Решение № 581 от 28.12.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Ловеч, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20224310101858 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод постъпила молба от И. И. М., И.

П. М. лично и като едноличен търговец, с фирма „И. М.-ИРИА“ и Р. Н. М., всички чрез адв. Н. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за отричане правота на изпълнение за част от вземане, предмет на принуда.

Ищците поддържат, че в производството по ч. гр. д. № 15/2017 г. на РС Ловеч срещу тях е издадена заповед за изпълнение за сумата от 98 133,80 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2017 г. до изплащането й, 147,00 лв. – такси за връчване на нотариална покана и разноски, като е допуснато незабавното й изпълнение и издаден изпълнителен лист.

Твърди се, че изпълнението на заповедта не е оспорено, а въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производството.

В изпълнителното производството на 25.01.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 09.02.2017 г. от ищеца М.. В производството е извършено проучване имуществото на длъжниците - ищци в производството и е наложен запор върху вземания от трети лица (банкови институции). Ищците поддържат, че след образуването на производството не са предприемани действия по принудително удовлетворяване на вземанията, предмет на производството, поради което възможността за принуда е 1 погасена.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат изпълнение за сумата от 15 000,00 лв., част от главница в размер на 98 133,08 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023 г., предмет на издадена заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15/2017 г. на Районен съд Ловеч, за която е издадена изпълнителен лист, поради погасяване по давност на правота на принуда.

Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в депозиран по делото отговор, признава, че в рамките на последните пет години след образуване на изпълнителното производството действията по изпълнение в него не са провеждани и възможността за събиране на вземанията със съдействие на държавата е погасена.

Първоначално претенцията за отричане право на принуда е заявена срещу „Алианц Банк България“ АД – кредитор в полза на който е признато правото на принуда и е издаден изпълнителен лист, а след заявено срещу него оттегляне, с определение от 16.08.2023 г., банката е заличена като страна в производството и на нейно място е конституиран да отговаря по иска „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В хода на делото ищците не участват лично, представляват се от адв. Д.

Н., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция и поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответниците не участват в хода на производството чрез свой представител и не изразяват становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна.

В полза на „Алианц Банк България“ АД, въз основа на заповед за изпълнение, по ч. гр. д. № 15/2008 г. на РС Ловеч е издаден изпълнителен лист, с който е разпоредено на длъжниците И. И. М., И. П. М. и Р. Н. М. да заплатя солидарно на кредитора („Алианц Банк България“ АД) сумата от 98 133,80 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2017 г. до изплащане на вземането и сторените разноски, включващи 147,00 лв. – такса за връчване на 2 нотариална покана, 1 965,63 лв. – държавна такса и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на подадена на 23.01.2017 г. молба от „Алианц Банк България“ АД и издаден в нейна полза изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15/2017 г. на РС Ловеч против И. И. М., И. П. М. и Р. Н. М. пред ЧСИ В. П. е образувано изпълнително дело № 90/2017 г. В молбата на съдебния изпълнител е възложено извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

След образуване на производството до длъжниците са изготвени покани на 25.01.2017 г. С тях те са поканени да заплатят сумите по издадения изпълнителен лист и са уведомени за наложени запори върху вземания.

Поканите са връчени на 08.02.2017 г. на Р. Н. М. и на 09.02.2017 г. на И. И. М. и И. П. М., видно от разписки към тях.

До банки в страната са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху вземания на длъжниците до размера на вземанията по издадения срещу тях изпълнител лист и разноските в производството. В рамките на образуваното изпълнително производството на 22.02.2017 г. е наложен и запор върху превозно средство, регистрирано на името на И. М. П., с рег. № ОВ 0995Т. Върху ангажирания по делото изпълнителен лист не са направени отбелязвания за събрани суми.

Между „Алианц Банк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е постигнато съгласи и сключен договор, с който първият прехвърля в полза на втория свои вземания, описани в приложение № 1. В приложение към договор, под № 552, е описано вземане по главница в размер на 98 133,80 лв. срещу И. И. М.. Старият кредитор е изготвил уведомление до длъжника И. М. за прехвърлянето на вземанията в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за отричане право на принуда за част от вземане по главница, с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Предявеният иск е допустим независимо, че отричаното вземане произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение.

За ищеца е налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че той не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК (признание в този смисъл ищците 3 са направили в исковата молба), с което издадената срещу него заповед за изпълнение се е стабилизирала, а той се позовава на нововъзникнали след това факти. Именно поради това пред него не е открит пътя за защита по чл.

424 ГПК. Той има правен интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл. 414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение.

Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за бездействие на взискателя и с изграден въз основа на тях извод за погасяване възможността за принуда към него.

Принудата срещу длъжниците е провеждана въз основа на издадена заповед за изпълнение, изпълнението на която не е оспорено. От данните по делото се установява, че тя е връчена на длъжниците на 08.02.2017 г. и 09.02.2017 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Срокът за подаване на възражение против изпълнението й е изтекъл на 28.02.2017 г.

(срокът е определен в редакцията на чл. 414 ГПК към датата на връчване на препис от заповедта за изпълнение, съгласно която той е 14 дни). След стабилизираното за вземанията по заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е започва да тече нова давност, която е петгодишна (чл.

117, ал. 2 ЗЗД). В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим, защото последиците на влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК относно вземането са приравнени на тези, които настъпват от съдебното решение за установяване на вземането по заповедта (чл. 416 ГПК).

Въз основа на издадения срещу длъжниците И. И. М., И. П. М. и Р. Н.

М. изпълнителен лист, по молба на кредитора „Алианц Банк България” ЕАД, на 23.01.2017 г. е образувано изпълнително дело № 90/2017 г. по описа на ЧСИ П.

Погасителната давност за вземането, предмет на принуда, е прекъсната с образуването на изпълнителното дело, тъй като в молбата на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ (молбата е била редовна и е прекъснала давността). Изпълнението е насочено към вземания на длъжниците от трети лица, върху които е наложен запор и върху движима вещ (превозно средство) на едни от длъжниците, която е запорирано. Тези действия са предприети непосредствено след образуването на производството, като няма данни въз основа на тях вземанията, предмет на 4 принуда, да са били погасени изцяло или отчасти. Няма данни по изпълнителното дело за извършването на други действия, които са насочени към погасяването на вземанията. През 2019 г. вземанията са прехвърлени от кредитора, в полза на който е признато правото на принуда, на ответника, който не е конституиран в изпълнителното производството и не е предприел действия по принуда.

Съобразявайки изложеното, както и направеното от страната на ответника признание в отговора, съдът приема, че към датата на образуване на исковото производства (29.12.2022 г.) правота на принуда по издадения срещу ищците изпълнителен лист, е погасено, с оглед на което заявената от тях отрицателно претенция за сумата от 15 000,00 лв. част от общо задължение по главница в размер на 98 133,80 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2017 г., се явява основателна.

Заявено е искане за присъждане на сторените разноски от ищците.

Дължимостта на разноските се оспорва от ответника, който счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК (ответникът не е дал повод за завеждане на производството с извънпроцесуалното си поведение и в хода на производството е признал иска) и те следва да се възложат на ищците.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

При действащия процесуален закон ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото по заявена срещу него установителен иск поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Той (ответникът) може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. В този случай ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

В случая, след образуването на производството, в срока за отговора ответникът е признал, че възможността за провеждане на принуда, призната в полза на лицето, на което е частен правоприемник на основа на договор за цесия, е погасена. Това му изявление съставлява признание на иска, доколкото не са навени възражения, които да изключват този извод (изложени са съждения относно предмета на делото, свързани с отричане на правота на принуда, а не на вземането, които по същността си не съставляват 5 оспорвания на фактическите твърдения, изложени в исковата молба и на последиците от тях).

Спорен е въпроса за това дал ли е ответникът с извънпроцесуалното си поведение повод за завеждане на производството. В тази връзка той поддържа, че възможността за принуда по образуваното въз основа на молба от неговия праводател изпълнително дело, е перемирана. Перемцията сама по себе си не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпването й е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. От тук следва, че перемирането на възможността за принуда сама по себе си не изключва провеждането й в рамките на производството, в което настъпването й не е констатирано или в рамките на следващо, образувано във връзка с искане на кредитора за извършване на действия по принуда.

Във връзка с казаното, следва да се има предвид, че след прехвърляне на вземанията по издадения срещу ищците изпълнителен лист новият кредитор, овластен с правота на принуда, не е поискал да бъде конституиран в образуването изпълнително производството и не предприел никакви действия по принуда срещу ищците. От тук следва, че, макар и той да е носител на правото на принуда не е предприел действия за реализирането му в рамките на образуваното или друго производството, което да би било основание за ангажиране на отговорността му разноски.