размерът на претенцията да е несъответен на посочените в нея неимуществени вреди, а справедливият такъв да е от 8000лв. Заявил е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,б.В от ЗЗД по отношение на претендираната законна лихва върху обезщетението, или дължима да е такава за периода от 25.03.2019г. до 02.06.2022г. – датата на подаване на исковата молба, с оглед и на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, основаващо се на твърдения инцидентът между страните да е възникнал поради факта, че той е насъскал кучетата си порода „американски питбул териер“ срещу него и съпругата му и не се е опитал да ги спре и овладее, като определя участието му на 50%.

С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на влязлата в сила присъда по приложеното НОХД №7665/2018г. по описа на Районен съд-П. и приетите заключения на СМЕ, че ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131,ал.1,т.9 и т.12, пр.1 вр.

4 чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК в това, че на 03.06.2017г. в гр.П. по хулигански подбуди и по опасен за живота на мнозина начин е причинил на ищеца средна телесна повреда – трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на горната трета на лявата подбедрица, довело до множество счупвания на двете кости на подбедрицата /голям и малък пищял/, вследствие на което той бил опериран по спешност с извършено открито наместване на фрагментите и фиксирането им с метални елементи, и е приложено медикаментозно лечение с антибиотици, антикоагуланти, симптоматични средства, като е изпитвал болки, които в острия стадий – от две до четири седмици след прострелването, са били поинтензивни, а при правилно протичане на оздравителния процес срокът за възстановяване е 7-8 месеца, каквото при ищеца е настъпило и към 19.05.2023г. костното срастване е приключило, а забавянето на зарастването е по причина на отлагането на костна тъкан под формата на мостове в местата на многофрагментните счупвания, дължащо се на експлозивното действие на проектила, предизвикало многофрагментно счупване с липси на костни фрагменти. Не е установено съпътстващо заболяване или предразположение на организма, което да води до по-трудно възстановяване и да оказва влияние върху интензитета и времетраенето на претърпените от ищеца болки и страдания от получената травма. Към настоящия момент целостта на костите и движението на крайника са възстановени и предстои изваждане на металните импланти по преценка на ортопеда. При ищеца е констатирана лека гонартроза на коленната става, един от възможните фактори за която е промяната на биомеханиката на засегнатия при огнестрелното нараняване в близост до коленната става крайник, с оглед и на липсата на такъв процес в другата коленна става при обичайно симетрично засягане на двете колена, ако не е конкретно травматично увреждане. Зачитайки и показанията на св.А.

Б.а-дъщеря на ищеца, досежно претърпените от него негативни преживявания от травмата, съдът е приел да са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. При определяне на размера на дължимото обезщетение е отчел характера на физическите увреждания, извършената оперативна интервенция и предстоящата втора такава за отстраняване на металните пластини, претърпените от ищеца болки и неудобства от физическо естество, продължителния възстановителен следоперативен период, необходимостта от чужда помощ и използването на 5 помощни средства за придвижване, временната неработоспособност за период от приблизително две години, негативните преживявания и силния стрес при прострелването, извършено в присъствието на децата му, както и настъпилото към момента пълно възстановяване на целостта на костите и движението на крайника, с оглед на които обстоятелства е определено обезщетение от 30000лв. Прието е за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като обстоятелствата, на които се основава, са обхванати от пределите на присъдата, която е задължителна за гражданския съд, а, според същата, се касае за извършено при условията на пряк умисъл деяние, което само по себе си изключва възможността за съпричиняване от страна на пострадалия, а и при решаването на въпросите дали е налице извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, както и съставлява ли деянието престъпление, каква е правната му квалификация, подлежи ли подсъдимия на наказание и какво наказание да се определи, наказателният съд разглежда дали са налице обстоятелства, които изключват вината или обществената опасност на деянието, и, за да постанови присъдата, е изключил да се касае за случайно деяние или за действие при неизбежна отбрана или превишаване на пределите й или за действие в състояние на афект по смисъла на чл.132,ал.1 от НК, в противен случай би възприел друга правна квалификация на престъплението. В обобщение е прието, че повдигнатите от ответника възражения са в предметния обхват на постановената присъда и е недопустимо преразглеждането на посочените от него обстоятелства, поради което не е необходимо да се обсъждат събраните за тях гласни доказателства.