Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 13.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 247/2022
Вид
Решение № 117
Подписан
13.03.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20223100900247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК против Г. С. Б. за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6055/27.10.2021 г. в производството по ч.гр.д.№ 14516/2021 г. по описа на ВРС, произтичащо от Договор за банков кредит „Бизнес кредит“ № ****** от 24.11.2016 г., за сумите: главница в размер на 176 673.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.10.2021 г. до окончателно погасяване на вземането; сумата от 8 835.90 лева, представляваща договорна лихва, дължима за редовен кредит за периода от 21.02.2021 г. до 24.08.2021 г.; сумата от 3 090.83 лева, мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г., както и 989.03 лева, дължими такси по договора за периода от 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г..

Ищецът твърди, че на 24.11.2016 г. е сключил договор за кредит продукт „Бизнес кредит“ № ******, по силата на който се е задължил и е предоставил на кредитополучателя „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД сумата от 250 000 лева, във връзка с неговата професионална дейност, за срок от 120 месеца. С уточняваща молба заявява, че с Анекс № 5/19.01.2021 г. към договора крайният срок за погасяване на кредита е предоговорен до 30.08.2029 г. Заявява, че съдлъжник по договора е дружеството „Юнайтед Чартъринг“ ЕООД, като също така с Анекс № 3 от 22.05.2020 г. Г. Б. е встъпил като съдлъжник по задължението. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка, през сметка, разкрита в банката на името на кредитополучателя. Твърди, че от 21.02.2021 г. е преустановено погасяването на задълженията по договора, поради което и на осн. чл. 25, т. Г) и чл. 26, т.В) от Договора банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Излага, че 1 кредитополучателят и солидарните длъжници са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост с покана – уведомление, както следва: кредитополучателят „Юнишипинг Интернешънъл“ и дружеството съдлъжник „Юнайтед Чартъринг“ ЕООД са уведомени на 24.08.2021 г., а физическото лице – съдлъжник Г. Б. е уведомен на 14.09.2021 г. С уточняваща молба сочи, че по отношение на ответника Г. Б. предсрочната изискуемост следва да се счита за настъпила на 24.08.2021 г., с връчване на покана – уведомление на дружеството – кредитополучател, в евентуалност на 14.09.2021 г., на която дата е изтекъл срокът за получавана на поканата лично от Г. Б., в евентуалност, поддържа, че с връчване на исковата молба на ответника следва да се счита, че последиците на предсрочната изискуемост са настъпили.

Относно претенцията за възнаградителна лихва, излага, че такава се дължи на осн. чл. 4, ал. 1 от Договора. Претендира и заплащане на мораторна лихва относно падежиралите и незаплатени вноски по кредита на осн. чл. 5 от Договора, като с уточняваща молба конкретизира, че размерът на лихвата за забава е 13,5 %. Заявява, че съгласно чл. 6, ал. 4 от Договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката комисионна за управление на кредита, поради което и претендира остатъка от незаплатените до момента такси в размер на 989.03 лева. За удовлетворяване на вземането си ищецът е инициирал заповедно производство /ч.гр.д. № 14516/2021 г. по описа на ВРС/, по което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящото дело. Твърди, че срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът е подал възражение, поради което обосновава и правния си интерес от водене на настоящия установителен иск. В заключение моли исковете да бъдат уважени в цялост, претендира и разноски.

Становището на ответника, изразено чрез особен представител, е за неоснователност на заявените претенции. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, както и обстоятелството, че банката е превела сумата по кредита по сметка на кредитополучателя.

Възразява ответникът да е солидарно задължен, като оспорва автентичността на положения от ответника подпис в представените по делото писмени доказателства. В заключение моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на твърдението, изразено от особения представител на насрещната страна, за липса на солидарна задълженост по договора. Позовава се на Анекс № 3 към сключения между страните договор за кредит, съгласно който Г. Б. изрично се е съгласил да встъпи като съдлъжник по задължението.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа доводите си и претендира разноски. В писмена защита, депозирана от ищеца в предоставения от съда срок, се поддържат доводите, изложени в исковата и уточняващата искова молба. Моли се за уважаване на заявените претенции.

Ответникът не е депозирал писмена защита.

Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Пред ВРС е образувано ч.гр.д № 14516/21 г. по подадено заявление от „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за суми, дължими по договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит“ № BL 57419, сключен между „Юробанк България“ АД и „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД, със съдлъжници „Юнайтед Чартъринг“ ЕООД и Г. Б.. ВРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 6055/27.10.2021 г. и изпълнителен лист от същата дата за следните суми: главница в размер на 176 673.99 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.10.2021 г. до окончателно погасяване на вземането; сумата от 8 835.90 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 24.08.2021 г.; сумата от 3 090.83 лева, мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г., както и 989.03 лева, дължими такси по договора от 21.02.2021 г. до 04.10.2021 г.

По делото е представен договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит“ № BL 57419 от 24.11.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД, за сумата 250 000 лева, отпусната за рефинансиране на остатъчен дълг по други договори за кредит, по които кредитополучателят е страна, със срок на действие 120 месеца. Видно от чл.

2, ал. 2 от Договора, кредитът се усвоява през сметка на кредитополучателя, открита в банката, чрез превод към „Уникредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД за погасяване на дълга към тях, а останалата част от кредита кредитополучателят има право да усвои в брой. Съгласно чл.

2, ал. 3 от договора срокът за усвояване на средствата е 3 месеца след откриване на заемната сметка.

С Анекс № 3 от 22.05.2020 г., представляващият дружествотокредитополучател, Г. Б. е встъпил в задължението по реда на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник.

Извън връщането на главния дълг, страните са уговорили възнаградителна лихва, която съгласно чл. 4, ал. 1 се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 3.166 процентни пункта, като общата стойност на приложимия годишен лихвен процент по кредита не може да бъде по – нисък от 3.5 % По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което страните удостоверяват, че на 30.11.2016 г. е открита заемната сметка по договора. Видно, с пет броя анекси страните преуреждат правоотношенията си по повод сключения договор за банков кредит.

С Анекс № 2 от 22.11.2019 г. /л. 21/ страните предоговарят дължимата преференциална лихва. С Анекс № 3 от 22.05.2020 г. /л. 24/, страните договарят гратисен период за погасяване, С последния, сключен между страните, Анекс № 5 от 19.01.2021 г. /л. 39/ e предоговорен крайният срок за погасяване на задълженията по кредита, а именно до 30.08.2029 г. – чл. 4, ал.

5. В чл. 4, ал. 1 страните се съгласяват, че за 3 – месечен период на облекчено погасяване на кредита от 21.10.2020 г. – 21.01.2021 г. кредитополучателят не заплаща на банката суми по кредита, като след изтичането на този период дългът ще се погасява на равни месечни погасителни вноски /главница и лихва/, определени спрямо остатъчния размер на дълга до края на срока за издължаване на кредита, при първа дължима вноска - 21.02.2021 г. Видно от чл. 6 на подписания анекс, страните изрично се съгласяват за периода на облекчено погасяване да не се дължат такси за управление и такси за 3 обслужване на разплащателната сметка. По делото е представен и Погасителен план от 20.01.2021 г., неразделна част към Анекс № 5 /л. 42 – 46/, в който са посочени погасителни вноски по дати и размер съобразно с новите договорености, включващи и дължимите суми по разсрочените плащания.

От приетите като доказателства по делото банкови бордера /л. 49 -51/ и съгласно неоспореното заключение по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че сумата по кредита е преведена на кредитополучателя на траншове както следва: на 07.12.2016 г. 58 794.78 лева, на 20.12.2016 г. - 188 895.41 лева, а на 21.12.2016 г. - 2 309.81 лева.

С нотариална покана, рег. № 1621, т. 101 на нотариус А.П., кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като поканата е връчена на кредитополучателя „Юнишипинг Интернешънъл“ ЕООД на 24.08.2021 г. със залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. /л. 60 – 64/. Видно от представеното по делото обяснение по нотариалното производство за връчване на нотариална покана /л. 62/, нотариусът удостоверява, че е посетил адреса на дружеството три пъти съответно на 07.06.21 г., на 18.07.21 г., както и на 09.08.21 г., като не е намерил управителя или служител на фирмата, на които да връчи поканата. Отбелязва, че на 09.08.2021 г. лично се е свързал с управителя на дружеството Г. Б. като го е уведомил, че в кантората на нотариуса са оставени документи за представляваното от него дружество.

Покана за предсрочна изискуемост е връчена и на Г. Б. със залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК като нотариусът е приел за дата на връчване 14.09.2021 г. – /л. 77 – 78/. Установява се, че Г. Б. е бил търсен и на регистрирания си постоянен адрес където не е бил открит, както и по месторабота,.

От заключението по назначената ССчЕ, освен превод на сумата по сметка на кредитополучателя се установява още, че стойността на възстановените от кредитополучателя суми за главница е общо е размер на 73 326.01 лева, от които заплатени на падеж са 45 303.15 лв., а заплатените с просрочие суми за главница са в общ размер на 28 022.86 лева. Длъжникът е в неточно времево изпълнение на задълженията от 02.11.2017 г., а е преустановил плащане на 21.02.2021 г. Вещото лице констатира, че към дата 24.08.2021 г., на която ищецът твърди да е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, незаплатената сума за падежирали вноски за главница е в общ размер на 10 401.60 лева, а след 24.08.2021 г. предсрочно изискуема главница с ненастъпил падеж е в общ размер на 166 272.39 лева. Според вещото лице дължимите възнаградителни лихви са в общ размер на 8 843.38 лева, от които сумата от 2 633.82 лева са отсрочени лихви за периодите на облекчено погасяване. По отношение на претенцията за мораторна лихва, вещото лице след корекция на ССЕ в проведеното открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. заявява, че дължимата лихва към 04.10.2021 г. е 3 118.38 лева. Размерът на таксите за управление на кредита, съгласно заключението /л. 162/, към 24.08.2021 г. е общо 1023.88 лева.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

1. По валидността на правоотношението и изправността на страните по договора: