Решение № 198 от 10.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330105511 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2021г. около 12 ч. в гр.Пловдив, управлявания от водача О. В. У. лек автомобил, марка / модел: „*****“, с рег.№ *****, попаднал в необезопасена и необозначена дълбока дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила били причинени повреди.

Твърди се, че О. В. У. имал валидна застраховка „Каско +“, сключена с дружеството ищец, обективирана в застрахователна полица № ***** от 07.12.2020г., със срок на действие от 13.12.2020г. до 12.12.2021г.

След уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, застрахователят образувал застрахователна преписка по щета № *****. Повредите по автомобила и степента на увреждане били констатирани с опис – заключение и калкулация по щета № ***** от 25.01.2021г., а именно: части и детайли за ремонт: джанта лята предна дясна; гума предна дясна; гума задна дясна; джанта задна лята; колесар преден десен; подмяна на детайли и материали на стойност: 801,35 лева; демонтаж и монтаж: 4,30 часа х 8,00 лева, общо 34,40 лева; ремонт: 2 часа х 8,00 лева, общо 16 лева; труд за боядисване – 11.52 лева и боя и 1 допълнителни материали за боядисване 22,40 лева.

Общата стойност на новите части, детайли и ремонтни дейности възлизала на стойност 885,67 лева с ДДС. Съставен бил ликвидационен акт от 09.02.2021г. от застрахователя, като е определен общ размер на обезщетението по щета в размер на 885,67 лева. С нареждане за групово плащане от 09.02.2021г. сумата била заплатена от дружеството – ищец на собственика на увредения автомобил.

Твърди се, че причина за повредата по автомобила е необезопасена и необозначена дълбока дупка на пътното платно в гр.Пловдив, по бул. „Брезовско шосе“ в близост до № 176.

Счита се, че причинител на вредата е Община Пловдив, тъй като същата е собственик на общинския път, на който е настъпило ПТП-то и като такъв е длъжен да го поддържа и ремонтира, както и да осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Счита, че ответника не е изпълнил това свое законово задължение, не е упражнил съответния контрол по отношение на своите служители и/или наети от ответника лица, които е следвало да се грижат за доброто съС.ие на пътната инфраструктура.

Твърди се, че дружеството – ищец е изпратило на ответника регресна покана с изх. № 0-92- 7365 / 10.06.2021г., с която е предоставило 15 дневен срок за възстановяване на сумата в размер на 900,67 лева, от които 885,67 лева, представляващи обезщетение по щета и 15 лева ликвидационни разходи.

С отговор на Община Пловдив с изх.№ 21 Ф-4120/23.06.2021г. е отказано плащане на сумата по конкретната щета.

По тази причина ответникът дължал и мораторна лихва върху главница за забавено плащане.

Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение за дружеството - ищец възникнало регресно вземане спрямо ответника в размер на платеното обезщетение.

Моли се за осъждане на ответника да заплати следните суми: 885,67 лева, представляваща стойност на застрахователното обезщетение; 70,61 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху главница, считано от периода 01.07.2021г.- дата на която е изтекъл предоставения 15-дневен срок за доброволно плащане от ответника до дата на подаване на исковата молба-13.04.2022г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.04.2021г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за настъпилото ПТП, че за същото вина има ответника – Община Пловдив. Не бил представен Протокол за ПТП, издаден от служител на МВР, в който да са описани твърденията на ищеца за механизъм на ПТП и от който да се потвърждава твърдението за настъпило застрахователно събитие изобщо.

Липсата на протокол за ПТП било пречка да се удостовери настъпило ли е действително застрахователното събитие и представлява ли то покрит от застрахователя риск. Счита, че 2 неуведомяването на компетентни органи и непредставянето на документ за събитието освен, че водели до неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция, а и представлявали самостоятелни основание да бъде отказано плащане на застрахователното обезщетение без да е имало основание за това, то и за него не са се породили и твърдените регресни права.

Твърди се, че от представеното уведомление за щета не би могло да се установи точното място и локацията на необезопасената дупка. Вината на ответника не била обективна и принципна, а следвало да бъде определена за точно и конкретно поведение, действие или бездействие. Не можело да се установи и провери къде се е движил увредения автомобил, каква е била посоката на движение, имало ли е изобщо препятствие и къде се намира.

Възразява срещу твърдението на ищеца за причинно –следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите увреди по автомобила. Не бил установен механизмът на твърдяното произшествие и обстоятелствата, при които е настъпило то , точното място, посоката на движение на автомобила, скоростта, с която водачът се е движил, големина и размер на дупка, ако изобщо е имало такава и къде точно се намира, имало ли е други участници при реализиране на твърдяното ПТП. Непосочването на тези важни обстоятелства водело до ограничаване правото на защита на ответника. Възразява в полза на застрахователя да е възникнало твърдяното регресно право, доколкото не били представени безспорни доказателства за изплатеното застрахователно обезщетение. Представеното от ищеца групово плащане от 09.02.2021г. не удостоверявало факта на изплатеното застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Не били представени и общите условия на Застраховка „Каско+“, които били неразделна част от застрахователния договор, за да можело да се установи дали описаните вреди на застрахования автомобил представляват покрит риск, поради което не можело да се установи, че в полза на ищеца се е породило твърдяното регресно право. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС.

Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски;

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.

Доказано е по делото, че на 24.01.2021г. около 12 ч. в гр.Пловдив, управлявания от свидетеля О. В. У. лек автомобил, марка / модел: „*****“, с рег.№ ***** при движение по ул. Брезовско шосе до № 176, попаднал в необезопасена и необозначена дълбока дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила били причинени повреди джанта лята предна дясна; гума предна дясна; гума задна дясна; джанта задна лята; колесар преден десен;

Тези факти са установени от показанията на св. У., приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза с вещо лице С., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и според която при движението на автомобила по ул. Брезовско шосе в посока с. Войводиново същият попада в необозначена и необезопасена негативна неравност /дупка/ на платното за движение при което в резултат на е последвал удар в десните колела, при което възникват щети по предна дясна гума, предна дясна джанта, преден десен колесен 3 лагер и задна дясна гума в степен на подмяна на и задна дясна джанта в лека степен на ремонт и боядисване. Налице е причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на автомобилните части.

Според показанията на св. У. инцидентът е настъпил в гр. Пловдив на 24.01.2021г. при движение по бул. Брезовско шосе посока с. Войводинов, срещу магазин за щори „Солис“ № 176 или 178. Свидетелят се е движел в дясна лента зад автобус или камион, видял, че има дупка, но не могъл да я избегне поради движението и попаднал в нея. Дупката била 45-50 см. широка, а на дълбочина около 25-30 см, свидетелят се движел с нормална скорост, разрешена в града около 40 км/ч, след попадане на колата в дупката, свидетелят спрял на първата възможна спирка като се оказало, че джантата на автомобила е спукана, на двете гуми има „жаби“, т.е издутини като самите гуми позволявали да се придвижва и не се пукали. Автомобилът не е бил в невъзможност да се придвижи;

Следователно, механизмът на възникване на ПТП, мястото и времето на настъпване на инцидента са доказани несъмнено и категорично.

Установена е валидна застраховка „Каско +“, сключена с дружеството - ищец, обективирана в застрахователна полица № ***** от 07.12.2020г., със срок на действие от 13.12.2020г. до 12.12.2021г.

Към датата на ПТП дължимите и незаплатени вноски от премията са били в общ размер на сумата от 1944,09 лева / по твърдения на ищеца в становище вх. № 89381/08.11.2022г. и видно от квитанция за платена първа вноска в размер на 648,03 лева л.

11 от делото/ от която сума е била удържана определената като застрахователно обезщетение във връзка с настъпилия инцидент сума от 885,67 лева, при което е налице прихващане до размера на по-малката сума, което е установено право на ищеца съгласно т.5.5 от ОУ към застраховката. Съгласно 4.1.1 от ОУ застраховката е влязла в сила от момента на плащането на първата вноска, т.е към датата на възникването на инцидента автомобилът е валидно застрахован;

По делото няма данни дали сумата от 1058,42 лева остатък от застрахователната премия е била изплатена, но дори да се приеме, че не е изплатена прекратяването на застрахователния договор е могло да настъпи едва след изтичането на 15 дни от падежа на третата вноска – т.е след 12.06.2021г. / тъй като втората вноска е погасена чрез извършеното прихващане/;

Видно от опис-заключение по щета /л.13/, калкулация по претенция /л. 14/, ликвидационен акт, които писмени доказателства съпоставени със заключението на вещото лице по САТЕ водят до извод затова, че повредите по автомобила са били джанта лята предна дясна; гума предна дясна; гума задна дясна; джанта задна лята; колесар преден десен; подмяна на детайли и материали на стойност: 801,35 лева; демонтаж и монтаж: 4,30 часа х 8,00 лева, общо 34,40 лева; ремонт: 2 часа х 8,00 лева, общо 16 лева; труд за боядисване – 11.52 лева и боя и допълнителни материали за боядисване 22,40 лева. Вещото лице предлага 3 вариант за остойностяване на щетата – първи вариант – обща стойност за нови части и 4 труд, втори вариант при отчитане амортизацията на автомобилните гуми с включена обща стойност за части, материали и консумативи и труд – 971,15 лева.

Съдът кредитира втория вариант на вещото лице тъй като същият отчита амортизацията на автомобилните гуми с включена обща стойност за части, материали и консумативи и труд;

С извършеното прихващане от ищеца до размера на сумата от 885.67 лева се погасява задължение на св. У. по договора за застраховка относно дължима застрахователна премия при което ищецът се суброгира в правата на св. У. и надлежно е упражнил правото си на регрес срещу ответника.

Видно от опис към платежно нареждане е че сумата по ликвидационния акт от 885,67 лева макар и дописана на ръка в документа е отнесена за погасяване на вноска по застрахователния договор.

По делото не е спорно, че процесния участък на който е настъпило увреждането е стопанисван от ответника като се отхвърлят възраженията за съпричиняване тъй като по делото не е установено св. У. да е бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Предвид на гореизложеното предявения иск за главница и мораторна лихва се уважава като основателен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски в размер на сумата от 670 лева съгласно списъка по чл. 80 ГПК