Определение № 284 от 31.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500072 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано по повод частна жалба на Р. В. Б. – ******, ******, действащ ******* М.А.К., против Определение №1442/12.12.23г., постановено от Районен съд Несебър по ч.гр.д. №1368/23г., с което е прекратено производството по делото, поради липса на компетентност на българските съдилища.

Жалбоподателят моли Бургаския окръжен съд да отмени обжалваното определение. Счита, че определението противоречи на нормите на КМЧП, на Закона за наследството, на Договора между Република България и Съюза на съветските социалистически република /с правоприемник Руската федерация/ за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, действащ и към момента. Позовава се на нормите на чл. 89 ал. 2 и чл.91,т. 6 от КМЧП, според които наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират и приложимото право към наследяването урежда приеманото и отказа от наследство.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.14 КМЧП относно компетентността на българския съд и намира, че българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл.110 от ГПК и другите производства свързани с наследяването, когато част от имуществото на наследодателя се намира в Република България. Намира, че на осн. чл. 89 ал. 2 от КМЧП и предвид обстоятелството, че покойният наследодател В.Г.Б. е притежавал недвижим имот в Република България, то приложимото право относно наследяването на недвижимия имот е българското право.

Нормата на чл.91 от КМЧП посочва какъв е обхвата на приложимото право, като т. 6 от същата разпоредба посочва, че приемането и отказа от наследство се урежда съобразно приложимото право, т.е. българското право.

Жалбоподателят оспорва аргументите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 14 от КМЧП касае само искове по чл. 110 от ГПК, доколкото в нея се посочва, че касае и другите производство свързани с наследяването, когато част от имуществото на наследодателя се намира в Република България, какъвто е настоящия случай. Намира, че приеманото на наследството е производство свързано с наследяването, като същото се урежда по реда на чл. 49 и следващите от Закона за наследството и следователно именно българския съд следва да извърши процедурата по приемане на наследството.

1

За обосноваване на извода, че компетентен е българският съд, жалбоподателят се позовава на чл.35 т. 2 от Договора между Република България и Съюза на съветските социалистически република /с правоприемник Руската федерация/ за правна помощ по граждански , семейни и наказателни дела, според която по делата за наследяване на недвижими имоти са компетентни органите на правосъдието па договарящата страна на чиято територия се намират тези имота.

Анализира съотношението на нормите в глава девета от КМЧП касаещи наследствените отношения и конкретно чл. 89 ал. 2 и чл. 91 т.6 и нормата на чл.1 ЗН като специални към обща, за да обоснове извод, че специалните норми на КМЧП определят като местно компетентен българският съд в района, на който се намира недвижимия имот.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Несебър е подадена молба вх. № 11623/11.12.2023 г., от Р. В.

Б., гражданин на *****, роден на ********** г. в гр. *****, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. А. К., чрез адв. Радостина Николова от БАК. С молбата се иска от съда да бъде вписано приемане от страна на молителя на наследството, оставено му от починалия му баща В.Г.Б., по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗНасл. вр. чл. 14 от КМЧП, в особената книга на съда, като му бъде издадено и удостоверение. В молбата се посочва, че наследодателят В.Г.Б. бил ******, роден на ***** г. в гр. ******, починал на ******* г. в гр. *****, като притежавал недвижимо имущество на територията на Република България – апартамент № С704, находящ се на ет. 7, крило Сатен, к.к. „Емералд“, с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас. Представят се писмени доказателства в подкрепа основателността на искането и се аргументира компетентността на българския съд с приложение на разпоредбата на чл. 14 от КМЧП.

С обжалваното определение, НРС е анализирал нормите на чл. 49, ал. 1 от ЗН, касаеща приемане на наследство и тази на чл. 1 от ЗН, относно откриване на наследството. Позовал се е на твърденията на молителя и приложеното към молбата удостоверение за смърт, видно от които наследодателят Б. е бил чуждестранен гражданин – гражданин на *****, с място на държавна регистрация в *****, където е настъпила и смъртта му.

Поради това е приел, че не е компетентен да се произнесе по молбата за приемане на оставеното от него наследство. Намерил е, че чл. 14 от КМЧП предвижда международна компетентност за българските съдилища, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил *****, както и когато част от имуществото му се намира в Република България, но само по исковете по чл. 110 от ГПК - искове за наследство, за унищожаване или намаляване на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба, сред които не попада настоящия случай. Според НРС, в случая се касае до охранително производство и наследодателят е чужд гражданин, с гражданска регистрация в гр. *****, което не попада в приложното поле на чл.110 ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Според нормата на чл.14 КМЧП, българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 ГПК и другите производства, свързани с наследяване, когато част от имуществото на наследодателя се намира в Република България. Производството по реда на чл.49 ЗН – по приемане на наследство може да бъде квалифицирано като „друго производство, свързано с наследяването“, а безспорно част от имуществото на наследодателя се намира на територията на Република България. Съобразно нормата на чл.89, ал.2 КМЧП, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.

Според разпоредбата на чл.91, т.6 КМЧП, приложимото право към наследяването урежда и приемането и отказа от наследство. Анализът на горните разпоредби сочи, че макар наследодателят да е бил **** гражданин, който не е имал обичайно местопребиваване в Република, обстоятелството, че част от имуществото му се намира на територията на тази държава, обуславя компетентността на българския съд в 2 производството по чл.49 ЗН.

В този смисъл са цитираните от жалбоподателя Решение №505/22.01.2015 г. на СГС по в.гр.д. №8282/2014 и Определение №338/31.01.2013 г. на ОС - Варна по в.ч.гр.д. №3491/2012 г.

По същият начин е уреден въпроса и в Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики, за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с указ № 784 на държавния съвет от 15 април 1975 г. - дв, бр. 33 от 1975 г. – чл.35, ал. 2 постановява, че по делата за наследяване на недвижими имоти, са компетентни органите на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти, като предвид характера на договора – да уреди основните въпроси, касаещи предметния му обхват, думата „делата“ следва да се тълкува в широк смисъл.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че Районен съд Несебър е компетентен да се произнесе по молбата на Р. В. Б. – гражданин на ***** за вписване приемане на наследство по отношение на недвижим имот, находящ се на територията на Република България, оставено от баща му В.Г.Б. – ******.

Ето защо, определението на НРС, с което е отказал да се произнесе по искането, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на НРС за произнасяне по същество на искането.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл. чл.274, ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1442/12.12.23г., постановено от Районен съд Несебър по ч.гр.д. №1368/23г., с което е прекратено производството по делото, поради липса на компетентност на българските съдилища.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Несебър, за произнасяне по същество по молбата на Р. В. Б. – гражданин на *****, за вписване приемане на наследство по отношение на недвижим имот, находящ се на територията на Република България, оставено от баща му В.Г.Б. – ******.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3