Акт № 3030 от 09.11.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 3030

Русе, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20267200700528 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба от С. П. Т., чрез адвокат Д. Н. от АК – Русе, срещу решение № 1040-17-31/16.06.2026 г. на директор на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 5104-17-60 от 29.04.2026 г. на длъжностно лице по чл. 60 ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с което декларирана злополука, с вх. № 5101-17-50/30.03.2026 г., настъпила на 19.01.2026 г. с жалбоподателката, не е призната за трудова злополука по чл.55 от КСО.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, като се претендира неговата отмяна и признаване от съда, че процесната злополука е трудова. Жалбоподателката намира за неправилен извода на административния орган, че установените факти не осъществяват фактическия състав на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Излага съображения, че административният орган неправилно не е обсъдил приложението и на чл. 55, ал. 1 от КСО, както и не е взета предвид спецификата на длъжността „домашна помощница“. Твърди, че са налице всички необходими елементи от фактическия състав на „трудова злополука“.

Иска се от съда да уважи жалбата и да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Заинтересованата страна - Община Бяла, в депозиран писмен отговор счита жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Твърди нарушаване на трудовата дисциплина от страна на жалбоподателката, липса на доказателства за извършена работа, както и липса на функционална връзка по чл. 55, ал. 1 от КСО. Излага още, че не може да намери приложение и хипотезата за „обичаен път“ по чл. 55, ал. 2 от КСО. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производство е решение № 1040-17-31/16.06.2026 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдено разпореждане № 5104-17-60/29.04.2026 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ - Русе, с което декларираната от жалбоподателката злополука с вх. № 5101-17-50/30.03.2026 г., настъпила със С. П. Т. на 19.01.2026 г., не е призната за трудова злополука по чл. 55 от КСО, с мотиви, че не е доказано наличието на функционална връзка между настъпилата злополука и естеството ѝ на работа, както и че злополуката не е настъпила по време на обичайния път при връщане от работното ѝ място към основното ѝ място за живеене.

Декларацията за трудова злополука е подадена от С. Т. и заведена в ТП на НОИ-Русе с вх. № 5101-17-50/30.03.2026 г. (л.5 от преписката). В раздел ІІІ от нея са описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката: в 11:30 часа на 19.01.2026 г. на адрес – гр. Бяла, община Бяла, област Русе, [улица]. Като вид работа и работно време е посочено: подпомагане на възрастни хора при 8 часов работен ден. Злополуката е настъпила: при напускане на работа [улица]“, а като фактори причинили увреждането е посочено: "Подхлъзнах се поради неадекватно третиране на пътната настилка не беше опесъчена от компетентните органи...“. В декларацията злополуката е посочена като такава по чл. 55, ал. 2 от КСО.

На основание чл. 58, ал. 2 КСО, чл. 60, ал. 1 от КСО, чл. 29, ал. 1, т. 1, и чл. 33 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и съгласно заповед № 1015-17-41/07.04.2026 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе (л.6 от преписката) било наредено да се извърши разследване на процесната злополука, като е определена комисия в състав: председател – М. И. Б. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Русе и членове И. Д. И. - главен инспектор - Д"ИТ" - гр. Русе, И. Й. П. – представител на работодателя Община Бяла, област Русе и М. М. С. – представител на работниците и служителите в КУТ. Със същата заповед е определен и срок за изготвяне на протокол за резултатите от разследването – 05.05.2026 г. С последваща Заповед № 1015-17-51/27.04.2026 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе (л.7 от преписката), поради заболяване на член на комисията, същият е заменен в състава ѝ, както следва: вместо И. Д. И. - главен инспектор - Д"ИТ" - гр. Русе в комисията е определена Г. С. С. - главен инспектор - Д"ИТ" - гр. Русе. Резултатите от проведеното разследване са обективирани в протокол № 5103-17-7/28.04.2026 г. (л.8 и л.9 от преписката), изготвен от назначената комисия. Видно от посочения протокол комисията е установила, че след напускане на дома на Л. В. и „отправяйки се към дома си“, жалбоподателката стъпила на заледено платно на [улица]. Подхлъзнала се и паднала. В резултат получила изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална връзка на коляното. Като анализ на причините довели до възникване на злополуката в него е отразено: „Съгласно утвърдения седмичен работен график, на 19.01.2026 г., С. Т. е трябвало да бъде в дома на потребителя на социална услуга Л. К. В. с адрес гр. Бяла, [улица], в часовете от 10:00 до 12:[интернет адрес]Внезапното увреждане здравето на пострадалата е станало около 11:30 ч. извън определеното ѝ за този час работно място, същата е напуснала преждевременно дома на потребителя на социалната услуга ...., поради обстоятелство посочено в писмените ѝ обяснения – „Тръгнах си по-рано, защото си свърших работата.““ Комисията посочила още, че на пострадалото лице били издадени и представени на работодателя два болнични листове: за времето от 19.01.2026 г. до 01.02.2026 г. с причина – злополука нетрудова и за времето от 02.02.2026 г. до 03.03.2026 г. с причина – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. С ЕР от 17.03.2026 г. двата болнични листове били анулирани от ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ “К.“ АД и било постановено да бъдат издадени нови, като в графа „бележки“ да се напише „за доказване с разпореждане от ТП на НОИ, съгласно чл. 22 от НМЕ.

По преписката е приложен и протокол от 06.04.2026 г. за разследване обстоятелствата на трудова злополука, извършено по нареждане на осигурителя - Община Бяла, област Русе (л.10 и л.11 от преписката), съгласно който назначената комисия е стигнала до заключението, че не може да даде категорично становище дали злополуката следва да се квалифицира като „трудова“, но въз основа на данните и документите, с които разполага, не приема злополуката за трудова. По време на разследването от осигурителя били снети писмени обяснения от жалбоподателката С. Т. от 02.04.2026 г. (л.19 от преписката), в които пострадалото лице е отразило, че „на излизане от дома на потребителя Л. К....подхлъзнах се и паднах на заледената улица, отивайки към вкъщи...Тръгнах си по-рано, защото си свърших работата.“ Обяснения били снети и от потребителя на социална услуга – Л. К. В., който е заявил, че не е бил вкъщи, когато жалбоподателката е напуснала дома му. Снети били обяснения и от М. Д. К., която заявила, че след като видяла две жени като едната подкрепяла другата, се приближила и разпознала жалбоподателката, която не можела да стъпи на единия си крак. В протокола от 06.04.2026 г. е отразено още, че на 19 и 20.01.2026 г. жалбоподателката не е уведомила работодателя си за настъпилата злополука, като не е съобщила и на лекаря издал Болничен лист за временна неработоспособност № Е 2024 0370853/20.01.2026 г., че инцидентът е станал на работното ѝ място. От 02.02.2026 г. до 27.02.2026 г., по нейна молба, С. Т. е била „в годишен отпуск (платен/неплатен)“. След като на 12.02.2026 г. осигурителят получил Болничен лист за временна неработоспособност № Е20260176354/12.02.2026 г., предвид съдържащите се в него данни изпратил писмо изх. № ЕОБ-214/13.02.2026 г. (не се съдържа в преписката и в делото) до ДМД чрез директора на РЗИ – Русе молба за извършване на контрол на дейността по медицинската експертиза на двата болнични листове и даване на становище за последващи действия от страна на Община Бяла. С отговора било получено ЕР № 00101/17.03.2026 г. на ТЕЛК общи заболявания ІІ състав УМБАЛ Русе (л.24 от делото), съгласно което двата болнични листове следва да бъдат анулирани и издадени отново, като в графа Бележки на стр. 1 да се запише „за доказване с разпореждане от ТП на НОИ, съгл.чл.22 от НМЕ.“ С разпореждане № 5104-17-60/29.04.2026 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Русе – М. Б., упълномощен със заповед № 1015-17-246/15.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе (л.49 от делото), декларираната злополука с вх. № 5101-17-50/30.03.2026 г., настъпила със С. Т. на 19.01.2026 г., не е приета за трудова. Като мотиви длъжностното лице посочило, че внезапното увреждане здравето на пострадалата, вследствие на падане върху заледена пътна настилка, е станало извън определеното ѝ за тази част на деня работно място и не е във връзка или по повод на извършваната работа.

Осигуреното лице оспорило разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с решение № 1040-17-31/16.06.2026 г. отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане. В оспореното Решение № 1040-17-31/16.06.2026 г. на Директора на ТП на НОИ — гр. Русе е прието, че пострадалата не е декларирала и не е доказала, че е отивала към другото си работно място по график – дома на друг потребител на социалната услуга, където е трябвало да работи в интервала от 13:00 ч. до 15:00 ч. Посочено е, че в конкретния случай не е налице и изпълнение на други основни задължения на пострадалото лице – закупуване и доставяне на готова храна, хранителни продукти, хигиенни материали и др., съгласно длъжностната характеристика на дейността, поради което не може да се приеме, че настъпилото увреждане е във функционална връзка с изпълнение на трудовите ѝ функции. Изложени са аргументи, че липсват данни С. Т. да е започнала да се придвижва по обичайния път до основното ѝ място на живеене, тъй като тя само е изразила намерение за посоката ѝ на движение след това. Т. твърдение изложила едва в писмените си обяснения дадени пред комисията на Община Бяла, но не и в подадените от нея декларация за трудова злополука и заявление към нея.

Оспореното решение е връчено на С. Т. на 22.06.2026 г., видно от приложеното на л.12 от делото известие за доставяне. Жалбата е изпратена до АдмС – Русе чрез ТП на НОИ – Русе чрез Български пощи – Куриерски услуги за страната на 03.07.2026 г., което се установява от приложената на л. 11 от делото товарителница.

По преписката е представено Заявление от С. Т. (л.15), от което е видно, че на 19.01.2026 г. в 11:30 ч., излизайки от дома на Л. К. и слизайки от бордюра, който бил неразчистен, към улицата, която била заледена, при стъпване на нея, пострадалата паднала и усетила изтръпване на крака.

Приложени са още и: 1. График за предоставяне на интегрирана услуга от домашни помощници по проект „Иновативни здравно-социални услуги в Община Бяла, Област Русе за периода 19.01.2026 г. до 23.01.2026 г. (л.16 от преписката); 2. Трудов договор № ТД-ИЗСУ-003/15.01.2025 г. (л14 от преписката); 3. Длъжностна характеристика на домашна помощница (л.12 от преписката); 4. Болничен лист за временна неработоспособност № Е 2024 0370853/20.01.2026 г., издаден от ЕТ „АПИМП ИП Д-Р. Максимов“, с посочена диагноза – „изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална става“, МКБ: S83.4, т.е. „Изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на коляното.“, в графа Причина за неработоспособността е отбелязано – „злополука – нетрудова“ и е определен домашен амбулаторен отпуск от 19.01.2026 г. до 01.02.2026 г.; 5. Болничен лист за временна неработоспособност № Е20260176354/12.02.2026 г., издаден от Обща ЛКК-ДКЦ – 2 Русе, с посочена диагноза – счупване на други части на бедрената кост, закрито, МКБ: S72.80, т.е. „Счупвания на други части на бедрената кост.“, в графа Причина за неработоспособността е отбелязано – „злополука – трудова по чл. 55, ал. 1“ и е определен домашен амбулаторен отпуск от 02.02.2026 г. до 03.03.2026 г., в графа Бележки е записано – „По административни причини; Не е предоставено удоств. От ТП на НОИ.(9) Издава се за минало време“; 6. ЕР № 00101/ 17.03.2026 г. на ТЕЛК общи заболявания втори състав УМБАЛ Русе, вид експертиза – „освидетелстване-обж.болн.лист-отменя“, като компетентният орган е посочил, че: „В периода от 19.01. до 01.02.2026 г. и от 02.02. до 03.03.2026 г. лицето е в състояние на временна неработоспособност. Издадените 2 болн.листи № Е 2024 0370853 и Е20260176354 следва да бъдат анулирани и издадени отново, като в графа „бележки“ на стр. 1 да се запише „за доказване с разпореждане от ТП на НОИ, съгл.чл.22 от НМЕ.“ (л.24 от делото).

Разпечатката съдържа 23 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05cf9f71-db46-4d4f-b4c2-321ac0cacd0f