Определение № 967 от 13.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. София, 13.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601200 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1200 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 4162 за съдебно заседание на 21.09.2023 г. по ЧНД № 4196/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 26-ти състав е оставена без уважение молбата на осъдения турски гражданин Т. А. за условно предсрочно освобождаване – тъй като съдът е приел, че няма достатъчно доказателства за поправянето му предвид продължителния застой в процеса на положителната промяна у осъдения (снижаване на риска от рецидив за три години само с три точки, макар и стойността на този риск да е ниска; освобождаването на осъдения от работа на основание чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС поради показано от него негативно отношение към трудовата дейност) и непостигането все още на устойчива и постоянна положителна промяна.

Определението е обжалвано, в срок, от упълномощения защитник на осъдения, с искане за отмяна на определението на СГС и постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения. Защитникът смята, че е доказано поправянето на осъдения чрез досието на му, съдържащо данни: за промяна на 25.05.2022 г. на режима на изтърпяване от първоначалния строг в общ и за преместване на 18.10.2022 г. на осъдения в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ); за четирикратното му награждаване от 19.02.2021 г. до 24.03.2023 г.; за ниска стойност на риска от рецидив – първоначално 25 точки и към момента 21 точки; за необоснованост на оценката на затворническата администрация за осъдения.

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

1

С влязло в сила на 15.05.2020 г. определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело турският гражданин Т. А. е бил осъден на шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба от 100 000 лв. за извършено на 16.08.2018 г. на ГКПП Капитан Андреево престъпление по чл.

242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК чрез подбуждане и подпомагане на извършителя на незаконно пренасяне през границата на страната (от Турция в България) на 18.813 кг хероин на стойност 1 222 845 лв. – особено големи размери и особено тежък случай; с определение от същата дата е постановено съобразно чл. 68, ал. 1 от НК осъденият да изтърпи преди това наказание отделно и изцяло наказанието лишаване от свобода за 10 месеца при първоначален строг режим, наложено му на 26.08.2015 г. за извършено на 24.08.2015 г. на ГКПП Дунав мост Видин – Калафат престъпление по чл. 280, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Осъденият А. е постъпил в затвора на 29.01.2020 г., като от 21.01.2021 г. изтърпява наказанието лишаване от свобода за шест години и осем месеца за контрабандата на наркотици.

Съобразно първоначалния доклад за осъдения от 11.06.2020 г., той не осъзнава в пълна степен факторите, допринесли за криминалното му поведение и не осъзнава вредата, която е могъл да причини. Рискът от повторение на престъпното поведение е определен като нисък – 25 точки. Като проблемни зони са отчетени: отношението към правонарушението (неосъзнаване в пълна степен на криминогенните фактори и неосъзнаване на потенциалната вреда от престъплението му); начинът на живот и обкръжение (криминално обкръжение, безразсъдно и рисково поведение); уменията за мислене (неразпознаване на проблемите в цялост и възможната им повторяемост в бъдеще). Рискът от вреди за обществото е определен като висок – предвид естеството на извършеното престъпление.

Съобразно последващ текущ доклад от 14.06.2021 г., няма промяна в стойността на риска от повторение на престъпното поведение, а рискът от вреди за обществото е определен вече като среден.

Съобразно следващ текущ доклад от 30.06.2022 г., рискът от рецидив е намален на 21 точки; рискът от вреди за обществото се определя отново като среден; положителни промени са отчетени в отношението към правонарушението и начина на живот и обкръжение.

Съобразно последния актуален доклад от 03.07.2023 г. (ЧНД, л. 3-6), леко повишение на дефицита продължава да има в същите три зони по първоначално посочените начини: непълно осъзнаване на криминогенните фактори в поведението и потенциалната вреда за обществото; криминално обкръжение, безразсъдно и рисково поведение; неразпознаване в цялост на проблемите и възможната им повторяемост в бъдеще. В трите проблемни зони са отчетени положителни промени, като според затворническата администрация е необходимо затвърждаване на тези промени, което означава неприключил поправителен процес.

Съобразно експертната оценка от 20.09.2022 г. на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, проблемна продължава да бъде зоната „отношение към правонарушението“, тъй като осъденият все така не осъзнава потенциалните рискове за обществото от подобни престъпления и не вижда глобалността на проблема.

Осъденият е награждаван четири пъти - на 19.02.2021 г., на 18.06.2021 г., на 20.10.2021 г. и на 24.03.2023 г.

Първоначалният му строг режим е заменен с общ на 25.05.2022 г.; на 27.09.2022 г. е преместен от затвора в затворническо общежитие от открит тип.

От 30.06.2020 г. му е възлагана работа като строителен работник, но на 30.05.2023 г. е освободен от работа на основание чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС, което означава отрицателно отношение към трудовата дейност.

За времето си на престой в затвора е показал сдържано и добронамерено поведение към останалите в групата и относително добро поведение към затворническата администрация.

2

Съобразно чл. 439а, ал. 2 от НПК, основна формална доказателствена тежест за наличието, темпа и етапа на поправителния процес у осъдения има становището на затворническата администрация, изразено в оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС. Тази оценка към момента сочи на наличен процес на положителни промени у осъдения, но – все още неприключил и с бавен темп, т.е. без да е постигната такава устойчива и трайна промяна в личността на осъдения, която да гарантира негово законосъобразно поведение в бъдеще и извън въздържащите условия на затвора. Безспорно е налице добро поведение на осъдения в затвора – но това е и дължимото от него поведение, а вторият посочен в чл. 439а, ал. 1 от НПК фактор за преценка относно наличието на положителна промяна – отношението към труда, в случая е в ущърб на осъдения предвид основанието за освобождаването му от работа съобразно заповед без данни да е била обжалвана или отменена.

Предвид изложеното, позицията на въззивния съд съвпада с тази на първоинстанциония съд относно първата предвидена от чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване – дадени от осъдения доказателства за поправянето му: налице е поправителен процес, но неприключил и с бавен темп, т.е. все още не е налице хипотеза за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Възраженията на защитника във въззивната жалба срещу обосноваването на затворническата администрация представляват по естеството си оспорване на всяка от преценките на служителите на затвора относно осъдения. Следва да се отчете обаче, че авторите на докладите и оценките на осъдения са ги изготвили като проява на изпълнение на техни конкретни задължения като държавни служители и въз основа на преките им впечатления за продължително време относно осъдения, а процесуалният закон е придал именно на тези оценки основна доказателствена сила; следва да се отчете и фактът, че осъденият все още не е показал осъзнаване на голямата потенциална опасност за обществото на деянието му – разглеждано на фона на вида, количеството и стойността на контрабандирания наркотик, а такова осъзнаване е първичен ключов фактор за постигане на целяната устойчива трайна положителна промяна в личността на осъдения.

В заключение: обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, т.е. правилно, а подадената срещу жалба – неоснователна.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 4162 за съдебно заседание на 21.09.2023 г. по ЧНД № 4196/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 26-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения турски гражданин Т. А. за условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3