Решение № 979 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. С., 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100510829 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Е. П., срещу решение № 11771/18.06.2025 г. на СРС, 83 състав, по гр. дело 13822/2024 г., с което се обжалва решението изцяло. Счита съдебния акт за неправилен и необоснован и излага съображенията си, поради което моли съдът да го отмени и да постанови друг, с който да отхвърли предявената от А. С. П. молба за защита.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни А. С. П.- действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. С. П. и Н. С. П., с възражението срещу въззивната жалба, считат жалбата за неоснователна и недоказана. Излагат съображенията си и молят решението на СРС да бъде оставено в сила. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемите страни молят жалбата да бъде оставена без уважение. Представят списък на разноските, присъждане на които претендират.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен 1 интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 12.03.2024 г. А. С. П.- действаща лично и в качествота й на майка и законен представител на малолетните деца С. С. П. и Н. С. П., е поискала издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу съпруга си и баща на децата С. и Н., за актове на насилие, извършени на 12.02.2024 г., 13.02.2024 г., 17.02.2024 г. и на 24.02.2024 г ., излагайки в какво се е състоял всеки акт на насилие. В хода на процеса, с молба от 24.04.2024 г. е посочила и друг акт на домашно насилие, извършен от ответника на 12.04.2024 г., за който също търси защита във висящото производство.

С решение №11771/18.06.2025 г., СРС, 83 състав, по гр. дело 13822/2024 г., е издал, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН , срещу С. Е. П., следната ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА: Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, С.

Е. П., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.

С. П., С. С. П. и Н. С. П.. Отстранил е, на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, С. Е.

П., от съвместно обитаваното с А. С. П., С. С. П. и Н. С. П., жилище, находящо се на адрес: гр.С., ж.к. ********, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок приспада срока на действие на ЗНЗ № 79/12.03.2024 г. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т.

3 ЗЗДН С. Е. П., да не приближава А. С. П., Н. С. П. и С. С. П., жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих, вкл. и училището на децата, на разстояние не по-малко от 150 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок приспада срока на действие на ЗНЗ № 79/12.03.2024 г. Определил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН временно местоживеенето на децата С. С. П. и Н. С. П., при майката А. С. П., за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от този срок приспада срока на действие на ЗНЗ № 79/12.03.2024 г. и е определил режим на лични отношения между двете деца и бащата С. Е. П. два пъти месечно – във всяка първа и трета неделя от месеца, за продължителност от не повече от два астрономически часа, единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. С., ж.к. „Хиподрума“, ул. „******** при следните условия: всяка една от срещите да се провежда в присъствие само на психолог; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център 2 или от посочен от него експерт-психолог в Центъра, който да уведомява поне два дни предварително родителите на децата за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност; като е задължил А.С. П., да осигурява присъствието на децата (като същото може да стори и чрез трето пълнолетно лице, в чието присъствие децата се чувстват спокойни), в детския контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или на посочения от него експертпсихолог относно времето, в което децата следва да присъстват за провеждане на всяка от срещите им с техния баща С. Е. П.. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН С. Е. П., да посещава специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни психологични консултации на адрес: гр. С., ж.к.

„Хиподрума“, ул. „******** считано от дата на издаване на заповедта за защита, където следва да се яви не по-късно от 5 дни след получаване на решението. Указал е на Център за индивидуални и фамилни психологични консултации, че ако ответникът е уведомен и не участва в програмата/те, на основание чл. 20, ал. 5 ЗЗДН, следва незабавно да уведоми прокуратурата на Република България. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Е. П., да заплати на А. С. П., С. С. П. и Н. С. П. сума в размер на 2200,00 лв., представляващи сторени разноски. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Е. П., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените от въззивника доводи са, че първоинстанционния съд е приел за безусловно доказани твърдяните актове на насилие единствено въз основа на едностранна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че не е представено нито едно обективно доказателство - няма снимки, видеозаписи, медицински свидетелства, съдебномедицински експертизи…, че изводите относно „насилие" спрямо децата се основават изключително върху психологическо интервю с дъщерята С., че заключенията на вещото лице се базират на емоционалното състояни е на детето, а не на възприятия за конкретни действия, настъпили на конкретни дати, че съществува сериозен риск oт внушения, конфликт на лоялност, на манипулиране на спомени, че присъствието на дете на насилие не следва да се счита автоматично за насилие 3 спрямо него, а е необходимо да се докаже, че детето е преживяло действително травматично въздействие, което не е направено по безспорен начин.

Въззивната инстанция счита тези доводи за неоснователни.

Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на 12.02.2024 г., 13.02.2024 г. и 17.02.2024 г., на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице А.

С. П., следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира актовете на насилие, извършени спрямо нея на тези дати по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт и т. н., посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата. В случая молителката в декларацията е посочила всяко едно от тези обстоятелства. С декларацията на А. С. П. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се доказа извършено психическо насилие от ответника спрямо А. С. П. на 12.02.2024 г., 13.02.2024 г. и 17.02.2024 г ., тъй като на посочените дати се твърди, че е нямало свидетели- очевидци, освен малолетните други двама молители по делото. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. За твърдяното психическо насилие, извършено на 24.02.2024 г. спрямо А. С. П. и детето С. С. П., на което е присъствало и детето Н. С. П., очевидец е била бабата на първата молителка и прабаба на другите молители, на същата не е могла да бъде разпитана от СРС по обективни причини, а не поради процесуалното поведение на пострадалите лица. Доказателствената стойност на декларацията не е оборена от останалите събрани по делото доказателства.

Точно обратното – изложеното в нея досежно събитията от 12.02.2024 г., 13.02.2024 г. и 17.02.2024 г. кореспондира и се допълва от споделеното от детето С. пред социалните работници и вещото лице, пред органите на МВРсведения по досъдебно производство № 1115/2024 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. 19181/2024 г. по описа на СРП /л. 132-134/. Самият ответник, извънсъдебно, давайки сведения пред органите на реда, е признал неизгодни за себе си факти, а именно че може и да е изрекъл някакви заплахи /л. 66 от 4 делото на СРС/, но „под въздействие на успокоителни хапчета“. В производството не са събрани доказателства, които да са противоречащи на декларацията, да са по-убедителни или пък да подлагат под съмнения отразеното в нея, поради което и нейната материална доказателствена сила не е оборена. Във връзка с възраженията в жалбата следва да бъде отбелязано още, че в производството по ЗЗДН в тежест на молителя е да установи осъществените актове на насилие, но тежестта на доказване е облекчена, като доказването не следва да е „отвъд съмнение“, тъй като подобен висок стандарт на доказване не съответства на спецификите на домашното насилие и трудностите, които стоят пред жертвите в защита на техните основни човешки права, като в този смисъл са редица решения на Комитета на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Релевантите факти могат да се установят както само въз основа на декларацията на пострадалия по чл.9, ал.3 ЗЗДН, когато нейната доказателствената стойност не е оборена от останалите събрани по делото доказателства и в хипотезата на липса на свидетели очевидци, какъвто е случая за актовете на домашно психическо насилие от 12.02.2024 г., 13.02.2024 г. и 17.02.2024 г. (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), така и чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване (така Решение №226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, Решение №31/09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС и др.).

Заключението на назначена от СРС съдебно-психологична експертиза, и настоящия съдебен състав кредитира като пълно, ясно и обосновано. С него се установява извършено от ответника спрямо детето С. физическо насилие, а спрямо майка й и сестра й Н.- психическо насилие. Вещото лице е посочило, ч е детето излага своите преживявания с баща си, поради което животът на детето е изпълнен с хроничен стрес, натрупване на негативни импулси и вътрешни конфликти, гняв, срам, безпомощност, като всички тези емоции са обусловени именно от поведението на ответника. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че поведението на С. е изцяло продиктувано от бащата и неговите прояви- възприятия за конкретни действия(противно на твърденията в жалбата), вследствие на които детето С. се страхува не само за себе си, а за сестра си и майка си.

С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че се установява 5 извършено от С. Е. П. спрямо А. С. П. и децата С. С. П. и Н. С. П.(поради присъствието на децата на насилие, извършено от баща им спрямо майка им) домашно насилие.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението, с което е издадена заповед за защита в полза на А. С. П. и децата С. С. П. и Н. С. П., срещу С. Е.

П., е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за неправилност на обжалваното решение, като съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод- неоснователен е доводът за необоснованост на решението.