Решение № 179 от 06.07.2023, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 35/2023
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 06.07.2023
- В сила
- 27.07.2023
- Състав
- Йордан Иванов Геров
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. Момчилград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20235150100035 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В исковата си молба ищеца твърди, че между Е. Я. и “Теленор България ЕАД било подписано Допълнително споразумение от 18.05.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 06.11.2012 г. за предпочетен номер ............... със срок от 24 месеца. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата по договора била деактивирана на 03.09.2020 г., всички договори с абоната били прекратени и била начислена сума в размер на 112,47 (сто и дванадесет и 0,47) лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.III.2., буква а) от Допълнително споразумение от 18.05.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 06.11.2012 г. за предпочетен номер ..............., формирани в отчетен период 10.08.2020 г. 09.09.2020 г., посочен във фактура 7309521972/ 10.09.2020 година. Към датата 1 на прекратяване на договорите за мобилни услуги, ответникът е имал неплатени задължения и настъпил падеж в общ размер на 175,62 (сто седемдесет и пет и 0,62) лева - представляваща остатък от задължения от предходен период е ДДС, посочени във фактура 7309521972/10.09.2020 г., формирано както следва: за периода 10.05.2020 г. - 09.06.2020 г., посочен във фактура № 7305574669/10.06.2020 г. задължение в остатъчен размер на 100,99 лева, от които: 45,88 лева е вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ............... 55,11 лева с вкл.ДДС - остатък от общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ...............; за периода 10.06.2020 г.- 09.07.2020 г., посочен във фактура № 7306896263/10.07.2020 г. задължение в размер на 74,63 лева, от които: 44,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ...............
29,64 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ................ Твърдят, че при сключването на договор с Теленор България ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които Теленор България ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Теленор България ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В системата на Теленор България ЕАД длъжникът Е. Я. бил с клиентски номер 004514038. Всички непогасени и изискуеми задължения на Е. Я. към Теленор България ЕАД били обединени във фактура № 7309521972/10.09.2020 г. на стойност 308,41 лева със срок на плащане 25.09.2020 г. Към датата на подаване на настоящото заявление не било погасено задължение в размер на 288,09 лева. Тъй като описаните задължения не били погасени в съответните срокове от страна на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание на което било образувано ч.гр.д № 20225150100......... на Районен съд гр.Момчилград, II граждански състав за 2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. В тази връзка били извършени и съответно присъдени разноски в общ размер на 385,00 лева, от които 25,00 лева - платена държавна такса и 360.00 лева с 2 включен ДДС - платено възнаграждение за адвокат. Описаните в настоящата искова молба суми се претендирали като дължими суми за предоставени, но незаплатени мобилни услуги, договорени абонаментни такси и дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договор, което представлява неизпълнение на съответните договори от страна на ответника. Претендират се и вземания за вноски по договор за лизинг, които са с настъпил падеж, а също и предсрочно изискуеми вноски за лизинг, дължими поради прекратяване на договора. Ответникът подписал описаните по-горе договори и допълнителни споразумения като едновременно с подписването на документа декларирал, че е запознат и е съгласен с общите условия на Теленор за взаимоотношенията с потребителите на мобилни и фиксирани услуги (Общите условия) като е подписал декларация-съгласие. В същите изрично било посочено, че на лицето е предоставена информация по чл.4, ал.
1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите Общи условия. Нямало спор по делото, че ответникът е имал задължения към датата на деактивиране на услугите.
Разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвиждало, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията, Теленор има право незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
Твърдят, че с оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договора, относимият текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за прекратяване е чл.75 във връзка чл.196, буква в). Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в безусловно сочило, че в първата хипотеза не се изисква едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. Тоест, всеки един от процесните договори за мобилна услуга е прекратен в съответствие с действащите Общи условия. След прекратяване на договорите, ищецът е издал заключителна фактура, в която е начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалните договори с ответника.
Ответникът не е възразил срещу тази фактура, съдържаща процесните неустойки. Договорът за мобилни услуги съдържал изрично уговорени клаузи за заплащане на неустойка при прекратяването му по вина на абоната.
3
Размерът и условията, при които се дължат процесните неустойки били посочени в съответните клаузи и били известни на абоната, който ги е приел с подписването на съответният документ. Размерът и основанията за възникване на неустойка били съобразени със Споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния оператор от 11.01.2018 г..
Твърдят, че считано от 01.03.2022 година търговското наименование на ищеца било променено от “Теленор България” ЕАД на “................. Молят съда да постановите решение с което да признае за установено, че Е. Я., с ЕГН:**********, с адрес: с.П. 6819, община Момчилград, ул. Първа № 3, дължи на Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от:
.............. сума в размер на 288,09 лева (двеста осемдесет и осем и 0.09) лева, формирано както следва: 112,47 (сто и дванадесет и 0,47) лева представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.III.2., буква а) от Допълнително споразумение от 18.05.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 06.11.2012 година за предпочетен номер ..............., формирани в отчетен период 10.08.2020 г.- 09.09.2020 г., посочен във фактура 7309521972/ 10.09.2020 г.; 175,62 (сто седемдесет и пет и 0,62) лева - представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура 7309521972/10.09.2020 год. ведно със законова лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира разноски по делото, както в заповедното производство, така и в настоящото исково производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.7 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представлява заложения минимум.
В с.з. не се представлява, като от упълномощен защитник адв.Людмил Георгиев от АК София е постъпило писмено становище, с което моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен иска така както е предявен.
4
Подробни съображения излага в същото. Претендира за разноски както в заповедното производство, така и по настоящето, представя копие от фактура.
Ответника Е. Я., чрез назначения му особен представител, адв.Р. Х. от АК – Кърджали е представил в срок писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, вероятно и основателен. В с.з. поддържа писмения отговор. Моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства и константната практика на съда на дела от подобен род.
Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозирано е заявление вх.№ 1871 от 16.09.2022 год. от “................ със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК: 130460283 против Е. Я., с ЕГН:**********, с адрес: с.П. 6819, община Момчилград, ул. Първа № 3, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ........./2022 г. по описа на РС – Момчилград , с която е разпоредено длъжникът Е. Я., с ЕГН:**********, с адрес: с.П. 6819, община Момчилград, ул. Първа № 3, да заплати на кредитора “................ , посочените в същата суми.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължения по Допълнително споразумение от 18.05.2019 год. към Договор за мобилни услуги от 06.11.2012 год. за предпочетен номер ................
Така издадената Заповед е връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо съдът е дал указания на заявителя,че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
По ч.гр.д.№........./2022 год. по описа на МРС, в срок е постъпило доказателство, че заявителят в едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си, а именно Искова молба вх.№121/19.01.2023 год. до РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото производство. В подкрепа на иска си ищецът е представил Общи условия на Теленор за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги; споразумение между комисията за защита на потребителите и мобилния оператор от 11.01.2018 г.
5
От приложените доказателства към ч.гр.д.№ ........./2022 год., което е приобщено към настоящото, представляващи договори за мобилни услуги и приложения към тях, а също и договори за лизинг на мобилни устройства се установява, че ответникът е подписал договорите, включително чрез саморъчно изписване на имената си, поради което е налице възникнали облигационни правоотношения между страните.
Едновременно с подписването на договорите за мобилни услуги ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с общите условия на Теленор за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги (Общите условия) като е подписал декларация-съгласие. В същата изрично е посочено, че на лицето е предоставена информация по чл.4, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Ответникът е имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги, като ищецът е предоставил същите при условията на тарифни планове, подробно описани в документите. Няма спор, че с подписване на цитираните договори Йеттел България (предишно наименование Теленор България) е предоставил и съответните сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщителни услуги - чл.23, буква “б ” от Общите условия. Това обстоятелство се установява и от издадените месечни фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги от страна на мобилния оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати дължимите за това месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има такива. Задължение за месечни такси не е в зависимост от обстоятелството дали абонатът реално е ползвал мобилната услуга Съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите Общи условия.
Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05ce90eb-5141-4ddb-af91-60bb1e08b224