Решение № 104 от 15.08.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Хасково, 15.08.2019 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд…………………………….………………………………………………. на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:

СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА при секретаря Веселена Караславова…………………………………..като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 182 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ДСК” - ЕАД - гр.София

/Банката/ твърди, че на 07.11.2008 год. е сключил договор за ипотечен кредит с кредитополучателя – Х.С.Й., в изпълнение на който Банката е предоставила на ответницата кредит в размер на

19 000 евро, за срок от 240 месеца, усвоен изцяло на 17.11.2008 год.

Твърди още, че поради нередовно погасяване на задълженията от страна на кредитополучателя и по негова молба, кредитът е бил преструктуриран и върнат в редовност на 02.03.2010 год., съгласно постигнато от страните споразумение, с което е бил договорен гратисен период от шест месеца. Поради преустановяване на плащанията по договора, считано от 20.04.2012 год., кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди още, че със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 448 / 2013 год. по описа на Районен съд – Димитровград в полза на Банката били присъдени сумите в размер на 18 258.66 евро – главница; 4 202.56 евро – договорна лихва за периода от 07.11.2008 год. до 22.03.2013 год.; 1 438.84 евро – лихва за забава за периода от 20.04.2012 год. до 22.03.2013 год. и 30 евро – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2013 год. и съдебни разноски в размер на 1 854.10 лева. Поради постъпило от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение е предявен настоящия иск за установяване съществуването на вземанията, присъдени със заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 448 / 2013 год. на РС – Димитровград. Претендира разноски.

ОТВЕТНИЦАТА

– Х.С.Й.– оспорва иска.

Съдът, като взе предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На

22.03.2013 год. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 448 / 2013 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с издадената по която дело Заповед № 301 от 26.03.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е разпоредено длъжникът Х.С.Й. да заплати на Банката следните суми - в размер на 18 259.66 евро – главница по договор за ипотечен кредит от 07.11.2008 год. и допълнително споразумение към него от 02.03.2010 год.; - в размер на 4 202.56 евро – договорна лихва за периода от 07.11.2008 год. до 22.03.2013 год.; - в размер на 1 468.84 евро – наказателна лихва за периода от 20.04.2012 год. до 22.03.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2013 год. до изплащане на вземанията, както и разноски по делото в размер на 936.10 лева – държавна такса и 918 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На

30.05.2014 год. на длъжника Й. е връчена покана за доброволно изпълнение, като в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, от същата е постъпило възражение с вх. № 6867 от 13.06.2014 год., изпратено по пощата на 12.06.2014 год.

В изпълнение указанията на заповедния съд, дадени с разпореждане от 13.06.2014 год. и съобщени на заявителя на 27.06.2014 год., от Банката е подадена молба с вх. № 8735 от 29.07.2014 год., изпратена по пощата на 25.07.2014 год., с която са представени доказателства за предявяване на установителния иск в указания от съда едномесечен срок.

С определение № 767 от 16.07.2014 год., постановено по в.гр.д. № 591 / 2014 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е отменено разпореждането за незабавно изпълнение от 26.03.2013 год. по ч.гр.д. № 448 / 2013 год. на РС – Димитровград, а издаденият в полза на Банката изпълнителен лист – обезсилен.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за ипотечен кредит от 07.11.2008 год., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София и Х.С.Й., съгласно който Банката е отпуснала на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 19 000 евро, със срок за издължаване от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване, чрез посочена в договора разплащателна сметка.

Договорената лихва за предоставения кредит е в размер на базисния лихвен процент /БЛП/ от 13.49 %, определен като сбор от БЛП – 4.69 % и надбавка от 8.80 процентни пункта, съгласно т.7 от договора.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху имот, собственост на кредитополучателя и на трети на спора лица. С т.10 от договора е предвидено, че неразделна част от същия са Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е заявил, че е получил и приема с подписване на договора. В т.20.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и / или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

На

02.03.2010 год. страните по делото са сключили допълнително споразумение към договор за ипотечен кредит от 07.11.2008 год., с което е договорен шест месечен гратисен период за издължаване на главницата по кредита, без да се променя крайния срок.

С покана – уведомление вх.№ 2138 от 06.07.2012 год., Банката е поканила ответницата да заплати дължимите по договора суми, станали изискуеми, считано от 20.04.2012 год., поради допусната от длъжника забава в плащанията повече от 90 дни.

Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, от извършеното в която отбелязване се установява, че пратката не е потърсена от получателя. Писмото е изпратено на адреса на кредитополучателя, посочен в договора и допълнителното споразумение.

По искане на страните по делото бе назначена счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че договореният кредит е усвоен от кредитополучателя на 17.11.2008 год. по разплащателна сметка № 13399695. Редовното погасяване на кредитното задължение е било преустановено на 17.10.2011, след която задълженията са погасявани частично и със закъснение. Към 17.01.2012 год. просрочието било в размер на 918.84 евро, включващо просрочена главница от 79.69 евро, редовна главница от 26.60 евро, просрочена лихва от 594.16 евро, редовна лихва от 218.37 евро и лихва върху просрочена главница от 0.02 евро. Внесените след тази дата общо 560 евро, от които 300 евро на 14.02.2012 год. и 260 евро на 14.03.2012 год., не са били достатъчни за погасяване на просроченото вземане към 17.01.2012 год., поради което тази падежна дата според експерта следвало да се счита за начало на просрочието по смисъла на чл.20.2 от ОУ След тази дата до обявяване на кредита за предсрочно изискуем не били правени други погашения по кредита. Срокът на забавата до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е определен на 93 дни – от 17.01.2012 год. до 20.04.2012 год., от когато датирало и счетоводното записване на задължението на кредитополучателя като предсрочно изискуемо. Размерите на дължимите главница, договорна лихва и лихва за забава към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2013 год., са определени от вещото лице съответно на 18 259.66 евро, на 4 202.56 евро и на 1 438.84 евро. Размерът на начислената от кредитора и дължима от длъжника такса за оперативно обслужване на кредита, в случаите, когато същият стане изискуем, е определен на 30 евро. Размерът на погасените от длъжника суми по договора са определени от вещото лице както следва – 740.34 евро – главница; 6 983.37 евро – договорна лихва; 2.21 евро – лихва върху просрочена главница; 245 евро – наказателни лихви; 232.61 евро – такси за управление и 80.72 евро – застраховка обезпечение. За целия период – от сключване на договора до обявяването му за предсрочно изискуем лихвеният процент от 13.49, не е бил променян. Начислените от Банката лихви били правилно и точно определени. Съгласно т.20.2 от ОУ за периода от 20.04.2012 год. до 22.03.2013 год. са били начислени наказателни лихви върху непогасената главница в общ размер на 1 683.24 евро, от която били заплатени общо 245 евро, при което остатъкът за плащане е определен на 1 438.24 евро. В случай, че платените санкциониращи и наказателни лихви се отнесат за покриване на просрочените главница и възнаградителна лихва, то задължението за главницата би се редуцирало на 296.36 евро, а задължението за възнаградителна лихва би останало в същия размер – 4 202.56 евро. Към главницата е била капитализирана лихва в размер на 547.06 евро на 02.03.2010 год. и в размер на 543.24 евро – на 18.08.2010 год. на основание б.“б“, „в“ и „г“, т.1.2 от допълнителното споразумение към договора. На 20.04.2012 год. капитализираната лихва общо в размер на 1 090.30 евро е била сторнирана от главницата и добавена към просрочената лихва, на основание чл.1.4 от допълнителното споразумение.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният като главен иск е с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК - за установяване съществуването на вземания от страна на заявителя против длъжника, срещу който е издадена заповедта за изпълнение. Допустимостта на положителния установителен иск, предявен от Банката на 25.07.2014 год. срещу ответницата, се обуславя от това, че исковата молба е подадена от заявителя в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, считано от връчване на съобщението – 27.06.2014 год. за постъпило в двуседмичния срок възражение от длъжника на 13.06.2014 год., изпратено по пощата на 12.06.2014 год. срещу заповедта за изпълнение, връчена на 29.05.2014 год. Обстоятелството, че разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта е отменено с определение № 767 от 16.07.2014 год., постановено по в.ч.гр.д. № 591 / 2014 год. на Окръжен съд - Хасково, не обуславя извод в противна насока, доколкото от една страна заповедта по чл.417 от ГПК не е обезсилена, а от друга - възможността за отмяната й е изключена с нормата на чл.413 от ГПК, освен в частта за разноските. На обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, съгласно чл.419, ал.1 от ГПК, но не и заповедта за изпълнение.

В настоящото производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на Банката, основано на договор за ипотечен кредит и сключено към него допълнително споразумение е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока.

Безспорно по делото е установено, че на 07.11.2008 год. между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който Банката - ищец е предоставила на ответницата Й. кредит в размер на 19 000 евро. Безспорно установено е още, че Банката е изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на кредитополучателя цялата сума по договора в размер на 19 000 евро, която както се установява и от заключението на вещото лице Н. е усвоена изцяло. Като недоказано съдът намира заявеното от ответницата оспорване автентичността /авторството/ на договора, предвид допуснатото от нея процесуално бездействие, изразяващо се в невнасяне на определения за вещо лице по назначената графологическа експертиза възнаграждение, както и поради непредставяне на доказателства, установяващи липса на средства, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, въпреки неколкократно даваната на страната възможност да стори това. Неточното изпълнение на договора, допуснато от ответницата и изразяващо се в преустановяване плащането на дължимите вноски се установява от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно дадено и установяващо, че плащанията по договора са преустановени на 17.01.2012 год., с което съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки, обуславящи правото на Банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем, съгласно т.20.2 от Общите условия към договора – при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05ce0354-de54-4f1e-b0ee-b23b47161ef9