Решение № 261665 от 11.03.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2469/2020
- Вид
- Решение № 261665
- Подписан
- 11.03.2021
- В сила
- 23.04.2021
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.35б, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35в · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35в, ал.1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35в, ал.1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35в, ал.1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4в · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4в · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4в · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22, ал. 4 · Закон за Конституционен съд
- чл. 150, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл.7 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 2469 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 308400 от 22.12.2019 г., постановено по гр.д. № 78325/2018 г. на СРС, I ГО, 41 състав, Република България, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на „Б.С.“ ЕООД, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ, сумата от 9 351, 59 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържани в периода 01.01.2014 г. – 31.08.2014 г. такси за производството на ел.енергия от слънчева енергия, настъпили вследствие действия на народни представители от 42-ро Народно събрание, извършени на 04.12.2013 г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на §6, т.2 и т.3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2014 г., с които се създават чл.35а, ал.1, 2, 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), ведно със законната лихва от 08.12.2018 г. до погасяване на задължението. Искът е отхвърлен за разликата над 9 351, 59 лв. до пълния предявен размер от 10 713, 03 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 526, 31 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 57, 17 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника – държавата.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като спорът е неподведомствен на гражданския съд. Ищецът е предявил иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържани такси в резултат на упражняваната от страна на Народното събрание законодателна власт. В тази връзка счита, че извън правомощията на органите на съдебната власт е да осъществяват контрол за законосъобразност на актове, съставляващи упражняване на законодателната власт от Народното събрание. Поддържа, че държавата не може да носи отговорност за своята нормотворческа дейност, като последната не може да се счита за противоправна, тъй като произтича от държавния суверенитет и конституционните правомощия на законодателния орган. Поддържа, че законодателят е установил облекчен ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания в ЗДТ и ДОПК, който ред не е изчерпан от ищеца, като последният не разполага с възможност да претендира възстановяване на събраните държавни такси като вреди от деликт. С обявяване на противоконституционност на съответните разпоредби от ЗЕВИ не отпада публичноправният характер на развилото се правоотношение, по което е възникнало задължението за заплащане на процесната такса. Поддържа доводи за недопустимост на решението в обжалваната част и по съображения, че държавата не е процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като няма качеството възложител по отношение на народните представители от 42-рото НС. Държавата отговаря за вреди от законни актове или действия на нейни длъжностни лица, но в лицето на съответния правосубектен държавен орган. Счита, че надлежен ответник по предявения иск се явява Народното събрание, което притежава самостоятелна правосубектност, а не държавата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като не изяснява въпроса за наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и в частност – в какво се изразява деянието, кога и от кого е извършено, в какво се изразява неговата противоправност, доколкото не се сочи конкретна правна норма, която ответникът да е нарушил, налице ли е причинна връзка между противоправното поведение на ответника и твърдените имуществени вреди. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд не е обсъдена вината като елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника. Счита, че обявяването на противоконституционност на закон само по себе си не обуславя възникването на гражданска отговорност за държавата по отношение на частноправни субекти. Такава последица от обявяването на противоконституционност от страна на Конституционния съд не е предвидена в закон. Обявените за противоконституционни норми спират да се прилагат занапред, решението на КС има действие занапред, без обаче да възниква гражданска отговорност за вреди, подлежащи на обезвреда по исков ред от гражданския съд. Счита, че не се установява удържаните на ищцовото дружество суми от страна на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да са били получени от ДКЕВР. Счита, че неправилно в обжалваното решение възражението за погасителна давност е било прието за неоснователно, като излага съображения, че неправилно е бил определен началният момент, от който тече давността. Счита за неоснователни оплакванията за нарушение на правото на ЕС. Излага съображения, че предявеният главен иск се явява неоснователен, както и че неоснователни се явяват и предявените в условията на евентуалност искове. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, евентуално – да го отмени, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца „Б.С.“ ЕООД, с който оспорва същата. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението, мотивирани със съображения за неподведомственост на спора на гражданските съдилища; наличие на облекчен ред за възстановяване на удържаните суми; липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Счита за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за неправилност на решението в обжалваната част, за което развива подробни съображения. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ за заплащане на сумата от 10 713, 03 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от такси по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ, обявен за противоконституционен с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на РБ, удържана в периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност ищецът претендира сумата от 3 675, 67 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – като получена без основание от ответника за периода 01.07.2014 г. – 31.08.2014 г., евентуално – на основание чл.59 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а се установява и от ангажираните писмени доказателства, че през исковия период ищецът е оперирал фотоволтаична електроцентрала „ФтЕЦ Б.“, находящ се в с. Петрово, Община Сандански, с инсталирана мощност 100кWp, въведена в експлоатация на 20.06.2012 г. с разрешение за ползване № ДК-07-Бл-93/20.06.2012 г., изд. от Началника на РО „НСК“-Благоевград при РДНСК „Югозападен район“.
По делото е представен договор за изкупуване на електрическа енергия № 254/25.06.2012 г., сключен между „Б.С.“ ЕООД в качеството на продавач и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД в качеството на купувач, по силата на който продавачът доставя на купувача, а последният купува произведената електрическа енергия от „ФтЕЦБ.“ на преференциални цени, определени в договора.
Между страните не се спори, че на 04.12.2013 г. народните представители от 42-рото Народно събрание са приели §6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал.1,2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал.1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4 в ЗЕВИ, а съгласно нормата на чл.
35а ЗЕВИ от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от цената на произведената енергия.
Представени са 8 броя удостоверения за удържана такса по чл.35б, ал.1 ЗЕВИ, от които се установява, че за произведената и изкупена от „ФтЕЦБ.“ и изкупена от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД електрическа енергия е удържана такса, както следва: за м.01.2014 г. – в размер на сумата от 453, 02 лв.; за м.02.2014 г. – в размер на сумата от 944,85 лв.; за м.03.2014 г. – в размер на сумата от 1 173, 07 лв.; за м.04.2014 г. – в размер на сумата от 1 121,66 лв.; за м.05.2014 г. – в размер на сумата от 1 649, 23 лв.; за м.06.2014 г. – в размер на сумата от 1 695, 53 лв.; за м.07.2014 г. – в размер на сумата от 1 865, 76 лв.; за периода 01-09.08.2014 г.
– в размер на сумата от 448, 48 лв.
Представено е писмо изх. № Е-12-00-278/09.07.2019 г. на Председателя на КЕВР с приложена към него справка за преведени суми от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД по сметка на КЕВР, от които се установява, че таксата по чл.35б ЗЕВИ в размер на сумата от общо 9 351, 60 лв. е била удържана и внесена по бюджетна сметка на КЕВР, а постъпилите в Комисията средства са били прехвърлени към централния бюджет.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от вещото лице Пенка Делчева, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за исковия период ищцовото дружество е произвело 94 403 KWh електроенергия, като за ежемесечните количества е издало фактури с получател „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на обща стойност 64 278, 25 лв. От своя страна, „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е издало насрещни фактури за разходи за балансиране на електроенергийната система през м.06, м.07 и м.08.2014 г. на обща стойност 1 109, 47 лв. Извършено е прихващане между насрещните вземания, в резултат на което сумата, която е следвало да бъде заплатена на ищеца след прихващането, е в размер на 63 168, 78 лв. Реално заплатената от страна на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сума е в размер на 53 817, 19 лв.
Не е била заплатена сума в размер на 9 351, 59 лв., представляваща удържана от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД такса по чл.35б, ал.1 ЗЕВИ, която е била преведена в полза на КЕВР, както следва: на 14.04.2014 г. – 2 570, 93 лв., на 15.07.2014 г. – 4 466, 42 лв. и на 24.09.2014 г. – 2 314, 24 лв. Изводът на вещото лице се основава на банкови извлечения за извършени плащания на общите тримесечни суми към КЕВР, като е формиран извод, че общият сбор от всички производители по тримесечия, включително по процесните фактури, издадени от „Б.С.“ ЕООД, абсолютно съответства на общия сбор на платените суми по тримесечия към КЕВР.
Между страните не се спори, че с решение № 13 от
31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 1/2014 г., са обявени за противоконституционни §6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал.1,2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал.1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4в ЗЕВИ /ДВ,бр.109 от 2013г./.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение.
Главният иск е с предмет вземане, произтичащо от деликт, а евентуалните – за вземане от неоснователно обогатяване. Вземанията произтичат от граждански правоотношения – деликтно за главния, от неоснователно обогатяване – за евентуалните искове, като спорът относно съществуването им е подведомствен на гражданските съдилища. С обявяването на противоконституционността на чл. 35а и сл. ЗЕВИ отпада характерът на публично държавно вземане на платените от ищеца такси, поради което претенцията за връщането им от държавата обуславя подсъдност на спора на гражданските съдилища (в посочения смисъл – определение № 634/12.12.2017 г. по ч. т. д.
Разпечатката съдържа 35 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05d2ae49-9bd1-468d-bcd3-80c66a880597