Определение № 11831 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11831 гр. Варна, 16.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. М. Ангелов като разгледа докладваното от С. М. Ангелов Гражданско дело № 20263110104849 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Г. Х., ЕГН **********, с адрес в село ****************, обл. Кърджали, срещу *******************, със седалище и адрес на управление в град Игнатиево, ******************, обл. Варна, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 828,30 евро, представляваща стойност на дължимо трудово възнаграждение за период от шест месеца - от 30.06.2025 г. до 31.12.2025 г. – по 138,05 евро месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на главницата;

2/ с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 780,15 евро, представляваща стойност на дължимо трудово възнаграждение за период от пет месеца - от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г. – по 156,03 евро месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на главницата;

3/. с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 104,61 евро, представляваща обезщетение за забава върху всяко просрочено месечно трудово възнаграждение, считано от датата на изискуемостта му - 25-то число на следващия месец, съгласно трудовия договор) до 25.06.2026 г.

4/. с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 300 евро, представляваща стойност на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически стрес, притеснение, чувство на несигурност и сериозни финансови затруднения, настъпили вследствие на продължителното неизплащане на трудовите възнаграждения, търпени за периода от неизплащането на първото трудово възнаграждение – 25.07.2025г. до подаването на исковата молба – 06.07.2026г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на главницата;

В исковата молба е посочено, че на 30.06.2025 г. между ищеца Г. Г. Х. и ответното дружество ********** е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „строителен техник". Работното време е уговорено като непълно работно време - 2 - часов работен ден, а основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 270 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. След сключване на трудовия договор ищецът е изпълнявал добросъвестно възложените му 1 трудови задължения през целия период на действие на трудовото правоотношение. На 29.12.2025 г. между страните е подписано Допълнително споразумение към трудовия договор, с което основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 305,11 лева.

Твърди се, че ответното дружество не е изплатило дължимите трудови възнаграждения на ищеца за периода от 25.07.2025 г. до 25.06.2026 г. Размерът на неизплатените трудови възнаграждения възлиза на общо 1763,64 евро, формиран както следва: за периода 25.07.2025г. – 30.12.2025 г. – по 138,05 евро месечно – общо 828,30 евро; за периода 01.01.2026 г. - 25.06.2026 г. – по 156,03 евро месечно, общо 780,15 евро. Претендира се и обезщетение за забава върху всяко едно от неплатените месечни трудови възнаграждения, за времето от датата на изискуемостта му – 25 то число на следващя месец до 25.06.2026г.

Ищецът посочва, че е отправял искания към ответника за доброволно изплащане на дължимите трудови възнаграждения, но плащане не е последвало. Вследствие на продължителното неизпълнение на задълженията на работодателя ищецът, на когото междувременно се е родило дете, е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически стрес, притеснение, чувство на несигурност и сериозни финансови затруднения, настъпили вследствие на продължителното неизплащане на трудовите възнаграждения, търпени за периода от неизплащането на първото трудово възнаграждение – 25.07.2025г. до подаването на исковата молба – 06.07.2026г.

С исковата молба са направени доказателствени искания за: допускане до приемане на представените с исковата молба писмени доказателства; за задължаване на ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи: ведомости за работна заплата за месеците: юли и декември, 2025 г.; януари, февруари, март, април, май и юни, 2026 г.; оригинал на трудовия договор; оригинал на допълнителното споразумение от 29.12.2025 г.; за допускане на гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели в режим на водене, с показанията на които ще се установяват търпените неимуществени вреди.

С исковата молба е направено искане с правно основание чл. 389 и сл. от ГПК, за допускане на обезпечение предявените искове, чрез налагане на запор на следната банкова сметка на ответника: IBAN: ***************** BIC/SWIFT: CECBBGSF в банка „ЦКБ“ АД.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответника **********, не е подаден писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе по искането за допускане на обезпечение на предявения иск, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. При преценка на предпоставките за допустимост на поисканото обезпечение следва да се изходи от допустимостта и вероятната основателност на претенцията, обезпечителната нужда и подходящата обезпечителна мярка.

С оглед изложените в исковата молба твърдения предявения иск е допустим. Вероятна му основателност се преценява предвид наличието на убедителни писмени доказателства.

Касае се за парични вземания със значителен размер, поради което обезпечителната нужда се предполага, а исканата обезпечителна мярка е допустима и адекватна да защити правата на молителя.

В рамките на исковото производство ответникът има възможност да наведе настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, поради което молбата следва да се уважи след представяне на парична гаранция в размер на сумата от 220 евро.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПУСКА обезпечение на предявените от Г. Г. Х., ЕГН **********, с адрес в село ****************, обл. Кърджали, срещу *******************, със седалище и адрес на управление в град Игнатиево, ******************, обл. Варна, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 828,30 евро, представляваща стойност на дължимо трудово възнаграждение за период от шест месеца - от 30.06.2025 г. до 31.12.2025 г.

– по 138,05 евро месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 780,15 евро, представляваща стойност на дължимо трудово възнаграждение за период от пет месеца - от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г. – по 156,03 евро месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на главницата; 3/. с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 104,61 евро, представляваща обезщетение за забава върху всяко просрочено месечно трудово възнаграждение, считано от датата на изискуемостта му - 25-то число на следващия месец, съгласно трудовия договор) до 25.06.2026 г. 4/. с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 300 евро, представляваща стойност на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически стрес, притеснение, чувство на несигурност и сериозни финансови затруднения, настъпили вследствие на продължителното неизплащане на трудовите възнаграждения, търпени за периода от неизплащането на първото трудово възнаграждение – 25.07.2025г. до подаването на исковата молба – 06.07.2026г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на главницата, чрез налагане на обезпечителна мярка: „ЗАПОР” на банкова сметка с титуляр *******************; IBAN: *****************; Банка: „ЦКБ“ АД, до размера на обезпеченото вземане – 2168,25 евро, на осн.чл.389, вр. чл. 391, ал.1, т.2, вр.чл. 397, ал.1, т.2 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена от ищеца парична гаранция в размер на 220 евро /двеста и двадесет евро /.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Варна, в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчване на съобщението за постановеното определение, а за ответника - от датата, на която му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3