Решение № 1453 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330203140 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 2 5-1030-002704/ 14.05.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Пловдив, с което на А. П. З., ЕГН:

**********, от с.******, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява в съдебна зала лично, като се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се сочи, че жалбоподателят е бил ударен от друг автомобил и е потеглил бързо, за да го настигне и потърси правата си. Жалбоподателят е подал заявление за настъпилото ПТП, поради което пълномощника моли съда да приеме, че е жалбоподателя е действал при крайна необходимост по реда на чл.8 от ЗАНН. Предвид на това счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено изцяло. Претендира за разноски.

Въззиваемата страна – Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.04.2025г. в 12:31 часа в гр.Пловдив, на бул.“България“ кръстовище с бул.“Северен“ било установено, че жалбоподателя А. З. управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ****, лична собственост като извършил следното нарушение: Не ползва пътя по предназначение, като водача чрез форсиране на двигателя, рязко подаване на газ, съзнателно извежда задвижващите колела от сцепление, което води до необходимост да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху автомобила.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 104Б т.2 от ЗДвП и на жалбоподателя А. З. бил съставен АУАН серия GA № 3266261/14.04.2025г., въз основа на който и обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя Г. Х., от чиито показания се установява, че в деня на нарушението се движели със служебен автомобил и на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Северен“ видели лек автомобил „Хонда“, който бил на изхода на кръговото кръстовище, подал рязко газ, завъртял гуми и се включил агресивно между колите. Последвали автомобила и го спрели след около 100м., тъй като имало много коли. Шофьорът обяснил, че гонил някого, който го бил ударил малко преди да влезе в кръговото движение. От показанията на свидетеля се установява, че по автомобила имало следи от удар, след което проверили документите на водача и му съставили АУАН.

В качеството на свидетел бе разпитан И. Н., от чийто показания се установява, че се возел в полицейския автомобил заедно със св.Х. и и на кръговото движение на бул.“България“ и бул.“Северен“ видял автомобила на жалбоподателя, който бил изфорсиран от водача, завъртял гуми и потеглил към моста на р.Марица. След това спрели автомобила, като колегата му Х. разговарял с водача, след което бил съставен АУАН, в който св.Н. се подписал като свидетел.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети двустранен протокол за настъпило ПТП, 3 броя документи от ДЗИ, касаещи заверка на щета, 2 бр. докладни записки, 2 бр. обяснение, заявление за издаване на протокол за ПТП, декларация, 2 броя писма. Съдът кредитира изцяло цитираните писмени доказателства, както и приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства, кредитирани от съда.

Предвид на събраните по делото доказателства Съдът приема, че по 2 несъмнен и категоричен начин се установява, че на процесната дата 14.04.2025г. в 12:31ч. жалбоподателят А. З. е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ***, лична собственост в гр.Пловдив, като на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Северен“ се движел в кръгово движение, като подал рязко газ, извадил гумите от сцепление и се включил между движещите се автомобили. Причина за това поведение била, че малко преди навлизането му в кръговото движение автомобилът на жалбоподателя бил ударен от друг автомобил, поради което жалбоподателят тръгнал да го гони и увеличил скоростта си на движение. Поведението му било забелязано от полицейски служители, които го последвали и спрели. При проверката жалбоподателят обяснил причината за поведението си, което било възприето от служителите, но му съставили АУАН за констатираното от тях. В хода на съдебното следствие се събраха както гласни, така и писмени доказателства, от които се установява, че действително с автомобила на жалбоподателя е настъпило ПТП, което явно го е мотивирало да ускори движението си и да се опита да догони другият участник в ПТП-то. Управляваният от жалбоподателя автомобил се движел в кръгово движение и при ускоряване на скоростта е загубил сцепление на задвижващите колела, след което се включил между движещите се автомобили. Това движение обаче не е било демонстративно и с цел да създаде опасност за другите участници в движението, а жалбоподателят се е опитал да догони друг автомобил, който е предизвикал ПТП с автомобила на жалбоподателя, с цел да изясни причината за това. Предвид на изложеното съдът приема, че жалбоподателят е действал в условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН, поради което извършеното от него не представлява административно нарушение. Движението му е било по пътното платно, не е предизвикал опасност за другите участници, като единствено ускоряването на скоростта и преминаването на автомобила през кръгово движение е довело до изваждане от сцепление на задвижващите колела на автомобила, което не може да бъде прието като неизползване на пътя по предназначение.

Предвид на това съдът приема, че неправилно административният орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.104Б т.2 от ЗДвП, тъй като приема, че е налице действие при крайна необходимост от страна на жалбоподателя.

Така административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е вменил на жалбоподателя деяние, което последният не е извършил, тъй като поведението му не отговаря на вмененото му нарушение, а се дължи на други обективни факти – опит за догонване на МПС, което е предизвикало ПТП и ускоряване на автомобила при преминаване през кръгово движение.

Ето защо така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя. Такава претенция е направена с жалбата и в 3 съдебно заседание от пълномощника. В съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие сключен за процесуално представителство и обжалване на процесното наказателно постановление между жалбоподателя и адв.Т. Т., в който е договорено възнаграждение в размер на 1000лв., които били платени в брой при сключването на договора.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че искането на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, е основателно и следва да бъде уважено в пълния предявен размер, предвид размера на наложените административни наказания глоба и лишаване от права. Предвид на това въззиваемата страна ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1000лв., представляваща направени разноски за пълномощник.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-002704/ 14.05.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Пловдив, с което на А. П. З., ЕГН:

**********, от с.***, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – ПЛОВДИВ да заплати на А. П. З., ЕГН:

**********, от с.**** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4