Определение № 2685 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2685 гр. София, 16.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501740 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 65461/30.05.2025 г. по описа на СГС, подадена от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, против определение № 8909 от 09.05.2025г., постановено по гр.д.№ 5456/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав, с което е оставено без уважение искането на ответника Гаранционен фонд за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че при определяне на разноските по реда на чл.78, ал.1 ГПК, в частност тези за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна по реда на чл. 38 ЗА, съдът е взел предвид само размера на исковата претенция без да отчете и останалите относими фактори като реалната фактическа и правна сложност на спора и действително извършената работа. Предвид това намира, че определеното възнаграждение е прекомерно високо и с постановения съдебен акт съдът е игнорирал актуалната съдебна практика на ВКС, както и тълкуването, дадено в решението по делото „Ч. и К. срещу България“ на ЕСПЧ, в което се указва, че размерът на разноските при претенции за обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се определя като се държи сметка, че прекаленото натоварване на страните може да доведе като резултат до реален отказ от правото на достъп до съд. Освен това намира, че съдът е накърнил и принципа на пропорционалност на разноските между страните, при което при липса на присъдени разноски за едната страна, е определил значително висок размер на тези на ищцовата страна като напомня, че съдът не е обвързан от минималните размери, установени в НМРАВ.

С оглед горното иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение и измени решението, в частта за разноските /погрешно посочено като определение №8909 от 09.05.2005г., постановено по гр.д.№ 5456/2024г./ относно разноските, присъдени на основание чл. 38, ал.1 и ал.2 ЗА над сумата от 540лв.

В законоустановения срок насрещната страна по жалбата – „Адвокатско дружество В. и Б.“, осъществило безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата по отношение на С. Н. С. – ищец по делото, е депозирало писмен отговор на 1 жалбата, с който изразява становище за нейната неоснователност. В отговора се сочи, че твърденията на жалбоподателя, според които при определяне размера на присъденото адвокатско възнаграждение съдът се е ръководил единствено от размера на предявената претенция за неимуществени вреди, без да вземе предвид и останалите относими критерии, са неоснователни. Навежда се, че от мотивите на съдебното решение и обжалваното определение ясно се установява, че съдът е съобразил както размера на претенцията, така и обективно съществуващата фактическа и правна сложност на спора, както и конкретното процесуално поведение на адвоката, като въз основа на тази цялостна преценка правилно е определил размера на дължимото възнаграждение.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Производството по гр.д.№5456/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав, е образувано по иск с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, предявен от С. Н.

С. срещу ГАНЦИОНЕН ФОНД.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в рамките на производството ищцата е представлявана от адвокат В. от „Адвокатско дружество В. и Б.“ въз основа на пълномощни, находящи се на листове № 67 и № 68 от делото. От представеното по делото пълномощно на лист № 67 от делото от 27.10.2021г. е видно, че страните са договорили адвокатът да предостави правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Установява се също така, че посочения горе адвокат е изготвил и подал исковата молба, в която е изградил подробна обстоятелствена част и е направил доказателствени искания, като е взел и активно участие в проведените две открити съдебни заседания по делото, в които са приети и заключения на съдебни експертизи.

С решение № 1319/06.03.2025г. съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП, в размер на 35 000 лв., както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 800 лв., двете ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на правния спор съдът е осъдил същия да заплати на адвоката на ищеца, осъществил безплатно правно съдействие на основание чл.38

ЗА, сумата от 3750 лв. като в мотивите си е приел за неоснователно възражението по чл. 78, ал.5 ГПК.

С молба от 24.03.2025г. Гаранционният фонд е поискал изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като присъденото в полза на процесуалния представител на ищцовата страна възнаграждение бъде намалено до сумата от 540 лв.

С определение № 8909 от 09.05.2025г., постановено по гр.д. № 5456/2024г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав, съдът е оставил без уважение подадената молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съобразно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Според Определение № 4 от 11.01.2022г. на ВКС по

2 ч.гр.д.№4420/2021г.,

IV г. о., ГК – „В хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК съдът взема предвид множество обстоятелства, като преценява фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството, броя на откритите съдебни заседания, конкретно извършената работа от адвоката. Следователно липсата на открити съдебни заседания по делото, както и каква работа е извършена действително от адвоката, задължително следва да бъдат съобразени при преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Заключението обаче дали това е така и ако да, доколко следва да бъде възстановен от насрещната страна заплатения адвокатски хонорар, се прави при съвкупна преценка и на другите относими обстоятелства“.

И при определяне на възнаграждение по реда на чл.38 насрещната страна може да възрази по реда на чл.78, ал.5 ГПК, а съдът дължи преценка прекомерно ли е определеното адвокатско възнаграждение, при съобразяване на релевантните обстоятелства – защитен материален интерес, фактическа и правна сложност на спора, съдържание на осъществената защита/ в този смисъл определение №1997 от 27.06.2025г. по к.ч.т.д.№867/2025г., Т.К., I т.о. на ВКС/.

Доколкото от доказателствата по делото се установява, а и не е спорно между страните, че адвокат Вуковска е осъществила безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ЗА, то на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът следва да определи и присъди в нейна полза адвокатско възнаграждение. Като долен праг на възнаграждението в тази хипотеза служат установените в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ - сега Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, към момента на постигане на договорката за осъществяване на процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА.

Установява се също така, че процесният правен спор се характеризира с определена фактическа и правна сложност, като за неговото решаване е възникнала необходимост от изготвянето на две съдебни експертизи – съдебно автотехническа и комплексна съдебно - медицинска експертизи; разпит на свидетели, както и дейно процесуално участие на пълномощника на ищеца за установяване на обстоятелствата, ползващи последния - направени доказателствени искания с исковата молба; получаване на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства, които са представени по делото с молба от 27.11.2024г.; активно участие в проведените по делото открити съдебни заседания - на 06.12.2024г. и 21.02.2025г., в които са изслушани вещите лица по допуснатите експертизи и са разпитани свидетели; представяне на писмени бележки, в определеният от съда срок в последното по делото съдебно заседание, в подкрепа на предявените искове, които са уважени в пълен размер, като в настоящето производство липсват данни за обжалване на решението.

При съвкупната преценка на посочените обстоятелства настоящият състав на съда намира, че не следва да намалява размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение до минималния такъв, установен с НМРАВ /в редакцията й от 31.07.2020г./, тъй като в разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА е посочено, че съдът определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, т.е. може да бъде определено възнаграждение и над този размер, а в конкретния случай определеното възнаграждение отговаря на целите за справедливо заплащане на адвокатския труд, като при определянето му правилно са съобразени защитения материален интерес, фактическа и правна сложност на спора и съдържание на осъществената защита, предвид фактическите и правни действия предприети от пълномощника при осъществяването й.

С оглед изложеното съдът намира, че направените в жалбата възражения срещу определения от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца са неоснователни.

Правната и фактическа сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК трябва да бъде преценявана по всички искове, включително и по исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като това следва от разпоредбата на закона, поради което позоваването на Определение №

1016/06.03.2024г. по ч.гр.д. №4123/2023г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, не може да обоснове различен извод. Неоснователно е и позоваването на други актове на ВКС / определение № 1711 от 20.06.2024 г. по т. д. № 120/2024 г., Т.К., I т. о. на ВКС; определение 3

№ 50052 от 17.06.2024 г. по т. д. № 1086/2022 г., Т.К., II т. о. на ВКС; определение № 1289 от 16.05.2024 г. по т. д. № 2262/2022 г., Т.К. , I т. о. на ВКС; определение № 1182 от 09.05.2024 г. по т. д. № 654/2023 г., Т.К., I т. о. на ВКС; определение № 1388 от 08.05.2025 г. по к. т. д. № 1630/2024 г., Т.К., I т. о. на ВКС/ и на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, тъй като със същите не се ограничава съдът да присъжда адвокатски възнаграждения в по - голям размер от предвидените минимални размери в наредбата в хипотезите на чл.38 ЗА, които служат единствено за ориентир, без да са обвързващи съда, при съобразяване на релевантните обстоятелства, за да бъде възнаграждението обосновано и справедливо.

Неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника също не може да обоснова различен извод, тъй като в случая такова не се дължи, предвид изхода на спора и разпоредбите на чл. 78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК. Възраженията за липса на фактическа и правна сложност на делото и позоваването на обема на извършената работа са бланкетни, доколкото се са обосновани с конкретни факти и обстоятелства по делото, поради което са неоснователни.

Воден от тези мотиви Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8909 от 09.05.2025г., постановено по гр.д.

№5456/2024г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-30 състав.