Определение № 214 от 26.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Шумен, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500059 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.Б. чрез юрисконсулт И.Н.рещу разпореждане № 2664/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 20243620101614 на РС – Нови пазар, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. А. А. за сумите от 140.86лева – договорна лихва и 74.20 лева – лихва за забава. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 5 от ЗЗД наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая договора за кредит, от който са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, можел да продължи действието си и без договора за допълнителни услуги, поради което заповедния съд е следвало да отхвърли само претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми. С оглед изложеното, моли съда да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20243620101614 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“....“ №25, офис сграда 1

Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.Б. чрез юрисконсулт Б.Л.Д., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. А. А. с ЕГН ********** за заплащане на следните суми:

800.00 лв. – главница; 140.86лв. – договорна лихва за периода от 07.03.2024 г. до 07.11.2024 г.; 736.47 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.03.2024г. до 07.11.2024г.; 74.20 лева – лихва за забава, начислена за периода от 08.03.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit № 9042-00171168/01.02.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9042-00171168/01.02.2024г., сключени между „Микро Кредит“ АД и Х. А. А. с ЕГН **********, като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 01/21.06.2024г. към рамков договор за продажба на вземанията от 30.03.2023г.

С обжалваното разпореждане № 2664/31.12.2024 г., по ч.гр.д. № 20243620101614 на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 140.86лв.

– договорна лихва за периода от 07.03.2024 г. до 07.11.2024 г.; 736.47 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.03.2024г. до 07.11.2024г.; 74.20 лева – лихва за забава, начислено за периода от 08.03.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 27.12.2024г. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като размерът на ГПР многократно надвишава допустимия по закон, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 800.00 лева – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.12.2024г. до изплащане на вземането. По отношението на вземането за сумата в размер на 736.47 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.03.2024г. до 07.11.2024г., за да го отхвърли е приел, че в случая не се касае за допълнителни услуги, а за действия свързани с усвояването и управлението на кредита, което е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и с клаузите договорени в договора явно се заобикаля законните забрани и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, същите се явяват нищожни.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя обжалва разпореждането, само в частта с която, е отхвърлено заявлението за сумите в размер на 140.86лева – договорна лихва и 74.20 лева – лихва за забава. В останалата част разпореждането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в 2 договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни.

Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да 3 съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Видно от представения договор за заем и приложенията към него е, че в случая в ГПР не са включени всички разходи по кредита, а при включването им, действителният им размер, значително надвишава допустимия от закона. В представения договор за допълнителни услуги към договора заем, за предоставен пакет допълнителни услуги, заемополучателя е следвало да заплаща за този пакет допълнително вноска от 81.83 лева месечно, за целия срок на договора за кредит. Освен нищожна, като противоречаща на закона /чл.10а, ал.2 от ЗПК/, както правилно е приел първоинстанционния съд, тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. Разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което очевидно не е направено и води до нарушаване на изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при подписване на договора кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването му и е бил поставен в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, с оглед на което, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г. І т.о., Р №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./.

Ето защо, като е отхвърлил, заявлението в обжалваните му части за претендираните лихви, заповедния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит.

Водим от горното, Шуменският Окръжен съд