Решение № 1069 от 10.02.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2963/2018
- Вид
- Решение № 1069
- Подписан
- 10.02.2020
- В сила
- 10.02.2020
- Състав
- ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.195,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.256 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271,ал.1,изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.1, предл.1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 10.02.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев при участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2963 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 36 състав под № 132906 от 30.05.2017г., постановено по гр.дело № 65732/ 2015г., с което е признато за установено по предявените обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че П.П.Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ– сумата от 222,79лв.- стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2012г.- м.04.2014г. с включена сума за услугата за дялово разпределение за същия период, за топлоснабден имот с аб.№
397041, ведно със законната лихва от 19.06.2015г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 33,64лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2012г.- 05.06.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 34692/2015г. на СРС, 36 състав. Решението се обжалва и в частта, с която П.П.Ш. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД - сумата от 49,60лв.- държавна такса за заповедното и исковото производство, сумата от 376,94лв.- възнаграждения за вещи лица за исковото производство и сумата от 595, 17лв.- юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Решението на първоинстанционния съд в горепосочената част се обжалва от ответника.
Въззивникът П.П.Ш. заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период от него не е ползвана топлинна енергия /ТЕ/ за процесния имот. Счита, че неправилно от първата инстанция не е уважено заявеното от него възражение за прихващане със сумата от 169,74лв.
, която му подлежи на възстановяване по издадена изравнителна сметка за предходен отоплителен сезон 2011-2012г. Поддържа , че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция не е разгледано и заявеното от него своевременно с подаденото възражение в срока по чл.414 от ГПК – възражение за погасителна давност. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззиникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД – не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното производство заявява искане за отхвърляне на жалбата. При условия на евентуалност- в случай на уважаване на жалбата, поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивниците-ответници.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Б.Б.“ ООД – не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Между страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства – нот.акт № 97, том ІІ по нот.дело № 260/2007г. се установява, че ответникът има качеството на потребител на ТЕ, съгласно легалната дефиниция на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм., но приложим за частта от исковия период – 01.05.2012г. до 17.07.2012г./ и съответно-качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, /приложими към останалата част от исковия период 17.07.2012г.-30.04.2014г./, като собственик на процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и тези от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът не твърди и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приел. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени по делото и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че се установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответника за процесния период от време в размер на 204,,69лв. Неоснователно е възражението на ответника за липса на доставена ТЕ през процесния период от време. От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че действително за имота на ответника не е доставяна ТЕ за отопление и БГВ, но такава е доставяна и съответно- стойността й се дължи , определена по нормативно установените правила, за доставената ТЕ за отопление на общите части на сградата и ТЕ, отдадена за сградна инсталация , в размер на горепосочената сума.
Следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС, което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол от 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело №
13721/2017г. на ВАС, коeто също не е влязло в сила. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007г. , да бъдат отменени с влязло в сила съдебно решение, то съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за процесния минал /предходен / период, доколкото отмяната няма обратно действие.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата към исковия период от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния случай между страните по делото няма спор, че от ЕС е възложено на третото лице-помагач като ФДР – извършването на услугата за дялово разпределение. От друга страна, с клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и идентичната клауза на чл.22,ал.2 от Общите условия от 2014г., които договорни клаузи имат силата на закон между страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД, е установено, че купувачът на ТЕ –ответник по делото, заплащат на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец- ФДР. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ , която е дължима от ответника , която за исковия период възлиза на общата сума от 18,12лв. Или общо вземането за главницата за ТЕ и дялово разпределение възлиза на сумата от 222,80лв., която е по –голяма от приетата за дължима от първата инстанция сума от 222, 79лв., но при липсата на жалба от страна на ищеца и при зачитане на забраната по чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК, настоящата инстанция приема, че решението в частта на претенция за вземането за главница следва да бъде потвърдено в рамките на уважения размер.
Съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за прихващане по съображения, различни от приетите от първата инстанция, а именно: От представените по делото доказателства не се установява ответникът да е заплатил на ищеца сумата от 169,74лв., за да се приеме, че за него съществува вземане срещу ищеца за посочената сума, като недължимо платена /надплатена/, с която може да бъде извършено прихващане с насрещното вземане за главница на ищеца.
Неоснователно се явява и заявеното от ответника своевременно с възражението по чл.414 от ГПК – възражение за погасителна давност. . Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Т.е. за стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.05.2012г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2012г. и от следващия ден е започнала да тече 3 годишната давност, като тя изтича на 02.07.2015г. Заявлението по чл.410 от ГПК, с което е прекъсната давността, /тъй като от този момент се счита предявен искът по чл.422, ал.1 от ГПК/ , е подадено на 19.06.2017г. - преди изтичане на 3 годишния давностен срок, поради което неоснователно се явява заявеното от ответника възражение за погасителна давност.
Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05cf9d73-9450-4462-962b-8b1df37ff1ad