Решение № 82 от 16.03.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Перник, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Гражданско дело № 20211700100400 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Р. В., ЕГН **********, притежаваща л.к. № ***, изд. на *** от МВР-*** в лично качество, както и в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря К. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощниците адв. М.П. и адв. Д.П. от ***, с адрес за призоваване: ***, срещу Застрахователно акционерно дружество „ЛЕВ ИНС”, ЕИК:

121130788, гр.София 1407, р-н Лозенец, Бул. „Черни връх” № 51Д, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сумите в размер на 45000 (четиредесет и пет хиляди) лева за К. А. К. и 35000 (тридесет и пет хиляди) лева за С. Р. В., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на *** около 13:30 ч. в *** на ул. „***“ и причинено от Д.Ц. при управление на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва от момента на настъпване на застрахователното събитие, както и направените по делото разноски.

Производството по делото е образувано след като същото е било изпратено с определение №266 от 28.05.2021г., постановено по гражданско дело номер 6552 по описа за 2021г. на СГС, с което съдът, пред когото е депозирана исковата молба на основание чл.

115, ал. 2 ГПК, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК е намерил, че постоянният адрес на ищците към момента на настъпване на застрахователното събитие е в ***, а местонастъпването на застрахователното събитие е в *** на ул. „***“, поради което е приел, че са налице и предпоставките за изпращането на делото по подсъдност на Окръжен съд - Перник, поради което и е прекратил производството по гражданско дело № 6552 по описа за 2021г. на СГС, като е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд - Перник.

След постъпване на делото в ПОС е било образувано настоящото производство и е 1 бил определен за съдия - докладчик по делото настоящият такъв. Съдът, след като се запозна с извършените по делото действия и с материалите по делото, намира следното:

По подробно изложени в исковата молба обстоятелства ищците твърдят, че на *** около 13,30ч. в ***, на ул. „***”, докато се прибирали към дома си заедно със свои близки, били ударени в гръб от движещ се зад тях лек автомобил „Рено Клио”, с peг. №***, управляван от водача Д.Ц.. Пътната настилка в този район била в лошо състояние и нямало пешеходни тротоари, като пострадалите лица и техните близки дори мислили, че се придвижват по пешеходна зона, а не по част от пътната система за МПС. Водачът на лекия автомобил забелязал пешеходците и предприел мерки за намаляване и спиране, но поради малкия си опит зад волана, станал причина за неправилните действия, който заедно с установеното нарушение на ЗДвП, довел до причиняване на ПТП. В исковата молба се твърди, че водачът на лекия автомобил Д.Ц. не осъществила непрекъснат контрол върху превозното средство, както и не предприела правилните действия регламентирани от закона.

Ищците, заедно със своите близки, се движели в дясната част на платното за движение, близо да ограда, но на пътя нямало пешеходни тротоари и отделено платно за автомобили и за движещите се не ставало ясно, че това е улично платно, отворено за движение на МПС.

Вследствие на удара, върху пешеходците били причинени следните травми:

1. К. А. К., която била на *** години към момента на ПТП, била приета в детски травматологичен кабинет на ***, където се установили следните травми вследствие на удара: счупване /диафиза/ на бедрената кост и Фрактура феморис декс. Диаф. Ет фрактура тибие декс. Дист. Детето било оставено за лечение в болницата, тъй като се налагала оперативна намеса и фиксиране с титаниеви пирони на диафизарната фрактура на дясна бедрена кост и на дистална фрактура на дясната тибия. Впоследствие била наложителна втора операция за отстраняване на пироните. От заключението на вещото лице в назначената експертиза /представена към и.м./ се установявало, че причинената травма водела до трайно затруднено движение на крайника на детето. Вследствие от нея детето било с комоцио и две контузно ракъсни рани в дясна челно- теменна област на главата. В резултат на ПТП и получените травми детето за продължителен период от време не било в състояние да се движи и било изцяло обгрижвано. От получените травми и вида и на ударената си от автомобила майка то изпаднало в тежък стрес, който не бил отшумял и до днес. Нанесените травми и операцията за премахване на пироните, за извършването на която се налагало второ постъпване на детето в *** на ***, се твърдят, че били силно болезнени.

Втората операция била извършена на ***, поради което детето продължителен период от време трябвало да търпи болки и страдания. Нанесените на детето травми довели до психичическа травма, страх да излиза навън, страх от МПС за продължителен период от време. Детето все още не било възстановено напълно по данни описани в исковата молба.

2. Второто пострадало лице - С. Р. В. – майка на детето, се сочи, че била ударена от автомобила, тъй като държала детето за ръка и двете вървели заедно. Тя била прегледана първоначално в болницата в ***, където било установено, че няма нанесени травми, но поради много силните болки и невъзможност да ходи отишла на преглед в ***, където, след извършен преглед, й установили счупване на пубиса. Извършена й била операция - закрито наместване без вътрешна фиксация, друга неустановена кост. След операцията С.В. не можела да ходи, в състояние била единствено да се изправи до седнало положение, в продължение на един месец трябвало да остане лежаща и едва след това да започне да се движи. Първоначалният й болничен лист бил за 35 дни. До началото на 2021г. тя ходела много трудно и с чужда помощ. ПТП й нанесло тежка психическа травма. С.В. не можела да се движи, а трябвало изцяло да обслужва дъщеричката си, която била лежащо болна. ПТП водело до изключителни затруднения за продължителен период, до нуждата да се викат роднини да помагат за обслужването им. Двете били в шок и стрес след случая. Освен поради получената травма, С.В. месеци наред отказвала да излиза от дома си от страх да не пострада отново.

2

След ПТП, предвид тежестта и спецификата на получените травми, за двете ищци бил настъпил сериозен и траен обрат в обичайния им начин на живот, в способността за полагане на труд, за извършване на обичайните дейности, за отглеждането на малолетното й дете, както и за грижите за дома и семейството, както и за второто по- малко дете на семейството. Двете все още изпитвали панически страх от движещи се МПС, които водели до трайни промени в ежедневието. Детето не можело да възстанови нормалното ежедневие на едно дете с игрите и забавленията с приятели.

Описаните увреждания - физически и психически, се твърди, че били пряка и непосредствена последица от претърпяното по изключителна вина на причинителя на ПТП Д.Ц., и всяка една вреда била дала самостоятелно отражение върху физическото и психическо здраве на С.В. и К.К., като увредени от катастрофата лица.

Изложеното налагало извода, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД съгласно който, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице било авторството на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Пострадалите претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените им телесни повреди и психически травми, направили и сериозни разходи за своето лечение и възстановяване, които съставляват имуществени вреди. Налице били и пропуснати ползи в резултат на невъзможността ищцата да полага труд по трудовото си правоотношение, в което е била към момента па катастрофата, изразяващи се в разликата между това възнаграждение, което би получавала и болничните които получава към момента. Налице според ищците била и пряка причинна връзка между противоправното деяние и настъпилия за ищците вредоносен резултат.

Собственикът на автомобила причинил ПТП, Д.С. Ц. се твърди, че имала сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица №*** с ответното дружество, валидна до ***.

В исковата молба се твърди, че ищците подали заявление с вх. №*** до застрахователя за получаване на застрахователно обезщетение по справедливост за причинените неимуществени вреди, на което от ответното дружество с писмо изх. №*** им отговорили, че не бил ясен механизмът на ПТП и че не била записана С.В. като пострадало лице, а тя фигурирала на първо място в протокола и в същия изключително точно бил описан механизмът от дежурния при сектор ПП, а именно: Участник 1 застига и удря пешеходците в гръб. С.В. била посочена като участник 2, а К.К. като Участник 2. Ищците отправили ново писмо до дружеството от ***, на което дори не получили отговор, поради което считат, че следва освен застрахователно обезщетение дружеството да заплати и дължимите се лихви върху същото за забава.

Считат, че справедливото обезщетение за претърпените психически и физически травми на двете пострадали лица възлиза на сумата от 45000 (четиредесет и пет хиляди) лева за К. А. К. и 35000 (тридесет и пет хиляди) за С. Р. В.. Ответното дружество следвало да обезщети с тези суми пострадалите лица. Видно от констативен протокол № ***, вината за произшествието е на Д. С. Ц. - водач на автомобила, причинил ПТП, при което са пострадали пешеходците.

Характерът, естеството и степента на причинените увреждания на двете пострадали лица се сочи, че довели до трайни затруднения в движението на К.К., до болки и страдания в продължителен период от време. Майката С.В. за период от няколко месеца била със силно затруднено движение. Двете пострадали лица изпаднали в силен стрес, последиците, от който все още не били отшумели напълно. И двете били принудени да изтърпят неудобства от хигиенно и битово естество, затруднения при ежедневната дейност, временната нетрудоспособност от датата на злополуката, обездвижване на долния крайник за детето и принудително лежащо положение за повече от месец и силно затруднено придвижване след 3 това за майката, което ги поставило в невъзможност да водят пълноценен и нормален живот, принудата да търпят болки и страдания и не на последно място обстоятелството, че се касае за дете и неговата майка, жена в активна житейска и трудоспособна възраст, както и майка на още едно малолетно дете, което имало ежедневни нужди от грижи. Всичко това обуславяло правния интерес да претендират справедливо обезщетение за причинените им вреди и да заведат настоящата искова претенция.

С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото. Отправени са и доказателствени искания за назначавене и изслушване на автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, като са поставени множество задачи към вещите лица, както и е поискано да бъдат допуснати свидетели при режим на довеждане, с чиито свидетелски показания да се установят обстоятелства от предмета на доказване по делото.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор по подробни съображения оспорва изцяло исковете по основание и размер. Излага следните доводи: на първо място приложеното към исковата молба Постановление за прекратяване на наказателно производство на ПРП било прекратено по заявление на ищцовата страна, поради което изцяло оспорва наличието на елементите деяние, противоправност и вина от фактическия състав на деликта. Във връзка с настъпилото на *** събитие нямало постановен акт, който по силата на чл. 300 от ГПК да установява извършването на деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита, че установяването им в настоящото производство било в тежестта на доказване на ищцовата страна.